Ресорната комисия в Народното събрание прие на второ четене Законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. на заседание, продължило повече от 10 часа.
„Не знам какво направихме, ще видим после, но не съм голям оптимист с това, което свършихме днес“, каза председателят на комисията Йордан Цонев от ДПС.
Поради отпадналите мерки за събираемост, Министерството на финансите не подкрепя бюджета в този му вид, заяви финансовият министър Асен Василев в края на заседанието на комисията, съобщи БТА.
Депутатите разгледаха 84 предложения, постъпили между двете четения на проекта на закон.
Част от тях бяха свързани с увеличение с десет на сто на възнагражденията на работещите в някои бюджетни сфери. В проекта на бюджет са предвидени средства за изпълнение на конкретни политики в областта на науката, образованието, здравеопазването, отбраната, спорта и младежките дейности, културата и изкуствата, външната политика и земеделието. Законът да влезе в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на някои параграфи, прие комисията.
По отношение на увеличаване на възнагражденията на служителите в Министерството на вътрешните работи (МВР), за което по разчети на КНСБ имаше необходимост от 140 млн. лева, имаше внесени 4 предложения, които засягат едни и същи разходи, като всички бяха приети с условието в последващия доклад на комисията те да се обобщят и да се изгладят редакционно.
Сред приетите предложения е заплатите в МВР да се вдигнат с 10 на сто, включително на някои длъжности с допълнителни 100 лева. Предвидени са и допълнителни средства за служителите в ДАНС. С допълнителните средства частично ще се компенсират служителите в сектора на сигурността за положените от тях усилия и практически сериозното им обедняване.
Предложенията на ГЕРБ-СДС и ДПС са на стойност общо 157,2 млн. лв. От „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат също 150 милиона лева за увеличаване на възнагражденията за персонала в системата на Министерството на вътрешните работи, считано от 1 август 2023 г. От „Възраждане“ предлагат допълнително финансиране в общ размер на 155 381 600 лв.
В частта за Министерство на правосъдието бяха приети две предложения, които също ще бъдат изчистени преди гледането им в зала.
Едното е от „Продължаваме промяната – Демократична България“, които предлагат увеличаване на възнагражденията за персонала в системата на Министерството на правосъдието – за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и за Главна дирекция „Охрана“, считано от 1 август 2023 г. – 11 000 050 лева.
Другото предложение е от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ за допълнителни разходи за 10 на сто увеличение на заплатите на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) със сума 8 325 000 лв., както и допълнителни разходи за 10 на сто увеличение на заплатите на служителите в Главна дирекция „Охрана“ със сума 2 725 000 лв.
Прието беше и предложението на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за увеличаване на възнагражденията за персонала в системата на Министерството на финансите – за Националната агенция за приходите и за Агенция „Митници“, считано от 1 август 2023 г., за което ще бъдат изразходени 25 милиона лева.
Комисията подкрепи предложението с вносители Вежди Рашидов и група депутати, които се отнасят до „Област култура и изкуства“, където се предлага да се предвидят разходи в размер на 30 млн. лв. за реализиране на културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на конкурсен принцип. Средствата са разпределени в три направления.
Подкрепено беше предложенията на Жечо Станков и група народни представители в този бюджет да бъдат заложени 220 000 лв. за Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас за създаването на Фармацевтичен факултет и 1,5 млн. лева за стартирането на строителството на Многопрофилна болница за активно лечение на детски болести „Св. Анастасия“ в Бургас.
Членовете на бюджетната комисия подкрепиха предложението на Христо Гаджев и група депутати със 75 млн. лева да бъде увеличен фонд „Работна заплата“ на Министерството на отбраната.
Прието бе и предложението на Венко Сабрутев (ПП) и група депутати за допълнителни 1,5 млн лева за БНР за увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 1 август 2023 г.
Прието бе и друго предложение на Венко Сабрутев за това да бъдат предвидени 20 млн. лева за компенсации за земеделските производители заради унищожената им продукция от падналата слана в началото на годината. Комисията прие предложението на ГЕРБ да се предвидят 8 млн. лева за ръст на възнагражденията в БАБХ и Агенцията по горите.
Бюджетната комисия в НС прие размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2023 г. да е 8 лв., както се предлага в проекта на държавен бюджет за 2023 г. на Министерския съвет.
Отхвърлено бе предложението с вносители Павела Митова (ИТН), Тошко Йорданов (ИТН) и група депутати субсидията да е в размер на един лев.
Членовете на комисията приеха предложението на МС общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по Закона за корпоративното подоходно облагане да е в размер на 1,4 млрд. лв.
Ваучерите за храна могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.
Прието бе и предложението на вносител да бъде определен до 100 млн. лв. общият размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители.
Комисията подкрепи и предложението на Министерския съвет минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по чл. 68 от Закона за държавния служител, за 2023 г. да е 780 лв. Депутатите одобриха размерът на месечната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година да е 200 лв., размерът на еднократната помощ за ученици за учебната 2023-2024 година да е 300 лв., а размерът на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас – 300 лв.
При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 6000 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете, за две ненавършили пълнолетие деца – 12 000 лв., три и повече ненавършили пълнолетие деца – 18 000 лв.
Членовете на комисията приеха, че минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е 4,5 млрд. лв., максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. не може да надвишава 40,6 млрд. лева, а максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 7,5 млрд. лв.
Ресорната парламентарна комисия прие предложение от Цончо Ганев („Възраждане“) неизразходваните от общините остатъци от предходни години за делегирани от държавата дейности да останат при местната власт.
По време на заседанието беше прието и предложение за отпадане на член 93 от Закона за бюджета и преместването му е Закона за електронното управление. Текстът се отнася до задължението на всички административни органи да имат стабилна интернет връзка.
Ресорната парламентарна комисия гласува отпадането на параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби в проекта на държавен бюджет за 2023 г., според който производителите на електрическа енергия със съоръжения с инсталирана мощност над 1 MW, получили приходи от продажбата на ток, внасят целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Министърът на финансите Асен Василев заяви, че в случай на отпадане на този параграф при гласуването в пленарна зала, ще се обърне към Народното събрание с молба за отмяна на решението от 9 декември 2022 г. за намаляване на цената на горивата за българските фирми, тъй като няма да има източник на средства.
Отпадна и параграф 7, който гласеше министърът на културата в срок до 31 август 2023 г. да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за Фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.
По параграф 8, който се отнасяше до Закона за ограничаване на плащанията в брой, на заседанието се разгоря дискусия, тъй като имаше внесени няколко предложения, които бяха приети, но едни от тях предлагаха промени по текстовете, а други отменяха самите текстове. В крайна сметка от всички приети предложения остана само това на Мартин Димитров („Продължаваме промяната – Демократична България“) прагът, при който трябва да се плаща дивидент по банков път, да се повиши от 500 на 1000 лева.
Комисията не прие предложенията на вносителите „когато лице, което извършва ресторантьорски и кетъринг услуги не издаде фискален бон, получателят да има право да не заплати стойността на доставката/продажбата“, както и за баланса на касовата наличност да се декларира, когато надхвърля праг от 10 000 лева. Финансовият министър коментира, че така се отнема инструмент за контрол и събираемост на данъците.
Не беше прието предложението с вносители Павела Митова и група депутати за премахването на сегашните намалени ставки по ДДС, с които вносителите бяха разчели, че очакваните приходи до края на 2023 г. ще са в размер на 152,4 млн. лв. С тези допълнителни приходи би могло да се направи увеличение на възнагражденията в Спешна помощ, Българска агенция по безопасност на храните, Изпълнителна агенция по горите, Изпълнителна агенция за борба с градушките, Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури и Селскостопанска академия, коментира Тошко Йорданов.
Не бе подкрепено и предложението на Цончо Ганев („Възраждане“) и група депутати бюджетът за национална туристическа реклама да се увеличи с още 15 млн. лева над сегашните близо 19 млн. лева.
Бюджетната комисия не прие нито едно от двете предложения, свързани с отпадането на дерогацията за България за руския петрол.
Предложението на Венко Сабрутев от ПГ „Продължаваме Промяната-Демократична България“ предвиждаше в 30-дневен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет да предприеме действия за анализ на рисковете във връзка с предсрочната отмяна на дерогацията, а на Делян Добрев от ГЕРБ – това да стане в 7-дневен срок.
Държавният бюджет за 2023 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО) влизат в пленарната зала на второ четене тази седмица, според проектопрограмата за работа на Народното събрание.
Още новини от деня – четете тук
