Експерти на Кофас анализират спада на основните цени на основните метали, въздействието, което има той върху различни отрасли и какво означава това в средносрочен до дългосрочен план за световната икономика.
Цените на ключови метали за няколко индустрии като стомана, мед или алуминий са в низходяща тенденция. Наскоро цените на медта и стоманата отбелязаха значителен спад, достигайки най-ниското си ниво от февруари 2021 г. През второто тримесечие на
2022 г. се наблюдава 20% спад в цените на медта в сравнение с първото тримесечие на 2022 г.
Натискът върху цените на металите вероятно ще продължи, споделят експертите. Това се дължи на факта, че металообработващата промишленост е силно енергоемка, следователно инфлационният натиск върху енергийните вложения, като нефт и газ, я застрашават пряко. Според оценката на експертите, ефектите от по-плавните операции по веригата на стойността и слабите перспективи за растеж на глобалния БВП, оказват натиск за понижаване на цените на металите. Те смятат, че в краткосрочен план, високите цени на енергията и ниското глобално търсене на промишлени продукти вероятно ще продължат да водят до по-ниско производство на метали.
Експертите прогнозират, че настоящата промяна на пазара на метали отразява предстоящата мрачна глобална икономическа перспектива, която вече е видима в много сектори. Основните „клиентски сектори“ на металите, които също са проциклични, като строителството и автомобилостроенето, осезаемо преминават през трудности и са оценени от експертите като „висок риск“ във всички региони. Производителите на автомобили намаляват обемите си (засегнати от инфлацията на вложените ресурси и по-ниската динамика на търсенето като цяло), а строителството е особено силно засегнато от повишенията на лихвените проценти, провеждани от централните банки на големите икономики като Федералния резерв на САЩ или Европейската централна банка.
В дългосрочен план развитието както на екологичните, така и на социалните норми също трябва да продължи да подхранва структурните промени в сектора на металите.
„Съществуват различни предизвикателства, свързани с металургичния сектор. От една страна, глобалният добив на метали съдържа силно замърсяващи околната среда процеси. В тази връзка Китай планира да намали производството си на стомана, за да спази ангажиментите си към климата.” – споделя Симон Лакум, секторен икономист в Кофас.
В средносрочен план, в шестмесечна перспектива, слабата прогноза на експертите за икономическия растеж на Китай се очаква да продължи да оказва влияние върху активността и цените на сектора на металите в бъдеще, което предполага продължаваща низходяща тенденция. Очаква се прогноза за растеж на БВП под 4% през 2022 г. в Китай (8,1% през 2021 г.). Според експертите, по-дългите локдауни в Китай се отразяват на производствения капацитет на страната. Китай е първият в света производител на стомана, но няколко кратки сътресения през 2021 г. показаха колко нестабилно е икономическото състояние на страната по отношение на строителния сектор и следователно по отношение на търсенето на стомана.
Производството на стомана в Китай представлява над 50% от общото производство на глобално ниво. Всъщност, Китай също е основен потребител на метали чрез строителството и промишлеността. Забавянето на строителната активност в страната, заедно с влошаващия се бизнес климат в подсектора на недвижимите имоти, особено по отношение на доверието, оказват силно влияние върху световното търсене на китайски метали, като медта.
„Екологичните норми оказват влияние върху клиентските сектори като автомобилостроенето и водят до промяна в модела на сектора на металите. Металите са и в основата на проектите за енергиен преход (слънчеви панели за електрически превозни средства, вятърни турбини и др.). А стоките, произведени от метал, заедно с тези на основата на дърво, например, се считат за по-устойчиви от потребителите и алтернатива на пластмасите (мебели, оборудване, опаковки и др.), което може да доведе до по-голямо търсене. Остава да видим как горепосочените противоположни тенденции ще повлияят на сектора и цените в бъдеще“ – допълва Симон Лакум.
