Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията и др. През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ). Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация.
Новият Висш съдебен съвет беше изправен пред значим казус, определян от експертите като „знаков”, затова има ли промяна в самия съвет, имам предвид избора на председател на ВАС. Сегашният състав на ВСС просто прегласува решението на предшествениците си – Георги Чолаков. Как преценявате случилото се?
Очевидно новият ВСС прецени, че е изправен пред един вече извършен избор и видя ролята си по-скоро в посока преглед най-общо на основателността на решението на стария ВСС. Същевременно очевидно не се ангажира с изцяло нова преценка, тъй като не покани другия участник в конкурса съдия Соня Янкулова за изслушване. От една страна консерватизмът е разбираем и характерен за магистратите, доколкото пазенето на закона по естеството си представлява дейност по съобразяване с едно установено положение.
Същевременно в очите на по-широката общественост състезание с един кон няма как да не изглежда с предизвестен край. Около основния претендент – съдия Георги Чолаков се поставиха въпроси, свързани с нашумелите около избора му сделки с имоти, както и с проблеми в работата на Върховния административен съд /ВАС/.
Съществено значение за решението на мнозинството във ВСС от 19 октомври имаше подкрепата на кандидатурата на Чолаков от Пленума на ВАС. Стана ясно, че членът на ВСС Красимир Шекерджиев, който доскоро бе съдия в наказателната колегия на ВКС, изрично е посочил тежестта на избора от страна на колегите на кандидата във ВАС.
Донякъде сегашният избор показва сходства с избора на Георги Колев за председател на ВАС преди седем години. И тогава беше проведена процедура с един кандидат. Разликата е обаче, че сега изборът се предшества от решение на Пленума на ВАС, изслушване на двама кандидати от предходния състав на ВСС и връщане на представената кандидатура от президента.
Случилото се показва, че изпитанията пред един кандидат за такава висша длъжност в съдебната власт през 2017 г. са по-сериозни. Друг е въпросът, че ние все още сме много далеч от онези развити системи, основани на върховенството на правото, в които изискванията за висок професионализъм, съчетан не просто с безупречна репутация, но и с положителна обществена известност на дадената личност, са задължително условие за назначаването дори на редови съдия.
Това ли беше единственият вариант за решение при гласуване на една единствена кандидатура?
Тук водещ е законът. В случая той обвързва ВСС с вече изминалата процедура по избор. В предходната редакция на закона след връщане на номинирания от ВСС кандидат от президента процедурата по избор започва отначало. Това означава съответно предложения за кандидатури, изслушване на кандидатите от ВСС и т.н. С изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обнародвано през август 2016 г. обаче това е променено. Сега е записано, че се извършва нов избор отначало само ако след връщането на кандидатурата от президента „няма повторно направено предложение за същия кандидат“. По тази разпоредба (чл.173, ал.13 от закона) не е провеждан дебат във водещата правна комисия при разглеждане на законопроекта по същество, а безкритично е бил приет вариантът на вносителя – правителството.
В портала за обществени консултации липсват данни този законопроект да е бил въобще подложен на обществено обсъждане, което е съществено нарушение на Закона за нормативните актове. При констатиране на подобен пропуск Върховният административен съд обичайно отменя изцяло съответния нормативен акт, когато е оспорен – правилник, наредба, постановление. За законите обаче все още не се прилага толкова стриктен стандарт, което поощрява непрозрачността и безобразията в законодателния процес.
В случая проектът за закон е бил изготвен от Министерството на правосъдието в първото полугодие на 2016 г. при предходното правителство. Мотиви или доклад не са публикувани и в интернет страницата на министерството. В мотивите, подписани от премиера Борисов, с които законопроектът е внесен в парламента през юни 2016 г. е записано, че целта му е да обезпечи извършените конституционни промени и да разшири самоуправлението на съдиите и по никакъв начин не е посочена като цел ограничаването на правомощията на президента при отказ да назначи избрания от ВСС кандидат за председател на върховен съд.
Можем само да гадаем кой експерт и под чие давление е „пипнал“ законопроекта, както и с каква цел е сторено това. Дали отказът на президента Плевнелиев да легитимира встъпването в длъжност на конституционен съдия през 2012 г. има нещо общо с тайно инициираното предложение за изменение, не е ясно. Във всеки случай, докато продължава да съществува непрозрачност в законодателния процес, ще може с помощта на промушени текстове да се влияе на съществени процеси в държавата.
Какъв знак е случилото се?
На този етап е трудно да се определи. От една страна се коментира,че е избрана кандидатура на статуквото. От друга – несъмнено е налице легитимна процедура, която включва и пряко дадена оценка от страна на съдиите във ВАС. Както стана въпрос, законовата процедура също не дава особени шансове за друго развитие, така че не може да се правят заключения за нечестност в правилата. От тази гледна точка може би е рано да се говори за настроения и тенденции в новия ВСС.
Същевременно буди притеснение вялостта на дебата във ВСС по въпросите, свързани с етиката и законността около сделките на г-н Чолаков по време на дейността му като нотариус в Балчик, определяни като спорни и обсъждани както в обществения дебат, така и при изслушването му от ВСС. Надеждите, че новият висш кадрови орган на съдебната власт ще предприеме категорични крачки в посока утвърждаването на интегритета на магистратите, бяха попарени като от есенна слана в началото на този нов мандат.
Що се отнася до въпросите около управлението на ВАС, досегашното ръководство остави едно забавено в сравнение с преди правосъдие при липса на увеличение на броя постъпващи дела в съда, нееднаква натовареност на съдиите в отделните звена в съда и намалена прозрачност на правораздаването чрез заличаването на информация в съдебните решения и определения, вкл. имена на държавни органи, под претекст за „защита на личните данни“.
Колкото и да е трудно за ръководител от този екип, който сега вече го е оглавил, да промени тези негативни развития, то все пак не е невъзможно. Облечен в доверие на голям брой от колегите си и на висшия кадрови орган, г-н Чолаков има шанса да възстанови добрата работа и репутацията на този висш в йерархията съд и да го поведе към така жадуваното от обществото обновление. Това е толкова по-важно, след като тази съдебна инстанция е основният стожер за законност в решенията и действията на правителството и администрацията и основното препятствие пред произвол на властта. Бъдещето ще покаже дали ще се окаже упорит и достоен за сериозната отговорност, която му се възлага. Доколкото изминалите седем години са като че ли най-трудните, мрачни и репутационно проблематични в историята на този съд, подобряването на работата и условията в него като че ли е една доста възможна без големи усилия мисия.
Коментар по темата СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ на Христо Иванов може да прочетете ТУК.
