Адвокат Марин Марковски практикува от 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право.
В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на Република България. Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.

 

Адвокат Марковски, вече повече от 3 години имаме Специализиран съд и прокуратура. Има и протести срещу тях. Вие намирате ли смисъл в подобни институции, имаме ли нужда от тях?

Съдиите, които решават наказателните дела, имат точно определено положение съгласно Закона за съдебната власт. Това положение, които е свързано с естеството на тяхната работа, означава, в рамките на закона, изключителни права във връзка с воденето на делото и четенето на присъдата. Съдиите в републиката всичките носят тога, защото те са жреци на Темида – това не е случайно. Тогата е символ на това, че те решават съдбите на хората. Аз, в дългата си практика, не мога да направя никакво разлика между съдиите в Специализирания съд и онези, които се намират в останалите съдилища. Всичките имат правата и всички перфектно си познават работата. Това са отговорни хора, които се отнасят с изключително внимание към хорските съдби, а от друга страна събират редовни, точни доказателства, защото това е смисълът на съдийската професия.

Така че практиката до този момент за Специализирания съд не може да очертае една картина на лоша, некадърна или неквалифицирана работа. Колегите са отговорни в рамките на закона. Прилагат го точно, добросъвестни са, проявяват и необходимата смелост, когато някой път съдията трябва да застане срещу темперамента и авторитета на прокуратурата. Има добра организация във връзка с гледането на делата. Разбира се, като един адвокат, който е свикнал на повече милост и човещина, по някой път практиката със задържанията и мерките лично на мен ми се струва малко по-твърда, отколкото трябва да бъде. Защото мярката за неотклонение е само начин до делото човекът, обвиняемият, да не се отклони по някакъв начин. Така че не е необходимо винаги да бъдат задържани.

В момента това, което не искат да направят, защото зависи от много високо ниво и се решава в много голяма степен и от редовите и другите прокурори и от следователите, това е, че при мярката за неотклонение „Задържане под стража“ има една проста схема: задържаме го под стража, може и 8 месеца, и той е готов да признава всичко, само и само да излезе. Това задържане, което е изнудване, макар и рядко, е юридически незаконосъобразно. Какво е решението? Гривната на охраната, както е по света. Слага се една гривна, която министерството вече закупи, и  този човек вече се контролира като автомобил по Джи Пи Ес – знае се всеки момент къде се намира. Даже съвременните устройства , като в САЩ, могат да дадат в центъра отговор дали е употребил алкохол или наркотици. Невъзможно е да се свали и при опит да се свали веднага подава сигнал. Ако това стане като правило, заместващо задържането под стража, няма да пострада правосъдието.

Разбира се, има и опасни хора, което са направили ужасни неща – там и законът, и здравият разум налага да останат в ареста. В организираните престъпни групи, които са от компетенцията на Специализирания съд, има хора на дъното на йерархията и не винаги е уместно да бъдат задържани. Освен това не винаги е ясно доказано, че те са извършили престъплението в тази степен, в която изисква законът, за да бъдат задържани. Така че съдът е хубав, но винаги може да се работи и по-хубаво.

Имате ли представа каква е европейската  практика? Има ли други държави в ЕС, в които да има такива специализирани прокуратури?

Не. Аз съм се интересувал от любопитство. В основните държави няма, може би само в една или две. Но не трябва, когато става въпрос за решаване не наше, българско притеснение – за корупция или организирани престъпни групи – да приемаме веднага и да прилагаме това, което е в другите държави. Всеки един закон трябва да бъде свързан с националните особености, с времето, мястото, т. нар. „криминална атмосфера“, с необходимостта на обществото. Всеки един закон е  голяма мъдрост , но тя е свързана с нас, българите. Така че трябва да се знае какво е по другите места, но ние трябва да си решим нашите въпроси с подходящия закон. Това пренасяне автоматично не е уместно.

Искате да кажете, че подкрепяте такива съдебни институции, но може би имат нужда от реформа, така ли?

Когато става въпрос за реформа в правосъдието аз настръхвам, качвам пулса и кръвното, защото зад думата „реформа“ се крият много общи приказки. Точната дума е „промяна“ и когато се говори за такава, трябва да се кажи какво трябва да се промени точно. Когато казваш „това е лошо“, дай рецептата, за да стане по-хубаво. Иначе си един критикар, като клюкарката в квартала, която казва „тази булка не я бива“. Добре, но то не става само с отричане, трябва да предложиш това, което ще свърши работа.

Аз считам, че не се нуждае от промяна нищо. Освен това тук не става въпрос за особен вид извънреден съд. Той е част от всички съдилища в републиката. След като върши работа, не трябва да бъде закриван. Мога да прогнозирам, че това е само пожелание – да бъде закрит. На практика той има своя практика, опит, организация, работеща система, и това няма да стане.

Вие бяхте адвокат по делото на бившия кмет на район „Младост“ Десислава Иванчева, чието дело се гледаше в Специализирания съд. Какво е Вашето лично усещане по този конкретен случай – имаше ли извършено престъпление, или това беше пи ар акция на прокурори и съдии?

Когато се внесе обвинителен акт, прокурорът има убеждението, че даденият човек е извършил престъплението, има и доказателствата. Актът трябва да бъда написан въз основа на конкретни факти и доказателства. Когато по едно следствие се съберат доказателства, прокурорът може да има вътрешното убеждение, че човекът, в случая бяха трима, са извършили това престъпление. Но когато актът се внесе в съда, съдът проверява всичките доказателства – например дали свидетелят не е бил уплашен и не е казал неща, които не отговарят на истината. Събират се и нови доказателства, така че обвинителният акт по някой път може да бъде внесен от най-добросъвестния прокурор с убеждението, че човекът е извършил престъпление, а после съдът да оправдае. Когато се внася обвинителен акт от прокурор, той не го внася никога заради пи ар акция. Това е недопустимо. Достатъчно дела има, по които той може да защити авторитета си. Ако един прокурор няма доказателства, той няма да вкара обвинителен акт. Наистина по някой път доказателствата са колебливи и могат да бъдат променени, но когато се внася акт, това не е пи ар акция, а убеждение на прокурора.

Другият въпрос – дали Иванчева е виновна – категорично не. В залата се събраха доказателства, съдът я оправда за половината от обвиненията. Доста сериозна е тази присъда, но моето лично убеждение е, че тя не е извършила това престъпление. Имам много опитен колега, който продължи нагоре. Нормално е госпожата да потърси помощ от друг колега. Добре направи – той е изключително опитен адвокат, желая й успех.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!