Това лято отидох до Албания. Малко по задължение, малко за забавление и радост. Минахме през Тирана, Дуръс и малко градче, което има целия потенциал да отнеме първенствуващата позиция на Слънчев бряг като столица на кича и чалгата.
Харесвам тази страна, но досега не бях ходил, ако не се брои едно нелегално минаване на границата с Македония и отиване до Поградец през 90-те години на миналия век.
Писал съм го за хърватите по-рано. В тази нация, албанската, има енергия, има виталност. Повечето млади хора говорят английски, няма предразсъдъци, като цяло хората смятат, че по-доброто е напред.
Професор Боби Бобев, страстен почитател на Албания, но – това е задължително да се споменава – и с досие в ДС, на една конференция в края на миналия век рече, че албанците цивизилизационно са по-напред от българите. Всички взеха да се смеят, професорът се усети, също се засмя и рече – но посоката е правилна.
После изкара посланически мандати в Тирана и Прищина.
Чисто политически, а и икономически и културно, Албания тръгна от много по-ниска позиция в сравнение с България през 89-а. Днес е в НАТО и се надява догодина да почне преговори за влизане в ЕС.
Дистанцията спрямо България тогава беше огромна. Днес не е.
В събота албанският премиер Еди Рама обяви, че е приел оставката на министъра на вътрешните работи Фатмир Джафай. Джафай бе обвиняван от албанската опозиция, че е прикривал и подкрепял престъпните дейности на брат си Агрон Джафай, който беше осъден на 7,5 години затвор в Италия за контрабанда на наркотици.
Албания се опитва да се впише в нормалните политически правила. За елита ѝ е важно, понеже означава и вписване на страната в Европа. Това въпреки опита от минали години – а може би и заради него – е единственият шанс.
Българският елит успешно се вписа в Европа. Това Станишев, това Кунева, Кристалина, Калфин, нЕколко други пеперудки – не можеш да ги отличиш от другото бюрократ в Брюксел. Много са `убави, приемливи, коректни.
Но мисля, че Албания в следващото десетилетие ще ни врътне поне една обиколка.
Първо, понеже е в демографски подем.
И второ, което е по-важно, албанците за разлика от нас схващат, че безобразията трябва да бъдат наказвани.
Ние тука се занимаваме две седмици с една оставка, която трябваше моментално да бъде дадена.
Да не отварям дума за други оставки, дето са много по-належащи, а и за затвор иде реч.
Нямат бъдеще общности, които не наказват ненормалността.
А тези, дето я търпят – съвсем.
