Спасявайте България от джендърите!

Вече почти не минава ден, в който няколко души някъде да не протестират или демонстрират  за нещо. Протестите и демонстрациите са сърцето на демокрацията и са единствената форма на реално озаптяване на властта във времето между  изборите, достъпна на обикновените граждани. Точно затова непрекъснатите микропротести и шествийца по битови въпроси и по напълно изпразнени от съдържание теми са особено вредни, защото размиват значението на тази форма на изразяване на гражданска позиция, привеждат  я към рутина и следователно – към обезличаване. Така смислените протести и демонстрации по важни въпроси минават „между другото“, като едни от многото.  Има и друг ефект, в крайна сметка политически, който обаче се търси умишлено – непрекъснатите брожения създават усещане за размирност и несигурност на ситуацията. Българското общество от известно време изпитва точно това на гърба си.

Последната /досега, но не и по принцип/ странна изява е литийното шествие в Бургас, с благословията на митрополит Йоаникий, в подкрепа на българското семейство. Проявата по същество е демонстрация от типа „походи за семейството“, каквито се провеждаха из страната през лятото и, доколкото схващам, цели да обърне вниманието ни върху поредния ужасен проблем, който тегне върху България –  „опитите за посегателство върху българските деца чрез въвеждане на джендър-образование и ЛГБТ политики“ и т. н. дивотии.

От какво точно пазим българското семейство и какво всъщност се цели с поредната истерия? Случайно ли идва само седмица, след като някой пусна партенката, че социалните ще прибират деца направо от училищата и ще ги отнемат от родителите , та няколкостотин сливенски роми за норматив си отнесоха чаветата от класните стаи? Кому е нужно да се чертаят апокалиптични картини за бъдещ разпад на основната клетка на обществото, като той и сега е налице, и си беше и преди да дойдат гейове, джендъри, ЛГБТ и каквото още може да съм пропуснал, че и в тази област станаха много новостите?

Вариантите на отговора са два: или българското общество прогресивна затъпява, в което едва ли искаме да вярваме, или просто от известно време някакви подмолни сили системно клатят гората /разбирайте държавата/  както може. Тук – протестче, там – шествийце, на друго място  – плач за нещо си. Или вой. Тук слух, там паника,  на друго място – вълненийце.  Тук заблуда, там тъпотия, на друго място – по 20 лева колкото за присъствие. „Фейсбук“ бъка от групи и движенийца на тема „спаси България“ /от нещо конкретно или по принцип, щото тя си е в опасност от 681 година насам/.

Проблемът не е, че има протести. Както казах, те са от есенциална важност за функционирането на демократичното общество. Проблемът е, когато са безсмислени и самоцелни, тъй като това обикновено е белег, че са дирижирани. Както вече е тенденцията.  Миналата зима имаше една смешна поредица от изкуствени протести, представени от много политиканстващи фигури като „вълна“, при които в десетки градове общо няколко хиляди протестиращи, намаляващи всяка следваща седмица, се „обединиха“ около 50-100 или повече искания, половината от които взаимно изключващи се логически, а другата половина – твърда неясни. Ако не ме лъже паметта, имаше „за по-добър живот“, „за смяна на политическата система“ и други такива кухи лозунги, зад които  няма реално значение или конкретна  идея и със същия успех участниците в купона биха могли да протестират и срещу надморската височина или гравитацията.

Явления като онези протести, слуховете за вземане на децата, броженията срещу несъществуващата „Стратегия за детето“, непрекъснатите подмятания, че щели да ни натрапят Истанбулската конвенция /която бе забранена у нас от Конституционния съд и това трябваше да реши въпроса, но май само породи майтапи на тема, че вече е разрешено да бием жените си/, сега литийни шествия за семейството – всичко това са истерии на тема „България е в перманентна опасност, спасете я от допир с въздуха“, с други думи насочване на вниманието към откровени глупости с крайна цел насаждане на представа за допълнителни проблеми, освен обективно съществуващите. Цялата тази работа прилича на „хибридно“ мероприятие, защото има белези и нишки, които водят винаги в две посоки – запад и изток.

Разбира се, проблемите винаги са външни и западни – неоколониалистите чрез българските „грантояди“ ни бъркат в джоба, европейците ни мамят и ни тръскат правила, които не ни уйдисват ама хич, джендърите, които идват пак от Запад, искат да ни вземат децата. Те ни разлагат и семействата /кви джендъри, бе, тия са си западни педерасти!/. Младежта е морално разложена /да я наврем тая в казарма, че дано се поочука там/. Апокалипсис! Страхотия! Бедствие! Да пази Господ! Ето, и Църквата казва така! Същата църква, впрочем, в чийто Свети синод още е пълно с бивши сътрудници на ДС.

Решението? Силна ръка, патриархални нрави, малко права, изолация, смяна на геополитическата ориентация. По презморски източен модел. И да не го казват направо, това е подтекстът. Личи си от километри. Като се повтори много пъти и по различни поводи, ще стане истина. По Гьобелс.

А всъщност проблемите на семейството са другаде – в ниските доходи, влошеното образование, недостатъчните перспективи, дефицит на обществено уважение към майката и на стимули към жената да стане майка. Тягостното усещане от приемането на европейските норми се дължи на примирението с живота в корупционна среда до степен, че се страхуваме рязко да я напуснем. Твърде много хора твърде добре са се приспособили  към нея.

Младите ни хора бягат, защото не желаят да се трудят за благото на българската икономическа олигархия и предпочитат да работят повечко за себе си.  Явно никой от възправящите се срещу гей влиянието не се замисля, че същите проблеми, че и по-големи, имахме преди години, когато още никой не беше и чувал за джендър, ЛГБТ и още там каквото има по темата.

И така, пазим децата от джендърите, семейството – пак от тях, независимостта си – от ЕС, домашната ракия – от акциз,  традициите – от съвремието, културата – от комерсиалното,  България –от  допир с въздуха /че и той се оказа замърсен/. На всеки смислен протест, като този на майките на деца с увреждания, или на здравните работници, вече се падат по няколко безсмислени улични изяви под най-различна форма.

Има ли нещо положително за българското общество в безбройните истерии по повод и без такъв? Отговорът е очевиден. Така протестите по важни теми като кандидатурите за нов главен прокурор, ако не съберат стряскаща тълпа всеки път, минават в миманса при литийното шествие за защита на семейството от джендър-идеологията. И това вече не е само управленчески проблем. Това е проблем на целеполагането, морала и на правилния избор на всеки гражданин индивидуално. Защото именно те ни правят свободни граждани. А не поданици. Сега важното отива в един кюп с изфабрикуваното – точно както им се иска на всички, които желаят да държат България в неопределеност и разделение, за да могат да я контролират.