Проектът „АЕЦ Белене“ е на път да бъде рестартиран за пореден път, с което отново да се отвори пробойна в и без това губещата ни енергетика. Друга подобна черна дупка с многомилионен бюджет е спрегнатият от „Газпром“ газпоровод „Южен поток“. Двата проекта бяха наречени от бившия президент Георги Първанов „голям шлем“, но се оказаха златна руска ушанка. Газовият проект вече преля в нов турско-руски сериал, със заглавие хъб „Балкан“. Не се бъркайте обаче – актьорския състав и продуцентите са си същите…

Всъщност, проектът за строеж на атомна централа в Белене е спиран и възобновяван неколкократно: той е наследен от управлението на Тодор Живков, а за първи път е спрян през 1991, по време на правителството на Димитър Попов. Лансиран е отново след малко повече от 10 години през 2002 от кабинета на Симеон Сакскубурготски. Причина за това са предприсъединителните преговори с ЕС по глава „Енергетика“и по-специално изискването на Брюксел за затваряне на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Решението за рестарт се взема 2 години по-късно. През октомври 2006 руската „Атомстройекспорт“ (АСЕ) е избрана за изпълнител, а през 2008, макар че липсва договор, двама бивши изпълнителни директори на НЕК подписват анекс към споразумението, с което поръчват оборудването на стойност 673.9 млн. евро. В края на същата 2008 се подписва договор между НЕК и немската RWE за създаване на смесено дружество, но в края на октомври 2009, RWE се оттегля от проекта. След това, той се движи от отдел на НЕК, не от отделна компания и се превръща в класическа „каца без дъно“, защото както вече сме писали в НЕК различните дейности (инвестиции, производство на електрическа енергия, продажби по регулирани цени и продажби на едро), се отчитат в един кюп и не е ясно коя дейност колко загуби генерира.

През 2010-та след посещение на строителната площадка, Борисов определи проекта като „висша форма на корупция“ и „гьол за 800 млн. лв.“. Припомняме това с надеждата, че премиерът не е забравил предишната си позиция.

През 2011-та, тогавашният министър на енергетиката, Трайчо Трайков обвини директора на НЕК в национално предателство за това, че без съгласуване е подписал ново споразумение с АСЕ. В началото на 2012 кабинетът на Борисов прекратява проекта, тъй като не успява да намери стратегически инвеститор. Проектът е спрян окончателно в началото на 2013, с решение на НС, малко преди разпускането на кабинета, поради недоволството на хората и предстоящите парламентарни избори. След това АСЕ образува дело пред Международния арбитражен съд срещу НЕК. А през 2016-та излиза решението България да заплати поръчаното оборудване в размер на 1.2 млрд. лв. Докато течеше делото в Женева, управляващите говореха, че имат план Б и още няколко плана , за да не плащаме неустойка.

Още тогава се заговори, че има два варианта – възобновяване на проекта, или продажна на поръчаното оборудване, което България ще плати на АСЕ. Малко преди да излезе решението по делото, през юли 2016, след посещение в Иран, новият стар енергиен министър Теменужка Петкова обяви, че ще продава реакторите на ислямската република. Но след като излезе решението, нищо повече не се спомена за сделката. По всяка вероятност, информацията за нея е била необходима, за да не се разглежда решението като провал на България и управляващите. Паралелно с това започна да се говори и за рестарт на проекта, като в тази посока от 2016 интерес проявяват „китайски инвеститори“, медийно персонифицирани до тук като Китайската национална ядрена корпорация. Въпреки неограничените финансови възможности на Поднебесната империя, очевидно интересът към „Белене“ не е голям, защото за толкова време все нещо трябваше да се случи. А пък и Китай няма кой знае какви инвестиции в България, на фона на останалите страни от ЕС. И докато „топаме топката“ с китайците, в началото на май, Борисов ни изненада с неочаквано изявление, че при вече проведеното си посещение в Лондон, щял да разговаря с представители на ЕБВР за финансиране на рестарта на проекта. Само дето ЕБВР не финансира такъв тип проекти….След посещението медиите не обелиха и дума по темата, а подхванаха на нов глас песента за „китайските инвеститори“.

Над 30-годишната лъкатушеща история на проекта за ядрена централа в Белене говори, че е нерентабилен и едва ли някой сериозен инвеститор би влязъл в него. Но от друга страна, особено ако мораториумът върху строителството му се вдигне, една подобна каца без дъно, би изкушила някоя компания от национален мащаб. Как иначе да си обясним, че делото за корупция по строителството на АЕЦ „Белене“, което прокуратурата започна през 2016, завърши безславно, без обвинения. И защо държавата иска да похарчи нови 15 млрд. лв, при положение, че до тук е загробила 3.5 млрд. лева?

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!