Преди години работех във вестник и се бях специализирал да пиша редакционните статии. 1000 знака и заглавие на един ред, понеже бяха на една колонка. Пишех ги бързо и относително добре, та редовно се явявах на първа страница. И за една Коледа написах една колонка, която, още помня, почваше така: Рождество Христово е, най-светлият християнски празник. И беше неподписано, от името на цялата редакция.
Обаче коректорката, която го чела, счела, че запетайката е излишна. И изречението станало Рождество Христово е най-светлият християнски празник. Петьо Блъсков, който имаше нещо зъб на главната ми редакторка, го прочел и след като не било подписано, го приписал на нея. И я беше направил на нищо, като вадеше заключения от баналното изречение, в което коректорката махнала запетаята.
И донякъде имаше право, без запетаята смисълът на изречението се променя и то става абсолютно банално.
Сетих се за това, понеже пак е Коледа. И пак си пожелаваме най-различни неща, и пак пишем и не само пишем, а и правим баналности.
Но с примера с изличената запетая ми се иска да напомня колко са важни дребните неща в живота. Запетаите. Ние ги пропускаме, заети да препускаме, да гоним големи цели, кярове и кариери. А запетайката има важно значение. Тя е там, където говорещият или пишещият е спрял, замислил се е, макар и само за миг.
Дребните неща, които не забелязваме, всъщност правят живота ни истински. Нормални всекидневни думи, чаша вино с близките, чиста мисъл за приятелите и хората, които обичаме.
Както е казал Свети Апостол Лука – Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение.
Просто и ясно, 11 думи и две запетаи. И всичко си е на мястото.
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
