Адвокат Марин Марковски практикува от 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право.
В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на Република България.
Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.
Правилно ли ще бъде да се приеме предложението домашното насилие да се класифицира като престъпление от общ характер?
Отговорът се крие в анализ на текста на предложението на БСП. То е да се увеличи наказателната отговорност за леките телесни поверди, т. е. ако мъж бие жена си или приятелката си, с която живее на съпружески начала, това да се преследва вече от прокуратурата. Преди всички леки телесни повреди се преследваха по тъжба на пострадалия. Пострадалият трябва, ако иска, в шестмесечен срок да заведе дело срещу този, който го е ударил, и съдът решава дали да го осъди, или не. Във всички случаи, ако този, който удря, не е осъждан, се прилага административна мярка глоба.
Предложението на БСП е тези категории престъпления – с насилие на съпруг над съпругата – да се преследват не от частен характер, а от прокуратурата. Тук има много важен детайл: когато имаме престъпление от частен характер – мъж бие жена си и тя му завежда дело, тя трябва да докаже, че е бита. Понеже обикновено побоищата стават „на четири очи“, става много трудно за доказване. За да облекчат жените, от БСП предлагат тези дела да бъдат под прокурорски надзор, т. е. прокурорът да внесе обвинителен акт и вече жената се явява с медицинското като свидетел на прокурора. Така доказването е много лесно. Това е идеята на БСП.
Трябва, обаче, да се отговори на въпроса: „Защо съпругата да бъде в привилегировано положение спрямо другите граждани?“. Защо , ако някой удари дете, трябва да се наказва по-леко и делото да се води по-трудно, отколкото ако е съпруг, ударил жена си? Така че, за да се прецени дали идеята на БСП е правилна, дали има опора в закона, трябва да се огледат нещата и спрямо други случаи на такива престъпления, така че това няма да е справедливо. Нарушава се конституционният принцип за равенство пред Конституцията и пред законите, защото съпругата ще бъде по-добре защитена от другите граждани. Защо да има привилегии? Явно БСП, желаейки да се представи като защитник на жените, прави предложение, което противоречи на конституционния принцип и конституционната норма. Дори и да бъде гласувано подобно предложение, КС ще го отмени като незаконосъобразно, защото нарушава конституционната норма за равенството пред закона.
Това, което има смисъл да се обмисли, е всички дела за леки телесни повреди да се водят от прокурора. Защо да ги водят пострадалите? Ако един пиян простак набие малко дете, родителите трябва да водят дело, да плащат разностки, да търсят свидетели. Хората понякога нямат пари за адвокати, защитата се организира недобре, а е факт, че детето е било бито. По мое скромно мнение на работещ адвокат, по-правилното е всички леки телесни повреди да се преследват от прокуратурата. Въпреки че не нанася тежки или непоправими увреждания, леката повреда причинява болка и психически страдания, защото зад побоя се крие и унижение. Според мен държавата, която се грижи за здравето, трябва да се грижи за него докрай и затова, ако се приеме всички леки телесни повреди да се преследват от прокуратурата, ще бъде най-добрият вариант за всички.
Когато напишете това, цялата прокурорска гилдия ще стане и ще се чуе такъв вой, че ще се оплетат керемидите като при тайфун, защото това им създава много работа. Така е, но въпросът е кое е важното – прокурорите да нямат работа или да бъдат защитени правата на гражданите? Може да се увеличи броят на прокурорите и да се направи системата по-ефективна. Моето становище е, че телесните повреди могат всичките да се преследват от прокуратурата. Предложението на БСП е неуместно и КС ще го отмени, ако мине.
Ако предложението бъде прието, то ще замени ли приемането на Истанбулската конвенция?
Не е задължително тя да бъде подписана. Предназначена е за борба с домашното насилие, но под формата за борба за права на жените се вкарва и прословутият текст за социален избор на пол. Последиците са изключително драматични, юридически неясни и обществено мъчителни. Това са неща без връзка с ценностите на българина.
Вариантите са два – първият е да се подпише конвенцията без текста за „джендъра“, но това не е предвидено като възможност. Вторият е да не се подпише и тогава трябва да си отговорим нашите закони достатъчно ефективни ли са да създадат защита срещу домашното насилие? Категорично да. Има специален закон за това, който дава възможност на съпругата да се обърне към съда и да поиска мерки срещу този, който я насилва. Ако той наруши предписанията на съда, има много тежки последици. Следователно имаме действащ закон, който категорично осигурява спокойствието и правата на жените.
Много е важно да се знае, че когато се пуска молба до съда срещу насилника, може и без медицинско, но трябва декларация, че жената е обиждана или заплашвана. Декларацията, дори без медицинско свидетелство, се разглежда с презумпция за истинност, т. е. смята се, че тази, която се оплаква, казва истината. Оттук на съда му трябва само една крачка, за да приеме ограничителни мерки. Вижда се колко ефективно този закон срещу домашното насилие защитава жените по един безапелационен начин.
Тази възможност – съдът да действа само по декларация, не може ли да се използва некоректно?
Може и много често се използва некоректно, но мъжът е роден да страда, това е неговото призвание, така че ще си носим кръста.
Трябва да добавя, че жената може да осъди мъжа си и по частен характер. Видяла я майка й, вади медицинско и го осъжда. Все пак са необходими повече доказателства, докато при домашното насилие декларацията заменя доказателствата и на мъжа „му е отрязана главата“.
Ако Истанбулската конвенция беше приета, какво още трябва да се направи, за да се изпълни с правно съдържание нейният смисъл?
Една конвенция има пряко действие. Правната норма, която дава право на всеки гражданин да си избере пол, означава, че всеки гражданин, като навърши 18 години, има право да си избере социален пол. Жена може да избира пол „мъж“. Тук се появява въпросът за документите за самоличност. Там ще настъпи хаос. Дори само това е достатъчно. На личната карта на родената като Иванка след 18-годишна възраст ще пише „Иван“. Личната карта е предмет на проверки за самоличност, с нея се сключват сделки и се вадят документи. Освен че Иванка – Иван може да бъде обект на шеги и подигравки, има неща, които надхвърлят любопитното и смешното. Бидейки по лична карта Иван, тази гражданка може да сключи брак с, примерно, Петрана. Така, по заобиколен начин, се стига като юридическа последица до еднополов брак, без да е специално разрешен – жена със социален пол „мъж“ сключва граждански брак с жена със социален и биологичен пол „жена“. Същото може да стане и с мъже. Чавдар след 18-годишна възраст може да стане Чавдарка. Чавдарка може да си сложи на личната карта снимката с брадата и да се ожени за Иван, който си е социален и биологичен пол „мъж“. Това означава права да осиновяват и възпитават деца, което е катастрофа. В основата си това е противоестествено и непоносимо. Всеки има право на избор на личен живот, но в основата си това е противоестествено и е голям грях от гледна точка на религията.
Нещата могат да отидат до степен, граничеща с абсурда. Представете си биологическа жена със социален пол „мъж“, която сключва брак с биологически мъж със социален пол „жена“. Така се получава пак брак между жена и мъж, но с разменени социални полове. Не е ли абсурд? Тези възможности юридически могат да произтекат от конвенцията.
Нещо повече. Тъй като правата на избралите социалния си пол са защитени, независимо че може да е различен от биологичния, може да се стигне и до други абсурди. Да приемем, че в гимназията момченца, навършили 18 години и избрали социален пол „жена“, пристигат в балетни роклички и започват да се гушат на своите другарчета – хетеросексуални момчета. Ако учителката им направи забележка, тя може да бъде дадена на Комисията по дискриминация и да я глобят. Това значи, че момченцата в роклите имат право да тичат по бикини, доколкото не са им космати краката, и да се правят на жени, колкото искат. Същото може да стане и ако вместо момчетата в ситуацията поставим момичета. Идва облечена с камуфлажни дрехи и кубинки, късо постригана, и се прави на мъж. Започва да опипва момиченцата и ако другарчето си трае, защото му е неудобно, а учителката каже „не е правилно, недей“, тя може да бъде дадена в Комисията по дискриминацията за наказание. Това отваря Кутията на Пандора за демонстрация на разврат в училище.
Вашата позиция няма ли да бъде заклеймена, изразена по този начин?
Аз се гордея с моята позиция. Уникалният ми опит на адвокат по тежки наказателни дела ме е срещал с мъчителни съдби, с трагедии, съпътствали хората. Аз знам цената на естественото, добротата и християнската вяра. Понеже това е против вярата, то е против нравствения живот на българина, който всеки носи в себе си. Не е въпросът да си вярващ или не, но когато се посяга на изконни ценности, отнасящи се до мъжеството на българина, както например това на нашите войници, които са превзели Одрин, не е допустимо те да бъдат мачкани. Българките са раждали по 7-8 деца. Те са прочути със своята любов, трудолюбие и красота. Недопустимо е да се остави всичко това да бъде смачкано.
