В понеделник група депутати от ГЕРБ, сред които и Вие, внесохте сигнал до главния прокурор за „Цанков камък”. Днес лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че и тя внася сигнал до Сотир Цацаров и до австрийското правителство, и се закани да съди всички, които замесват името й с проекта. Как ще коментирате действията й?
Нашият сигнал не е до конкретен човек и това няколко пъти го заявихме. Става дума за един огромен проект, финансиран от данъкоплатеца, уж в негова полза, но това не е така. Затова сме предоставили на главния прокурор информация, която не е тайна и с надеждата и увереността, че Сотир Цацаров ще възложи проверка по какъв начин е създаден този проект, по какъв начин е финансиран, как и какви са причините сумата за него многократно да се е увеличила.
Това е нашето съмнение. Не случайно не сме казвали конкретни имена, защото много хора са имали отношение за този проект. Тук трябва да се направи една по-сериозна експертиза, за да се види кой какви отношения е имал към него. Факт е, че възвръщаемостта на проект, който струва 1 млрд. и повече, ако включим и пътя, е нулева. От него няма нито икономическа полза, нито има полза за енергийната система. Когато говорим за енергетиката и колко задлъжняла е тя, то ако се направи една ретроспекция ще се види, че за „Цанков камък” са отишли 1,5 млрд. лв., за АЕЦ „Белене” са отишли над 3 млрд. лв. Това означава, че 4,5 млрд. лв. просто така са се изпарили. И ние после се чудим как да даваме пари за пенсии, за социални плащания, за заплати – неща, които хората очакват от всяко едно правителство.
Именно заради такива нерентабилни проекти се губи подобна възможност.
Това е нашият мотив. Ако г-жа Корнелия Нинова иска да уведоми австрийското правителство, няма нищо лошо. В крайна смета, никой не е застрахован, че ако има съмнение за някакви нерегламентирани схеми, няма да се направи проверка, независимо дали от австрийското правителство или който и да било друг.
Мислите ли, че при проекта „Цанков камък” е имало корупционни взаимоотношения?
Имаме абсолютно обосновани съмнения поради факта, че проектът се е оскъпил 3 или 4 пъти. По времето на Тройната коалиция това си беше практика – големи шлемове и подобни, които започваха от една сума, която в последствие нарастваше. За „Цанков камък” държавата трябваше да доплати 100 млн., за да бъде завършен, защото в противен случай щеше да има един паметник там. Още един пример за подобен проект е АЕЦ „Белене”. Наскоро платихме 1,2 млрд. на „Атомстройекспорт”, защото в противен случай щяхме да платим много повече, тъй като бяхме осъдени.
По този начин спестихме някакви натрупани лихви и допълнителни плащания. Сега имаме два реактора, за които се чудим по какъв начин да бъдат реализирани. Държавата не може сама да финансира проект от порядъка на 10-11 млрд. евро.
Проектът АЕЦ „Белене” изненадващо залегна в програмата на правителството. Защо?
Идеята, която в момента ще се опитаме да реализираме, е държавата да приватизира проекта, като се намери инвеститор, който е готов за негова сметка да го довърши и да не разчита на гаранции от държавата, тоест сметките на гражданите да не бъдат залог – ако се изгради проекта и цената на електроенергията бъде по-ниска от очакваната, държавата да не поема разликата.
Има ли интерес към проекта АЕЦ „Белене”?
Трябва да попитате министерството на енергетиката. Доколкото знам има интерес. Една проста сметка ще покаже, че до този момент няма гора от ръце на инвеститори. Ако проектът наистина е рентабилен, то със сигурност щеше да има голям интерес. До този момент обаче нямаме 100-процентова заявка някой да завърши проекта. Разчитаме, че при една честна процедура по приватизация, ще се намери някоя сериозна компания, която ще може да го завърши за нейна сметка.
Държавата вече е платила 3 млрд. за площадката и реакторите. Следователно нашата идея е някой да довърши проекта, като ние ще имаме участие.
