Завършилата обиколка на френския президент Еманюел Макрон в Австрия, Румъния и България, по време на която той се срещна и с лидерите на Чехия и Словакия, остава възлова тема във френските медии.
В дневния ред на разговорите бяха : промените в директивата за командированите работници, по които има противоречия между страните членки на ЕС, амбициите на Румъния и България да станат част от Шенген – за присъединяване към еврозоната, сътрудничеството в областта на енергетиката, на отбраната, на миграцията и на културата, въпросът за европейските ценности и единството в ЕС, обобщават изданията в Париж.
Макрон се връща от Централна и Източна Европа с надеждата за споразумение между страните членки по въпроса за командированите работници, пише в. „Фигаро“.
След Виена и София Макрон отбеляза сближаване на позициите с лидерите на тези страни по пораждащия полемика в ЕС въпрос.
Букурещ не му даде карт бланш за промените в европейската нормативна уредба по въпроса, но румънският президент призна пред френския президент, че трябва подобряване на сега действащите правила, отбелязва „Фигаро“. За да убеди страните с най-големи резерви за промените ( Румъния и България) Макрон не се поколеба да направи стъпка към разширяването на Шенгенската зона. Той обеща, че ще подкрепи влизането на румънците и на българите в един обновен Шенген и че двете страни ще бъдат напълно асоциирани към процеса на размисъл за бъдещето на ЕС, уточнява вестникът.
Обиколката на Макрон в трите европейски страни бе белязана и от ожесточена размяна на реплики между Макрон и Варшава. Полският премиер Беата Шидло заяви в четвъртък, че ще откаже да приеме реформата на директивата за командированите работници и прави това в интерес на полските работници. Но въпреки категоричиня отказ Макрон каза, че ще продължи да обсъжда въпроса с всички европейци, в това число и с поляците, коментира изданието.
Гласуването на промените в директивата изисква квалифицирано мнозинство – 55 процента от страните в ЕС (16 от 28), трябва да ги одобрят. Промяната трябва да бъде подкрепена от страните, представляващи 65 процента от населението на ЕС и вербалната ескалация на напрежението между Макрон и Варшава последните дни не накърнява оптимизма на президента на Франция да има споразумение за промените за командированите работници до края на годината, заключава в. „Фигаро“.
Полша ядосва Макрон, и Макрон ядосва Полша, пише в. „Либерасион“, коментирайки думите на Макрон по адрес на Полша от Варна. Макрон не обича да му се противопоставят. Полша, ръководена от демагозите от партия Право и справедливост, тези дни установи това.
Подразнен от отказа на Полша да затегне условията за командированите работници, както той иска, президентът на Франция отправи необичайно брутална нападка срещу Варшава. Той каза, че полският народ заслужава нещо по-добро от лидери, които отказват да се борят срещу социалния дъмпинг и заяви, че Беата Шидло много трудно ще може да обясни защо смята, че е хубаво трудът на поляците да бъде зле платен. Отговорът на Шидло бе, че коментарите на Макрон са арогантни и се дължат на липсата на политически опит и практика.
В.“Либерасион“ тълкува поведението на президента като опит да изолира твърдото ядро в ЕС – Полша и Унгария – което се противопоставя на всякаква реформа на директивата от 1996 г. за командированите работници. Според вестника тази стратегия е рискована, тъй като може да доведе до обратен резултат, още повече, че лидерите, с които Макрон се срещна по време на обиколката си, изпитаха известно неудобство пред поведението на държавния глава.
„Франция е пряма, което я различава от времето на управлението на Франсоа Оланд, но тя не е чак толкова пряма, че да изглежда неучтива и прекалено твърда“, коментира високопоставен дипломат от една от страните, в които бе Макрон. „Той поиска много от нас, както по отношение на командированите работници, така и за Европа на отбраната и за закупуването на европейско военно оборудване, но не ни предложи нищо в замяна“, допълва дипломатът по адрес на Макрон.
Завръщайки се във Франция, Макрон е сигурен, че ще има реформа на директивата за комадированите работници, но каква ще бъде тя засега не е ясно, допълва изданието. Но по-лошото в случая е, че президентът трябваше да отстъпи по един важен пункт – командироването на шофьорите на камиони няма да е включено в бъдещата директива, а ще бъде предмет на отделен текст. Това става след като и Испания, и Португалия заплашиха да се присъединят към лагера на твърдите противници на промените, ако техните интереси в сектора бъдат пожертвани.
Дали Макрон ще постигне исканото от него ограничаване на командировките до 12 месеца. Или пък ще бъде въведено ограничение от 24 месеца, както предлага Европейската комисия? Според румънски представител вероятно ще бъде приет лимит от 18 месеца, допълва вестникът.
Макрон се противопостави на Варшава, за да реформира Европа, отбелязва в. „Монд“. Отправяне на критики, при това много сурови, срещу Полша с риск да предизвика дипломатическа криза и по-дискретно правене на отстъпки към другите страни от региона, за да ги умилостиви с риск да се отрече от част от предизборните си обещания – това беше стратегията на Макрон по време на първата му обиколка в Централна и Източна Европа, отбелязва в.“Монд. Изданието коментира, че Макрон вероятно има намерение да използва тази стратегия, за да реализира амбицията си за реформиране на ЕС.
Оптимизмът на Макрон срещна категоричен откъз от страна на Полша, така „Опинион“ пък коментира обиколката на френския президент. През седмицата в Австрия, Чехия и Словакия се съгласиха да подкрепят френските усилия за затягане на правилата за комадированите работници, Букурещ се показа скептичен по въпроса за евентуална промяна, а Полша потвърди, че изцяло отхвърля реформата, обобщава изданието. В отговор френският президент атакува остро Варшава по време на българския етап от своята обиколка, коментира „Опинион“ .
Ер Те Ел пък изважда друг акцент в българския етап от обиколката на Макрон : казаното от Макрон във Варна, че той би искал да прави обръщения към сънародниците си един или два пъти месечно чрез пресата, което за необичащия да прави изявления Макрон, е може би знак, че обмисля да промени комуникационната си стратегия, предполага медията.
По повод директивата за командированите работници и обиколката на Макрон „Паризиен“ представя справка за това коя страна членка на ЕС колко работници е командировала в друга страна и колко са били командировани в нея самата.
От справката излиза, че Германия е лидер по приемане на командировани работници – 418 908, а Полша – лидер по командироването на работници – 251 107. България е командировала в други страни на ЕС 14 811 работници и е приела – 3 325 командировани работници, показва справката на базата на данни на ЕК за 2015 г.
