Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията и др.
През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ). Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация.
Г-н Кашъмов, вчера Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за личните данни. Те ще позволяват на държавен орган, т.е. Комисията за защита на личните данни, да следи медийни публикации и да налага глоби в определени случаи. Много медии и правозащитни организации, включително „Програма Достъп до информация” изразиха някои притеснения. Какви са Вашите основни опасения относно промените?
Първо трябва да кажем може би, че като цяло измененията в Закона за личните данни са едни необходими изменения, които трябваше да бъдат направени, за да може да съобразим европейското законодателство.
Част от предложенията на „Програма Достъп до информация” в обществения дебат бяха възприети, беше подобрен текстът. Това се отнася включително и до баланса между свободата на словото и защитата на личните данни. Въпреки това ние алармирахме за това, че според нас има продължаващ проблем.
Трябва да кажем, че това не е новост, че КЗЛД може да се произнася по жалби, които са примерно срещу медийна публикация или медийно изразяване от страна на засегнати хора.
Новото е, че сега изрично се записва в закона, че балансът между свободата на словото и защитата на личните данни ще се извършва на основата на 10 критерия, записани в закона.
Това беше подобрено на второ четене. По наше предложение се записа „доколкото са относими”, т.е. ясно е, че дори само един от тях да е налице, вече трябва да се даде превес на свободата на словото.
Притеснителното е, че се записват толкова подробно тези критерии, което създава представа, че едва ли не се дават някакви указания на медиите как да си вършат работата. И то не в медиен закон, какъвто България няма, като изключим Закона за радиото и телевизията. Тук печатът и интернет медиите са свободни, както е и в други демократични държави, даже такива, които са емблема на демокрацията.
Вместо това, като че ли някак си се казва как да се пише, как да се правят предавания, как да се правят публикации. Това е проблем и това беше причината ние да алармираме за опасност от цензура.
Знаете, че в късното Средновековие по време на абсолютистките режими и в Западна Европа са съществували такива държавни цензури, които дават указания как хората да упражняват свободата на словото. В демокрациите на 21 век това не е много удачно.
Разбира се, вярно е също така и това, което казаха вносителите на законопроекта, че тези критерии са извлечени от практиката на Европейски съд по правата на човека и в по-малка степен Съда на ЕС.
Въпреки това обаче не е едно и също един критерий да е изведен от съд, ти да четеш делото и в живата материя на този казус да разбереш как се прилага даден принцип, и да бъдат сухо записани едни принципи в закона, които създават предпоставка и опасност някой бюрократ утре, когато разглежда жалба примерно срещу медия, да започне да отмята точка по точка нещо дали е извършено.
Има и още един риск. Това, че тези критерии се записват черно на бяло в закона и практически от моя опит като адвокат мога да го кажа, е нещо като покана към точно тези, които са засегнати от журналистическите разследвания и техните адвокати да търсят начини да притискат медиите и журналистите, които извършват журналистически разследвания.
Те веднага ще започнат да поставят въпроси вие как отговаряте на тези 10 критерия, може би ще се увеличат жалбите в Комисията (КЗЛД, бел. ред.). Притеснявам се, че от една страна Комисията ще бъде отвлечена от нейната типична работа.
Нейната работа е да се занимава с по-различни случаи. Вие виждате кои са основните случаи в днешно време на нарушение на защитата на личните данни – имаме нарушенията на фейсбук, видяхме „Кеймбридж Аналитика” и т.н. Имаме нарушения от страна на големи доставчици на услуги, колекторски фирми, а понякога и държавни институции.
Това е традиционната сфера на защитата на личните данни, там трябва да се фокусира и Комисията, а не върху журналисти, не върху дребни предприятия. Това впрочем е записано и в регламента за защита на личните данни.
Това, което е казано в регламента, за отношението на свободата на словото защитата на личните данни е, че защитата на личните данни трябва да бъде изключена по отношение на журналистическите разследвания, като това е оставено на държавите членки да преценят как да го правят.
Това съществуваше и в Директивата (за личните данни, която се превърна в регламента GDPR, бел. ред.), и в до момента съществуващия текст, който казва, че когато става въпрос за журналистическо изразяване, както и за художествено изразяване, изкуство и т.н., тогава не се прилагат определени условия и изисквания, свързани със защитата на личните данни.
Вместо това, сега виждаме един обърнат подход, в който едва ли не ще се преценява кога има журналистическо изразяване, а не то да бъде извадено от рамката на защитата на личните данни.
Вие казахте, че тези промени в закона са продиктувани от нуждата той да синхронизира с европейското законодателство. Как обаче то е транспонирано в законодателствата на другите европейски държави – има ли го и там този проблем?
Първо трябва човек да има много задълбочени познания, за да знае има ли го този проблем, или не.
Това, което може да се каже е, че никъде не се откриват такива подробно разписани критерии, по които да се преценява този баланс, подобно записани в закон.
Според мен това е така, не защото другите европейски народи са по-глупави от нас, а защото те съзнават колко е трудно, опасно и рисковано да правиш такива конкретни текстове и по този начин да рискуваш нарушаване на този баланс.
Общо взето може да се каже, че на повечето места е налице дерогация, т.е. изключване на приложението на защитата на личните данни спрямо журналистическото слово.
Разбира се, аз допускам, че и в други държави от източноевропейския географски и културно-политически пояс може би ще направят такива опити. Известно е, че източната част на Европа има друго минало, по-малък опит в демокрацията и, което е по-лошото, по-голямо желание в политическите среди и отделни управляващи, особено в държави, където са се окопали, да използват дадени правни средства, включително такива, които идват по линия на ЕС, за да може да бъдат използвани, образно казано по нашенски.
Има ли опасност да бъде нарушен общественият интерес и гражданите да бъдат ощетени от правото си на информация, ако започнат медиите да бъдат притискани заради своите разследвания?
Нека да кажем, че сегашният състав на КЗЛД на мен ми се вижда, от това, което знаем за практиката им, че е един достатъчно информиран и образован състав, който внимателно и правилно преценява този баланс, но както виждаме на основата на сегашния закон.
Утре ще се смени, както е нормално в демокрацията, институциите имат мандат, ще дойдат други, които не знаят какъв е бил смисълът, вложен в тези текстове, и има опасност да се залови за тях и да започне да ги прилага по един друг начин.
Пак казвам: едно от основните притеснения е, че толкова подробното записване едва ли не на журналистическите права в този закон измества нещата и ги фокусира така, сякаш едва ли не журналистите и медиите ще бъдат основните, които ще подлежат на наблюдение за това дали правилно изпълняват Закона за защита на личните данни.
Това не трябва да е така. Това не е закон, писан за медиите, обратно. Пак казва: дерогацията,предвидена от регламента, предвижда и задължава да бъдат изключени медиите и тяхното изразяване от този режим точно за да не бъде осъществявана цензура. Може би с добри намерения се създава опасност да се тръгне по обратния път.
