СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, 3 години по-късно. Същите хора. Същите продажници

„Турски поток“ ще мине през България, защото Русия има стратегически интерес от това. Рече бившият президент Георги Първанов. И той като всички останали – без Валери Симеонов – се е превъзбудил от намеците на „Газпром“, че втората тръба ще върви през България.

Путин обяви спирането на „Южен поток“ на 2 декември 2014.

Тогава написах:

„Президентът на Русия не само обяви решението си далече от Кремъл, в Турция. Но и притури към него строителството на „Син поток-2″, както и отстъпка от цената на газа за Турция от 6 %. Плюс строителството на нова атомна централа.

Така даде опорни точки на българската си агентура.

Играта с „Южен поток“ не е газова. Путин си има достатъчно газопроводи. Сегашните са с капацитет над 200 милиарда кубични метра годишно, пълнят се с около 140 милиарда. Остават над 60 милиарда незапълнени.

Изявлението му в Анкара предизвика жужене. БСП, „Атака“ и АБВ веднага се обадиха и рекоха, че газопроводът трябва да се строи на всяка цена. Иначе България погива.

Патриотичният фронт и Реформаторският блок са категорично против, а ГЕРБ се опитва да заеме балансирана позиция.

ДПС едно си знае, едно си бае.“

Сега играчите са същите. Жуженето – и то.

Енергийната министърка се кълне в Народното събрание, че тръбата ще мине през България, щото прочела нещо във вестниците и щото „Газпром“ имал намерение да резервира капацитет за пренос. Всички викат ура. Че даже и хора, дето изобщо не са в парламента, не се занимават с политика, газ не им трябва. И те викат ура.

Пропагандата е голяма работа.

Пред „Турски поток“ през България има една голяма пречка и една по-малка.

По-голямата е поведението на Русия. С нагазването в Украйна руснаците все повече си навличат проблеми с останалия свят и това ще има дългосрочно отражение, включително в икономиката, особено за проекти, които искат международно участие.

По-малката пречка е желанието на Америка да се конкурира с Русия за газовите доставки в Европа. Но и тя не е за подценяване.

От българската камбанария нездравата радост на Първанов, но и на всички останали, не е добър симптом. Върхушката надушва комисионни и е готова.

Хората, които не разчитат да изкарат нещо от този проект, ясно посочват кое не е наред.

Първо, разходите са ясни, но приходите тънат в мъгла.

Второ, чисто политически също не се вижда какво печелим.

Трето, „Газпром“ няма много алтернативи, понеже, ако тръбата мине през Гърция, ще опре пак до море и ще трябва да се слиза отново под водата, за да стигне до Италия, примерно.

Това е пари и време.

Но българската върхушка не мисли за това. На нея ѝ стигат „стратегическите интереси на Русия“.

Всички ли са такива, бе?