Между 2018 и 2019 търговските дружества с държавно участие не са били контролирани ефективно в много направления. Това сочи публичен доклад на Сметната палата.
В него се посочва, че дейността на министъра на икономиката по упражняването на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала не е била достатъчно ефективна и е липсвала стратегия как търговските дружества повишават растежа на икономиката и конкурентноспособността ѝ.
„Липсва ясна стратегия, която да обосновава участието на държавата в стопанската дейност чрез публичните предприятия с очертани мисия, визия, конкретни финансови и нефинансови цели, и определяне на ролята и отговорностите на държавните органи“, пише в разпространеният днес доклад.
Министърът не контролира 56 на сто от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества.
Не е регламентирано как се взема решение за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Няма критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на съответното холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска. Това създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране на търговско дружество (промяната на принципала, който да упражнява правата на собственост в тях).
Друг проблем, който е очертан е, че към края на 2019 г. 56 на сто от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката, са собственост на дъщерни дружества и министърът на икономиката няма преки правомощия за вземане на решения във връзка с тяхното разпореждане.
Друг важен аспект, който има финансово изражение за бюджета – дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата/не разпределят дивидент в полза на държавата (т.е. в държавния бюджет), а отчисленията от тяхната печалба (в случай че има такива) се правят в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те.
Направен е обезпокоителен извод, че министърът контролира пряко дружества като „Плод – Зеленчук” ЕООД, гр. Габрово, но не и публични дружества като „Кинтекс“ ЕАД и „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД.
По баланса на Министерството на икономиката към 31.12.2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия в размер на 2, 26 млрд. лв. Дружества с държавно участие в капитала, в които МИ притежава дял са 97, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 дружества са в процедура по несъстоятелност.
През одитирания период министърът на икономиката упражнява пряко правата на собственост на държавата в следните действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала:
„Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД – 100%
„Национална компания индустриални зони” ЕАД – 100%
„Държавна консолидационна компания” ЕАД – 100%
„Българска банка за развитие“ АД – 99.99%
„София Тех Парк” АД – 89.19%
„Плод – Зеленчук” ЕООД, гр. Габрово – 100%
„Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД, гр. Сливен – 94.36%
„Еко Антрацит“ ЕАД – 100%
„Екоинженеринг – РМ“ ЕООД – 100%
„Матхим“ ЕООД – 100%
В рамките на одитирания период притежаваните от държавата акции и дялове в дружествата „Еко Антрацит“ ЕАД, „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД, и „Матхим“ ЕООД са внесени под формата на непарични вноски в капитала на ДКК ЕАД.
ДКК ЕАД и дъщерните ѝ дружества не са обект на този одит, поради това че тя е включена самостоятелно за одит в Програмата за одитната дейност на Сметната палата за 2021 г., уточниха от СП.
Оказва се, че министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата в „Плод – Зеленчук“ ЕООД, гр. Габрово – дружество, което e със собствен капитал на стойност 272 хил. лв., активи в общ размер на 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв.
В същото време търговски дружества, които са със значителни (в пъти по-големи) обороти, управлявани активи и собствен капитал, не са под прекия контрол на министъра, защото са със статут на дъщерни дружества. Такъв пример са дъщерните на ДКК ЕАД дружества: „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД.
Българската банка за развитие кредитира големи предприятия с половината от кредитния си портфейл в разрез със своята мисия.
Българската банка за развитие (ББР) АД и дъщерните ѝ дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен.
Установени са проблеми при ликвидацията на дружествата – няма изисквания за критериите за определяне и продължаване на срока за завършването на ликвидация.
Продължителността на ликвидационната процедура на „Божур“ ЕООД (л.), гр.Ямбол, е 21 години до края на 2019 г., а през 2020 г. е назначен нов ликвидатор.
Акцентира се, че има проблем и при избора на членове на органите за управление и контрол и на ликвидаторите на търговски дружества с държавно участие и техните дъщерни дружества се осъществява без прозрачна конкурсна процедура, основана на професионалните умения, компетенции и опит на кандидатите, и без съобразяване с предмета на дейност на съответното дружество.
Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на икономиката, които трябва да бъдат изпълнени до 10 месеца.
