Словакия наруши поредното табу, което гражданите на страната никога не са вярвали, че ще бъде нарушено. Първо, беше убийството на разследващия журналист Ян Куциак, който плати за работата си със собствения си живот и с този на годеницата си, Мартина Кушнирова, през 2018 г. Шест години по-късно това е опитът за убийство на действащ премиер.
Робърт Фицо, въпреки цялата ляво-популистка драма, вършеше работата си в сряда, ръководейки заседание на кабинета в малкото миньорско градче Хандлова, като уважение към пренебрегнатите избиратели в по-отдалечените региони на Словакия.
Тъй като Фицо беше транспортиран с хеликоптер до близката Банска Бистрица, а не до столицата Братислава, поради тежестта на раните му, политическият елит изглеждаше замръзнал. Кой ръководи? Какво става? Как се е случило това? Поне на последния въпрос един отговор доминира дебата: политическата поляризация.
„Реториката на омраза, на която сме свидетели, трябва да спре“, каза президентът на Словакия Зузана Чапутова.
„Емоциите са естествено високи, но би било много лошо да се разпалва тази вече опасна ситуация“, съгласи се вътрешният министър Матуш Шутай Ешток.
Някои депутати от управляващата коалиция обаче изглежда не са получили бележката. Любош Блаха, проруски депутат от партията „Смер“ на Фицо, извика на опозицията в парламента, че премиерът „днес се бори за живота си заради вашата омраза“.
Заместник-председателят на парламента Андрей Данко, ръководител на крайнодясната Словашка национална партия, заяви на опозицията: „Доволни ли сте?“, и добави зловещо: „Ще има някои промени в медиите.“
И така, как Словакия стигна там, където е днес – толкова разкъсана между либерали и традиционалисти, демократи и бандити, толерантност и нетолерантност, че се стигна до там политическите различия да се разрешават с оръжия?
Социален камшичен удар
Социалното разделение винаги е било проблем за политиката в Словакия. След революцията от 1989 г. в Източна Европа, бившата комунистическа страна внезапно се потопи в безмилостна версия на капитализма, преди да бъде внезапно разделена от Чехия, която в продължение на 75 години беше стабилен национален партньор в бившата Чехословакия.
Социалният камшичен удар, предизвикан от тези внезапни трансформации, обърнаха град срещу село, млад срещу стар, словашки патриот срещу чехословашки интернационалист, докато всички търсеха опора в непознат терен.
За един млад Робърт Фицо, който е само на 25 години, когато комунистите губят властта, революцията от 1989 г. трябва да е била шокираща. Той едва е завършил юридическо училище и тъкмо се е присъединил към комунистическата партия, когато Варшавският договор се разпада заедно със социалния ред, в който той се е обучил да успее.
Фицо по-късно твърди, че „не е забелязал“ 1989 г., тъй като по това време е работил в Министерството на правосъдието и се е подготвял за учебно пътуване до САЩ. По този начин той от самото начало се приравнява към голяма част от населението, което изпитва носталгия по Комунизма и безразличие към демократичния Запад.
Млад и талантлив, Фицо се присъединява към партията наследник на комунистите и е избран в парламента през 1992 г. Въпреки че прекарва по-голямата част от 90-те години в Страсбург, работейки в Европейския съд по правата на човека, той остава ангажиран достатъчно във вътрешната политика, за да създаде социалистическа партия Smer (Посока), през 1999 г., която ще продължи да доминира в словашката политика през следващия четвърт век.
И тук обаче Фицо прегърна стил на политика, който отчужди голяма част от страната. Smer се появи от останките на авторитарна партия, която доминираше вътрешната сцена на Словакия през 90-те години на миналия век, Движението за демократична Словакия (HZDS), водено от противоречивия премиер Владимир Мечиар. Олигарсите, които финансираха и управляваха HZDS, потърсиха друг политически проект, след като Мечиар стана токсичен за Запада и се спряха на безупречния Фицо.
Smer отбеляза разочароващите 13,5 процента на изборите през 2002 г. след агресивна рекламна кампания, която включваше семейство, седящо голо на пейка под лозунга „Към ЕС – но не с голо дъно“. Четири години по-късно обаче, един по-излъскан Фицо печели с 29 процента, съставяйки правителство с авторитарните HZDS и националистите от SNS.
Дори преди да започне първия си мандат като министър-председател, Фицо вече се беше определил като носталгично настроен по социализма и същевременно цинично прагматичен в стремежа си към власт – полярна противоположност на това, което по-младата, антикомунистическа и прозападна част от електоратът търси.
Гражданска война
Фицо преминаваше през третия си мандат като премиер през 2018 г., когато журналистът Куциак и бъдещата му съпруга бяха застреляни от убиец, уж нает да заглуши репортажите му за корупцията в политиката.
Убийствата изглежда са дезориентирали Фицо. Той незабавно свика странна пресконференция, по време на която натрупа пачки пари на масата и обеща да плати 1 милион евро за информация, която ще доведе до залавянето на убиеца и обвини опозицията, че използва убийството за политически цели. Две седмици по-късно Фицо подаде оставка, а две години по-късно Smer загуби на общите избори през 2020 г.
Извън властта Фицо и неговите политически съюзници – министри, депутати, олигарси, съдии, висши полицейски и разузнавателни служители, бяха разследвани на основания, вариращи от корупция до злоупотреба с власт и саботаж. Бившият премиер дори беше арестуван през април 2022 г. и обвинен в организирана престъпност, въпреки че впоследствие тези обвинения бяха оттеглени.
Миналата година Фицо се върна на власт. След като спечелиха поредните общи избори през септември 2023 г., Фицо и неговата кохорта се завърнаха със залп, премахвайки ръководството на елитната полицейска част, която ги беше обвинила в престъпления, отхвърлиха независимите медии, пренаписаха наказателния кодекс, за да облекчат наказанията за корупци и и заплашиха НПО, които имат външно финансиране да бъдат определяни като „чуждестранни агенти“ съгласно закон в московски стил.
Докато Фицо лежеше на операционната маса в Банска Бистрица в критично състояние, медиите публикуваха изтекъл видеоклип на предполагаемия стрелец, идентифициран като 71-годишен писател, в което той казва: „Не съм съгласен с политиката на това правителство“, цитирайки репресиите срещу медиите и съдебната система.
На пресконференцията след нападението вътрешният министър Шутай Ешток призова за прекратяване на насилствения език и атаките в социалните медии.
„Искам да призова обществото, журналистите и всички политици да спрат да разпространяват омраза. Ние сме на прага на гражданска война.“, каза той.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
