СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Акад. Стефан Воденичаров: Без участието на гражданите държавата няма да върви напред

Акад. Стефан Воденичаров е роден на 1 септември 1944 г. Завършил е Технически университет – София, със специалност „Технология на металите“. След защита на дисертация е удостоен с научна степен кандидат на техническите науки (днес: доктор) през 1974 г. и доктор на техническите науки през 1998 г. Става доцент през 1989 и професор през 1991 г. Избран е в БАН за член-кореспондент на 4 август 2004 и за академик на 11 октомври 2012 г.

От 1969 г. работи в Института по металознание при БАН. Бил е негов заместник-директор 4 мандата. Директор на института е от края на 2007 г. Избран е за председател на БАН с 4-годишен мандат на 3 декември 2012 г.

Акад. Стефан Воденичаров е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски” при БАН.

Автор е на повече от 70 патента и над 160 публикации. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната. Участва като експерт в национални и международни организации.

Създател на инициатива „Единение”.

 

Академик Воденичаров, преди няколко дни инициатива „Единение” излезе с много остро обръщение, в което се твърди, че отечеството ни е в криза, казавате: „Нямаме право да търпим повече безпомощното политическо управление.” Има ли конкретно събитие, което да ви провокира да излезете с това събитие?

То не е едно единствено събитие. Сама знаете, че през последните месеци всяка седмица или през седмица се случва нещо, което не е добро. Това, което специално мен много ме ядоса е, че през последните 2-3 седмици по въпросите за здравеопазването лекари от държавни и частни болници, от Здравната каса излизат и казват, че системата не е реформирана, че системата не работи. Но ако човек се поогледа, навсякъде има проблеми – в образованието, в демографията. Навсякъде има проблеми. Виждаме, че се нуждаем от някаква реорганизация, някаква реформа. Ние не правим нищо, продължаваме да консолидираме неща, които пораждат проблеми. Не се чувстваме добре и не вървим напред. Ние от инициатива „Единение” смятаме с тази декларация да обърнем внимание на българските гражданите, че без тяхното участие няма как да се върви напред. Затова и декларацията е толкова остра, тя е насочена главно към българина, за да разбере, че по неговото поведение, по това, което прави, няма да имаме добро бъдеще.

Има няколко области, които е необходимо да се преосмисли как да бъдат реформирани, но всяко едно реформиране ще бъде свързано с много полярни мерки. Това означава, че само едно лице, една личност или една партия не могат да свършат много. Нашата идея е същата, в която от 4 години се опитваме да убедим и политици и българска общественост – успешни са държавите, които имат дългосрочни програми. Нещата, които се случват в тези области, нещата, за които ви казах преди малко, резултатът няма да се види след 1 или след 5 години, резултатът ще се види след 15 години. Това означава, че трябва много добре да се обмислят всички стъпки. Трябва повече хора да станат съпричастни към правенето на тези национални цели. Да се отчете вниманието на всички.

Това, което сега ще се опитаме да направим с нашите съмишленици, е да съберем на една маса политици и експерти в отделните области. В отделните области наши съмишленици отдавна са разработили материали и в здравеопазването, образованието, демографията, за горите, защото не може да се седне на една маса неподготвен. Ние смятаме, че колегите, към които сме се обърнали да разработят материали, са едни от добрите специалисти в тази област. Но важното е да се прояви една воля от политиците, да разберат, че те носят една отговорност към всички българи, не само към хората, които са ги избрали. И трябва като български граждани и хора, които винаги ни казват, че милеят за отечеството, да преодолеят вътрешните си неразбирателства и да седнат, за да говорим за общото си бъдеще. След това всяка партия си знае какво да прави, но ние се нуждаем от едно вътрешно пречистване, от едно чувство за солидарност, за да седнем и да пооправим малко нещата.

Вие сте един от малкото хора, които в прав текст казват, че изборите са манипулирани, а това е много сериозен сигнал, защото ако изборите са нечестни, означава, че има проблем с демокрацията. Нечестни ли са ни изборите наистина?

Има  голям процент недействителни бюлетини. Ако си спомняте последните избори със сигналите за купени гласове се започна още сутринта. Редно ли е сутринта да почне такова нещо? И какви са мерките срещу всички тези нарушители на обществения ред? Не може тази работа да продължава така. Това става просто навик, това не е нещо, което се случва за първи или за втори път. При всичките ми избори се появяват неща, които не би трябвало да се случват. Аз не съм чувал в други държави да се случва подобно нещо в такива размери. Има много начини да се преосмисли избирателната система за провеждането на изборите, но за това трябва воля. То не трябва да се оставя в ръцете на хора, които купуват гласове, защото те не мислят за бъдещето на държавата, те мислят да решат своя личен въпрос и въпроса на една партия за следващите 4 години. Това не е градивно и всички знаем, че е така, но всички хора казват, че нищо не може да се направи. Ето това е проблемът на средния българин. Ние много често ходим из страната и говорим с хората, и те много често казват: „Да, виждаме го, но каквото и да направим, няма нищо да се промени.” Е, трябва да се преодолее това нещо, защото зависи от всеки един от нас.

Очаквате ли, че хората ще Ви подкрепят? Казвате, че често се срещате с граждани и говорите с тях. Има ли индикации да срещнете подкрепата на по-широка общественост?

Подкрепа от много граждани има, тежката задача ще бъдат разговорите с политическите партии. Да намерим начина, по който да им вдъхнем кураж, защото то е въпрос вече и на кураж да седнат за едни такива разговори. Мисля си, че голяма част от ръководителите на партиите искат да правят нещо добро за обществото и ще искаме това тяхно чувство вътре да помогне, за да стигнем до там.

Защо хората не вярват на институциите – на Народното събрание и на съда, на управляващите, доходите се повишават, но сякаш има едно недоверие към тези институции?

Лошото е, че много от институциите допускат нередности в самите тях. Тези, които по-често гледат телевизия, виждат в Народното събрание по какъв начин протичат голяма част от дискусиите и дебатите. Това, което се виждат от дискусиите и дебатите, не вдъхва респект към хората, които участват там. Друго е изказът им да бъде приемлив, друго е да показват уважение към политическите си опоненти, а не да търсиш по някакъв начин да го обидиш или унижиш. Отношенията не са такива, каквито трябва да бъдат между едни колеги парламентаристи.  Когато се гласува, залата не е пълна. Хората виждат това с очите си и защо тогава да не реагирам по този начин. Или когато отивате да свършите нещо в администрацията, хората там не разбират, че те са наети да бъдат слуги на гражданите, затова им плащат. Но нещата станаха наобратно, гражданинът за една голяма част от тях е един досадник, който им пречи да вършат нещо друго. Не може така да бъде.

Във Вашето обръщение пише, че планирате активни действия. Предполагам, че едно от тези действия е въпросната кръгла маса, на която искате да седнете. Какви са другите?

Да я наречем условно кръгла маса. Тя ще бъде по отделни въпроси, защото ние мислим, че трябва да поставим три основни теми: здравеопазване, демография и образование. Повече неща в момента не са нужни, дано да почне поне по тези въпроси да се търси най-доброто, от което имаме нужда.

Мислим, че политиците неведнага биха решили да участват заедно с нас и трябва да намерим начини да ги убедим. Да покажем на обществото, че ние го търсим, че ги търсим за определени цели и да кажем как те отговарят на едно желание в България нещата да се променят към по-добро. Това са активните мерки иначе нещата, свързани с разни показни упражнения по улиците, това не върви. То не е за идеи като тази.