Почти всеки конгресмен отвъд океана иска по-твърда политика към Русия и това е един от малкото въпроси, по които демократите и републиканците имат консенсус. Причините са ясни: руската намеса в Украйна е може би най-безспорното доказателство за дестабилизиращата роля на Москва. Към списъка следва да добавим и военно-политическата подкрепа към режима на Башар Асад в Сирия, както и активните мероприятия от страна на Русия за подкопаване на демократичните институции в Европа и САЩ.

 

Конгресът критикува администрацията на Тръмп, че по отношение на Русия не се възползва достатъчно от възможностите, дадени й чрез Закона за санкциите, който президентът Доналд Тръмп подписа неохотно преди две години. Към днешна дата, Конгресът напредва с ново законодателство и то скоро може да принуди Тръмп да наложи още рестрикции, заради тръбопровода „Северен поток 2“, свързващ Русия и Германия. Целта е да се спре (макар че съоръжението е почти готово) или забави тръбопровода, за да се защити бъдещето на Украйна като транзитьор на газ и да се санкционира Русия за дестабилизиращата й външна политика.

 

Но действията на Конгреса за спиране на „Северен поток 2“ много закъсняха и към настоящия момент крият риск да отслабят европейската солидарност срещу Русия. Отделно, те биха могли да доведат до отпадане на санкциите, наложени от Съединените щати и Европейския съюз през 2014. Има и по-дипломатичен подход, включващ политики на сътрудничество, чрез който САЩ да постигнат желаните цели за газопровода. Например, да се заложи на влиянието на Германия за укрепване на Украйна и се възпрепятства стратегията на Русия, природният газ да бъде използван като оръжие.

 

Както вече сме коментирали, „Северен поток 2“ е най-значимият икономически проект на Русия в Европа, имащ своята политическа цел: да изпрати газ директно до най-важния си европейски пазар – Германия, и да заобиколи и изолира Украйна, оставяйки Киев на „милостта“ на Москва. Откакто беше обявен през 2015, газопроводът е трън в очите на администрацията на Обама и Тръмп. В типичния си стил, настоящият американски президент определи Германия като „пленница“ на Русия заради предполагаемата й енергийна зависимост от Москва. Всъщност, обаче Германия е съюзник на Русия, а потенциалната „пленницата“ е Украйна, както ще видим по-долу.

 

Парата, която Тръмп вдигна се оказа само медийно говорене – администрацията му така и не събра достатъчно воля, да изпълни заплахите си за санкции срещу компаниите, участващи в газопровода. Това, както и други политики на Тръмп, допринесе за намаляване на доверието на германската общественост към трансатлантическите отношения. Скорошно проучване показа, че едва 19 процента от германците смятат САЩ за надежден партньор. Това е спад от 5 пункта за последните шест месеца, като САЩ остава зад Русия в немското обществено мнение. Ниските нива на доверие допринасят за намаляващото влияние на Америка върху германските политики.

 

Сега обаче заплахата от санкции изглежда реална. В Камарата и в Сената са внесени два законопроекта, насочени срещу тръбопроводните дружества на руската държавна газова компания „Газпром“, работещи по „Северен поток 2“ и по „Турски поток“. Строителството му у нас вероятно ще се забави, но засега официалната информация е, че проектът е в ход. Собственик на тръбопровода ще е „Булгартрансгаз“, която евентуално може да отнесе санкциите вместо „Газпром“. Предишните, неосъществени санкции бяха насочени към основните газови компании и след като това не мина, вероятно е взето решение да се атакува най-слабото звено. Предвижда се, компаниите, които полагат тръбите по двата проекта, да бъдат санкционирани със замразяване на американските им активи и забрана да извършват дейност в САЩ.

 

Само няколко компании притежават нужната експертиза за полагане на тръби „Северен поток 2“. Една от тях, базираната в Швейцария Allseas – която има и презокеански бизнес – е от съществено значение за завършването на газопровода. Предлаганите санкции може да доведат до оттегляне на компанията. Засега законопроектите имат подкрепа от страна както на демократите, така и на републиканците. Широката подкрепа на законопроектите от страна на партии и камари увеличава вероятността той да бъде приет с мнозинство, което може да убие тръбопровода или да забави неговото приключване с години.

 

Защо Вашингтон се обявява срещу газопровод, обслужващ европейския пазар?

 

Твърдата позиция на Америка срещу руските газопроводи в Европа, произтича от четири основни фактора. На първо място, САЩ има икономически интерес да изнася втечнен природен газ към Европа. През последните години експортът на американската суровина се увеличава и играе важна роля в диверсификацията, но руският газ е по-евтин (важи за Германия, не за България). Вторият аргумент е, че енергийната сигурност на Европа ще бъде намалена, ако газопроводите бъдат завършени и пазарният дял на Русия нарастне. Но това може да е преувеличено, защото поне досега европейските нужди за газ нарастваха бавно. Очакванията на някои експерти са, че до 2025 ще се върнат нивата от 2010 и новите тръбопроводи няма да променят това. Все пак, да отбележим, че Германия внася все по-малък дял от газа си от Русия, в сравнение с времето на Студената война. Трето, чуват се гласове Русия да бъде наказана за нарушенията си на международното право и норми, включително за нашествието си в Украйна и анексирането на Крим.

 

Четвъртата причина е най-важната: „Северен поток 2“ ще позволи на Русия да заобиколи Украйна при осигуряването на газ за клиенти от Централна и Западна Европа като Германия, Италия, Австрия, Словакия и Чехия. Така ще я лиши от жизненоважни транзитни приходи в общ размер между 2-3 млрд. долара годишно, което представлява 3 процента от БВП. Ако Русия може да достави газ без Украйна, това би позволило на Москва да употреби още агресия в Източна Украйна, където проруските сили се борят от 2014. (В конфликта са загинали над 13 000 души) . „Газпром“, се стреми да завърши газопровода до края на тази година отчасти и за да увеличи предимството си над украинския си партньор „Нафтогаз“. Договорът за пренос на руски газ между двете компании изтича в края на годината.

 

Европа е разделена по темата „Северен поток 2“. Германия дълго време се опитваше да игнорира недоволството на много страни от ЕС. „Северен поток 2“ още не е получил одобрение от Дания за частта от тръбопровода, която ще пресича изключителната икономическа зона на страната. Новото правителство в Копенхаген, което наскоро встъпи в длъжност, трябва да направи екологична оценка. Няма срок, до който датските власти да издадат разрешение, а от едноименната компания инвеститор в „Северен поток 2“ изразиха загриженост, че това може да забави планираната дата на завършване на газопровода през декември 2019. Предишните датски правителства бяха критични към проекта, както и повечето държави членки на ЕС. Доскоро Берлин неразумно пренебрегваше тези гласове. През февруари обаче германското правителство трябваше да се съгласи с прилагането на Газовата директива, изискваща отделянето на собствеността върху тръбопровода от доставчика на газ и поне 10 процента от капацитета му да бъдат предоставени на трети страни. Дружеството „Северен поток“ (Nord Stream AG) възнамеряваше даже да съди ЕС за тези регулации.

 

От една страна САЩ и Дания имат потенциала да забавят или дори евентуално да прекратят полуготовия тръбопровод. Но на каква цена? Новите американски санкции могат да забавят „Северен поток 2“ и да спечелят време, което работи в полза на Украйна. От друга страна те също биха причинили не малко проблеми в отношенията между САЩ и Германия. Ако фирмите за полагане на тръби се оттеглят от проекта, щети ще понесат пет големи европейски енергийни компании (тези на Германия, Франция, Австрия, Обединеното кралство и Холандия), които осигуряват 50% от финансирането (около 1 милиард евро). Германското правителство на свой ред, трудно би приело американските санкции без реакция.

 

От 2014 Германия е основният глас в ЕС, в подкрепа на американските санкции срещу Русия (причината е агресията й в Украйна). Все повече страни като Италия, Гърция и Унгария изразяват желание да прекратят санкциите, но Берлин успява да удържи европейското единство по въпроса. Затова е рисковано Съединените щати да подлагат Германия на усилен политически натиск заради „Северен поток 2“ в момент, когато общата солидарност към санкциите ерозира. Това ще е още една точка от нарастващия списък на напрежението между САЩ и Германия, включващ американските тарифи за европейски алуминий и стомана, исканията на САЩ да увеличат разходите си за отбрана, последиците от изтеглянето на САЩ от ядрената сделка в Иран и въпроса – как най-добре да се отговори за нарастващата икономическа роля на Китай, и влиянието на нейните технологични компании по целия свят. Трудно е да си представим, че германско правителство подкрепя някое от другите искания на САЩ – участие в морска ескортна мисия в Персийския залив или ангажименти за сухопътни войски в Сирия, докато Вашингтон санкционира германските компании в „Северен поток 2“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!