Във връзка с факта, че днес президентът Румен Радев в свое обръщение към народа обяви, че сваля доверието си от правителството, ДЕБАТИ.бг попита проф. Александър Маринов какво предстои сега и какви ще бъдат последствията от това негово изявление.
Представяме Ви целия коментар на проф. Маринов.
Това е един политически, дори бих казал метафоричен ход, защото в случая няма нито законова, нито институционална процедура, която да се задейства. Тоест за разлика от други страни с друго държавно устройство, президентът не може да уволни правителството, при което често за мотив се използва загуба на доверието.
Според мен това е официално обобщаване или официално формулиране на цялостната оценка на президента за дейността на правителството, тъй като досега е имало конкретни критики, забележки, коментари. Сега става въпрос за една цялостна оценка, защото доверието все пак е въпрос на цялостна оценка към правителството. Ясно е, че от тук нататък може да има най-различни коментари и хипотези, защото това действие на президента се случва в един определен контекст, в една определена ситуация, в която са преплетени действията на различни институции и фактори. Не само на правителството. Общо взето ясно е, че има някаква връзка с атаката срещу президента, инициирана от главния прокурор и прокуратурата по-точно.
Тук има 2 различни хипотези, които се коментират в публичното пространство. По-разпространената хипотеза е, че главният-прокурор действа в полза на някакъв друг субект и че е един вид инструмент на други интереси. Тук вече има различни предположения – политически, икономически, външни и т.н. Другото предположения обаче, което също не бива да се пренебрегва, е, че това е самостоятелна инициатива на главния прокурор във връзка с едно свое виждане или идея как би трябвало да изглежда неговата позиция – той самият като носител на една върховна справедливост. Тук очевидно това дава обяснение, защото според мен на този етап правителството нямаше интерес да се конфронтира с президента. То си има достатъчно много проблеми, наслоени с години и през последните месеци, а и съвсем нови, защото атаката срещу срещу Васил Божков, която се пренесе върху Комисията по хазарта, може да има много тежки последици за правителството – за министъра на финансите, а от там и за министър-председателя.
Така че според мен правителството едва ли е инспирирало тези действия на главния прокурор. Отделно от това аз не смятам, че той е толкова податлив на влияния, по-скоро той си има някакви свои идеи. Но това не омаловажава сериозността на проблема, защото от тук нататък, независимо дали става въпрос за отношения между едни или други институции, няма как да се прикрие или да се забрави това, което се е случило. Прекалено сериозни са нещата. Предполагам, че хората, които се интересуват, следят коментарите на авторитетни специалисти – юристи, политолози, управленци и т.н. Това са много сериозни неща, които са свързани със същността на държавата, на държавността. Те не могат да бъдат забравени, както, когато някой някого е наругал на улицата.
В дадения случай е ясно, че става въпрос за една поредна ситуация, която се вписва в един по-голям процес. Президентът, открито и честно, какъвто е и неговият стил, заявява отношението си в случая към правителството. Бих казал, че той има доста сериозни основания да го направи. Между другото преди той да го направи официално, много голяма част от българското общество го е направило и това личи в оценките и за Парламента, и за управляващото мнозинство, и за правителството. От тук нататък обаче не е ясно как ще се решават проблемите, защото има много сериозни проблеми, които трябва да се решават и те изискват конкретно и добросъвестно действие.
Правителството и лично министър-председателят ще отговорят на това изявление, едва ли ще оставят така нещата, но аз не виждам какво ще се промени толкова радикално, защото президентът и досега беше критичен към дейността на правителството. Правителството, министър-председателят и други представители на управляващите също нападаха президента или отговаряха на критиките му по един твърд начин. Така че нещо качествено ново няма да се промени. Тази „позиционна война” ще продължи, защото не бива да забравяме и нещо друго – в основата на всички тези процеси не е просто някаква лична или политическа непоносимост. В основата на всичко е тежкото състояние на управлението на държавата, критичност, паднала до управляемост на процесите в обществото. От тази гледна точка се създава една обществена среда, която е хранителна за такъв тип сблъсъци между различни фактори в политическата действителност.
