На първото заседание на правителството в предизборната 2019 премиерът обеща да намали броя на администрацията. Засега не е ясно с колко процента и от кога, но пък работещите в правителствените структури са притеснени. Успоредно с евентуалното намаляване на заетите, заплатите в държавния сектор се повишават с 10%, според предвиденото в бюджета за настоящата година. (Двете в комбинация означават значителен ръст на т.нар. „Допълнително материално стимулиране“ или ДМС, което се раздава най-често на тримесечен принцип и се формира от оставащите пари от назаети щатни бройки, болнични и майчинство.) Поради тези причини решихме да потърсим официална информация от НСИ и сайта на Министерския съвет (МС) за броя на държавните чиновници и техните възнаграждения. Признаваме, не ни беше лесно, защото данните са доста постни и непълни. От друга страна считаме, че и на министър-председателя няма да му бъде лесно да изпълни даденото обещание – да намали щатните чиновници и ако го направи няма да удържи за дълго, най-малкото защото електронното правителство към което вървим, макар и с бавни колебливи стъпки, предполага раздуване на броя на заетите в администрацията. Да погледнем злополучното въвеждане на системата за електронните винетки – след фалстарта й, покрай другите неща стана ясно и това, че трябва да има кол-център, който да съдейства при възникване на проблем, което автоматично прибавя едни 100 човека към щата на АПИ.
Да преброим администрацията
През миналата година държавната администрация е наброявала внушителните 140 хиляди души и най-вероятно е струвала на данъкоплатците над 8.5 милиарда лева, без коледните премии и годишните бонуси. В най-висшия ешелон на държавната пирамида работят 5239 души на позиции министри, зам.министри, председатели и заместници на държавни агенции, изпълнителни агенции, комисии (без съдебната власт, Министерството на отбраната и на вътрешните работи). Общата бройка на хората на ръководни длъжности само в централната администрация у нас е 11 754.
Според статистиката, централната администрация се състои от 109 структури, в които работят 57 218 души или по един висш държавен служител на 10 души персонал., в териториалните – още 41 817 души. Но статистическите данни често са непълни.
Пълната картина се вижда от докладите за администрацията, които приема Министерският съвет (и които стават все по-обобщени в последните години). Последният от тях сочи увеличение на щата с 5% през 2017 (данните за 2018 трябва да излязат през май или юни 2019).
Общият брой на държавните чиновници е 139 665 души и постоянно расте, като отдавна е надмината бройката от края на социализма – 107 000 души, когато държавата дирижираше цялата икономика на сраната. (Бройката на държавните чиновници през социализма пък на свой ред надмина тази от края на Втората световна война – 90 000 души).
Черните кутии
Въпреки сбития си вид, обобщената отчетност на МС (за последната 2017) е непълна, защото от съображения за сигурност не са въведени данните за заетите в редица администрации, общо 14 на брой. За някои от тях като „Авиоотряд 28” (правителствените самолети), ДАНС, ЦИК това е оправдано. Но има и други, за които не се разбира защо прозрачността относно броя на заетите, представлява заплаха за националната безопасност. Такива са Икономическият и социален съвет към правителството, Националният военно-исторически музей, Почивните бази „Орлица“ и „Слънчев бряг“ и редакцията на списание „Гора” (признавам, за първи път чувам, че има такова списание). Не на последно място – не е ясен и точният брой на консултативните съвети и наетите в тях лица (членовете им не се водят в щата на администрацията). Икономическият и социален съвет към правителството, чийто щат е засекретен, е само един от тези съвети, но далеч не е единственият. Подобни консултативни съвети се създават към правителството, министерствата, агенциите и комисиите. Според правителсвения портал у нас в момента има 70 такива действащи органа, като със закони са създадени 38 и 32 – с постановление на правителството. Не се знае колко се плаща за тях и за какво, какви и колко хора са включени в състава им, с какво точно се занимават и въобще занимават ли се с нещо, каквото и да е то.
Защото данните сочат, че от тези известни 70 съвета 7 са имали заседания поне по един път на тримесечие. Освен това 30 администрации са изнесли маса дейности, за около 2 млрд. лева към частния сектор (аутосортинг). В резултат на което броят на заетите служители намалял със смехотворните 17 бройки. Общо за всичките.
Сметката, моля
През 2017 разходите за администрацията (заплати, осигуровки) в консолидирания държавен бюджет бяха 7.9 млрд лева. До октомври вкл. 2018 (последните данни) разходите са 7.12 млрд. лева – средномесечно по 711.4 милиона лв. Вероятно 2018 сме приключили с внушителните 8.5 млрд. лв.за заплати на чиновниците.
И още даннни от Доклада за състоянието на администрацията през 2017:
Директор на дирекция в министерство (или чиновник среден ешелон) може да получава основна заплата между 882лв. и 4320 лв., което е близо 5 пъти повече. Остава отворен въпросът какъв е критерият, по който чиновникът се назначава на ниската или на високата заплата?
Чиновниците ползват 355 000 телефонни номера (по 2.5 телефона на човек), а централната администрация (49 министерства и ведомства) е заела за нуждите си 2648 сгради.
Официално 102 души са назначени на висши длъжности, без да имат необходимия професионален опит и квалификация – положние, напълно в реда на нещата според Закона за държавния служител. По-голямата част от тях – 75 човека са на възраст до 29 години.
Всеки пети чиновник или 21% от всички висшисти в администрацията не е с образование по стопанските, правните, техническите, педагогическите, социалните науки и тези в областта на сигурността и отбраната. Интересно, в каква сфера е образованието им?
С оценка „Изключително изпълнение“ са 7 559 държавни служители или 11% от всички поставени оценки на служителите; оценката „Изпълнението надвишава изискванията“ е дадена на 35 639 служители или 53% от всички поставени оценки; с неприемливо изпълнение са само 76 човека, с незадоволително 827 души (1% от всички заети)
Въпреки, че се изискват данните за допълнителните възнаграждения, бонусите и т.н. не се предоставят на „Евростат“ поради: „разнообразието и спецификата за всяка администрация, които не позволяват да се правят съпоставки с изминали периоди.“ Не са дадени и данни за заплатите за второто полугодие на 2017, а само за първото“. Подобна политика не е в интерес на България, защото пасивно подкрепя тезата, че сме най-бедната страна в ЕС и затова не казваме колко плащаме на администрацията. А когато се сравняват българските и европейските заплати, също трябва да се отчита фактът, че у нас, за да се лансира популистката идея, че данъците са ниски, се скрива частта, плащана от работодателя (около 18%). На практика обаче, данъците върху парите от трудова дейност в България са около 35%, като 17% се плащат от работника през т.нар. брутна работна заплата.
