„Смъртен обръч“: Оцелял разказва за 20-километрово бягство от атаката на „Хамас“

Надав Ханан – оцелял при нападението на „Хамас“ по време на фестивала „Нова“ в Израел на 7 октомври, успял да избегне смъртта като извървял

близо 24 километра бос, избягвайки  засади на терористите. 

В свой материал The Guardian разказва историята на 27-годишния мъж, който си спомня кошмара от този ден.

„Минаваше 6:00 часа сутринта. Това беше кулминацията на купона“, разказва Ханан.

Той обяснява, че това е моментът, когато при изгрев слънце, опиатите, взети през нощта, започват да действат и участниците във фестивала посрещат изгрева.

„Хората на главната сцена не можеха да видят какво се случва, но ние имахме ясна гледка към Газа. Можехме да видим как Iron Dome [израелската система за противоракетна отбрана] е задействана. Тогава разбрах, че купонът свърши“, спомня си мъжът.

Историята за бягството на Ханан е една от най-детайлните

по отношение на това какво се е случило на 7 октомври, когато близо 360 израелци бяха убити.

Израел представи планове за нова фаза на войната в Газа

„След като видяхме ракетите, приятелката ми и майка ми, които бяха чули сирените, се обадиха и ми казаха да се прибера“, разказва Ханан.

Тогава той се насочил с приятели към мястото, на което са били паркирани автомобилите им, но веднага разбрал, че изходите са блокирани от бягащи.

„Бяхме на Т-образно кръстовище“, разказва мъжът. „Имаше полицай, който пречеше на хората да тръгнат наляво, но не ни каза защо“, казва Ханан.

По-късно той разбира, че бойци на „Хамас“ са устроили засади по пътищата около мястото на фестивала, принуждавайки шофьорите да се връщат.

„Мислехме да тръгнем надясно, което ще ни отведе на юг, когато видяхме друга кола, която се приближава от тази посока.

В нея имаше две момчета, много уплашени. Казаха ни, че са стигнали до бензиностанция, където са стреляли по тях. Беше трудно да го повярваме.

Служил съм като войник в този район. Ако терористите бяха минали, мислех си, щеше да мине половин час и тогава всичко щеше да свърши“, допълва Ханан.

Разбирайки, че се случва много нередно,

той заедно с негов приятел решават да изоставят колата си и да избягат пеша през нивите.

Но ужасът бързо ги обзема. От юг минава линейка с млада жена вътре, простреляна в крака. След това преминава количка за голф на екипа на фестивала, превозваща още един ранен.

По тялото му Ханан различава три червени кръга – следи от прострелване с куршуми.

Миг по-късно той чува първите изстрели съвсем наблизо и започва да бяга.

Пред нас имаше река с много хора в нея. Носех маратонки, но не можех да тичам с тях, затова ги свалих“, спомня си мъжът.

Защитен от едната страна от дървета и пясъчен бряг – от другата, мястото било  достатъчно широко, за да вървят двама души заедно.

„Един от приятелите ми гледаше назад. Той можеше да види трима или четирима мъже на хълма над нас.

Първоначално се опита да прошепне, но постепенно гласът му ставаше все по-силен: „Виждам ги! Виждам ги!“, разказва Ханан.

До този момент в краката му вече имало забити няколко тръна, но той продължавал да бяга бос.

Антъни Блинкън одобри продажбата на 155-милиметрови снаряди на Израел, заобикаляйки Конгреса

Достигайки селскостопански път, Ханан и приятелите му започнали да се придвижват към най-близките дървета, като отново чули изстрели.

„В този момент не мога да си спомня всичко. Сякаш е изтрито от паметта ми. Променихме посоката, но отново стреляха по нас.

Тогава разбрах: те бяха навсякъде“, спомня си с ужас Ханан.

Той успял да чуе от други бягащи, че има бойци на „Хамас“ навсякъде.

Някои от тях са използвали планери, други носели полицейски униформи и било трудно да имаш доверие на когото и да било.

Ханан казва, че в този момент си помислил: „Това е смъртен обръч. И се затяга все повече и повече“.

Когато стигат до път, където се виждат движещи се коли, Ханан предлага на приятелите си да се върнат пеша към мястото на фестивала, където са паркирали.

В следващия миг обаче бързо се отказал от тази идея.

„По пътя вървеше двойка. Те бяха изтощени и опитваха да вървят. Момчето махаше на автомобилите, молейки ги да вземат приятелката му. Но никой не спираше“, спомня си Ханан.

Той и приятелите му стигнали до голяма разорана нива, когато отново се появили бойци на „Хамас“, този път на два мотоциклета.

Те открили огън към голяма група бягащи, които опитвали да пресекат полето.

„Можеше да чуеш куршумите да свистят и да се удрят в пясъка“, разказва Ханан.

„Имах физическото усещане, че имам тази гигантска мишена на гърба си, която става все по-голяма. Чувах писъци, но си помислих, че ако погледна назад, съм мъртъв“, допълва той.

В този момент от бягството на Ханан телефонът му звъни. Запасният му командир го вика на служба. Обяснявайки, че вече е в района, Ханан помоли за помощ.

Командирът му отговаря, че не може да му помогне и му пожелава успех.

На края на нивата се натъкнали на войник с радиостанция, който насочил Ханан и приятелите му към няколко селскостопански постройки.

„Бягахме вече от три часа. Бяхме останали без вода. На мястото намерихме вода, която не беше хубава за пиене, но поне за кратко можеше да утоли жаждата ни“, допълва разказа си оцелелият.

Новата военна стратегия на Израел може да влоши хуманитарната криза в Газа

Младежите решили, че могат да използват селскостопанските постройки за прикритие и да се скрият в бараката за крави, но в този момент до тях дотичала млада жена, която казала да се махат от мястото.

Скоро в нивите зад тях отекнали силни гърмежи, появил се израелски военен хеликоптер, който търсил цели на „Хамас“ по земята.

Групата взела решение да се придвижи до близкото селище, въпреки че вече знаели, че в него се водят улични битки. Един полицай, с когото Ханан успял да се свърже по телефона, му казал да не го търси повече.

Групата все пак решила да стигне до селището, с надеждата, че силите за сигурност на Израел ще са се справили с „Хамас“.

„Най-накрая стигнахме до пътя“, разказва Ханан. „Имаше селскостопански пикапи с прикачени ремаркета. Влязохме в един от тях, може би 40 от нас всички един върху друг.

Пикапите откараха младежите на безопасно място. Вече било 4:00 часа следобед. Те разбрали, че бягството им е продължило 10 часа.

Три месеца по-късно Ханан казва, че изпитанието му далеч не е приключило.

Днес той изпитва ужас дори от тропане с пръсти по масата, което му напомня за стрелба.

„Всеки път, когато съм в задръстване сега, се улавям, че изчислявам колко коли има пред мен и се питам защо спират. Започвам да мисля дали няма нападение“, казва той.

Оцелели при трагедията на фестивала са включени в терапевтична програма, която им осигурила убежище в хотел в Кипър.

„Вярвам в мира“, казва Ханан. „Вярвам, че не сме толкова различни. Моите баба и дядо идват от арабските страни. Имам приятели араби. Ядем една и съща храна“, обяснява той.

„Това е мерзост. Никой психически стабилен не би могъл да направи това. Няма извинение. Мисля, че те имаха избор [да кажат не, когато им беше наредено да направят това]. Те направиха другия избор. Решиха да убият колкото се може повече, за да ни отчаят“, заключава Ханан.

Още новини от деня – четете тук