СПЕЦИАЛНО ЗА „ДЕБАТИ.БГ“, Антон Иванов: Невероятно, но цените на възобновяемите и традиционните източници на ток се доближават (ВИДЕО)

Антон Иванов е машинен инженер, завършил катедра „Топло и ядрена енергетика“ в София, с над 30 години опит в енергийния сектор на България, включващ работа в Технически Университет, София, специализирана проектантска организация, управление на проекти в областта на ядрената и конвенционалната енергетика.

Има опит при разработване на анализи по енергийната ефективност, оценки за използване на възобновяемата енергия и когенерационни цикли. Заемал е ръководни позиции в основни държавни предприятия в сектора на ядрената енергетика, както и в частния сектор. Експерт от „Български енергиен и минен форум“.

Г-н Иванов, енергийният министър Теменужка Петкова през октомври казваше, че няма опасност „Марица – изток 2” да фалира. Вчера обаче тя каза, че дружеството върви към декапитализация. Как ще коментирате Вие – има ли опасност да останем без държавен ТЕЦ?

Проблемът е много сериозен и е част от няколко проблема, пред които е изправена държавната ТЕЦ, за да може да продължи работата си в дългосрочен хоризонт – до 2040 например. Единият проблем бе с допускането на вредни емисии на едни много по-завишени нива, както бе изискано миналата година с нова директива на ЕК. Получихме от МОСВ дерогация, т. е. централата може да работи, като изпуска вредни емисии до нивата, които бяха постигнати към 2016 година. Сега следващият проблем е с това, че плащайки вече за въглеродни емисии, които са различни по характер и които се плащат, за да може да работи ТЕЦ-а, но цените на международните пазари се повишиха съществено, и вземайки заеми за изплащане на тези задължителни квоти, ТЕЦ-2 влиза във все по-дълбока дългова криза.

Дългът на ТЕЦ-а вече доближава до неговите активи и ако не се увеличат активите, в един момент, който не е много далече, централата ще се окаже в търговска невъзможност да работи. Това в много кратък срок ще принуди централата да бъда затворена. Именно това спомена вчера министър Петкова – че има такъв риск и че се предприемат действия от държавата и държавните дружества този риск да бъде избегнат. Водят се консултации с ЕК, която е готова да изслуша българската страна и да види по какъв начин ще се осигури това, че централата ще работи, но на печалба, така че да може да възстановява заемите, които ще взема занапред. Това е дискусията в момента с ЕК, но дори и при положителен изход – ЕК да приеме аргументите на българската страна и да допусне увеличаване на активите на дружеството, така че то да може да взема още заеми за работата си, това не решава проблема с работата на централите и въобще на комплекса „Марица – изток“, защото там имаме и други централи. Макар и по-модерни, те също са изправени пред тежки проблеми от същия характер и плащат високо за въглеродни емисии.

Комплексното решение, за да работят централите и мините в региона, изисква прилагане на доста по-сложен механизъм за дерогации и за даване на работа в режим на капацитети, т. е. да могат централите да получават пари затова, че когато бъде поискана тяхната енергия, те ще бъдат включени в мрежата. Обикновено това е зимното време. За да могат те да предоставят енергията си в месеците, когато е студено, е необходимо да получават допълнително пари, така че през сезоните, когато е ниска цената, да им се покриват тези дисбаланси. За съжаление срокът да се осигури този режим и той да бъде одобрен от ЕК е много кратък. До края на тази година ние трябва да представим подписани договори за капацитети в ЕК и те да бъдат одобрени. Виждате, че има поредица от действия, които зависят от нашата комуникация с ЕК, от това доколко аргументирано сме представили националния проблем, защото става дума за такъв, и доколко ЕК ще се съгласи, че това е допустимо от гледна точка на общите разпоредби на ЕС. Това трябва да се случи тази година. Именно тези кратки срокове са нещото, което прави замесените в това дружество и работещите там много неспокойни.

Каква е всъщност цената на електроенергията, която се произвежда в ТЕЦ „Марица – изток 2“, като се прибавят и въглеродните емисии, които се плащат, и по-висока ли е тя от средната?

Зимно време, да речем за януари, ако се усредни, цената на българската енергийна борса, постигната на пазара „Ден напред“, беше от порядъка на 130 лева. Ако се съпостави, държавната централа и други централи могат да работят при такива високи цени, т. е. зимно време тези централи могат да работят на пазарен принцип. Лятно време, когато пуснем климатиците, вероятно те пак ще достигнат до баланс, но за съжаление през пролетно и есенно време цените спадат под 100 лева и тогава централите не могат да работят с печалба и е по-добре да не работят в такива режими, когато търсенето е по-слабо. Намирането на разумен баланс от гледна точка на търсене и на постигани ценови нива може да даде възможност на тези централи да работят, но те трябва да бъдат освободени от стари дългове, които са натрупани поради едни или други решения, които не са добри.

На пълен капацитет ли работят българските ВЕЦ-ове, каква е цената на тока от тях и ако хипотетично се стигне до затваряне на ТЕЦ „Марица – изток 2“ дали биха могли да компенсират произвежданата от нея електроенергия?

Не биха могли да компенсират през зимата. Работата на самите ВЕЦ-ове зависи от това дали една година е дъждовна или суха. Миналата беше дъждовна и ВЕЦ-овете на НЕК произведоха много голямо количество енергия. По-миналата година произведоха 60% от това, коте беше миналата година – голяма разлика. ВЕЦ-овете са много добри като съоръжения – те са екологични и усвояват природен ресурс, но зависят от годишното изваляване над нашата територия. Не можем да разчитаме като на въглищата, които можем да изкопаем и съхраняваме, докато възникне нужда. За водата не е така. Освен това ВЕЦ работят не само за да обслужват енергопроизводството, те имат и други функции – за напояване, за осигуряване на капацитети при приливни вълни – т. е. при тях има баланс, който не позволява НЕК да се разпорежда с водата за енергопроизводство и в този смисъл казвам, че ВЕЦ не могат да заместят въглищните ни централи. Те могат да бъдат заместени през зимата или с газови централи, на природен газ, или с внос от чужбина.

Появява се все повече информация в световните медии, че цените между традиционните източници на ел. енергия – ВЕЦ и ТЕЦ – и възобновяемите източници се изравняват. Няма ли да е по-далновидно да се инвестираме парите на данъкоплатците във възобновяема енергия?

Трябва да сме внимателни. Наистина има доближаване между борсовите цени в Европа с нивата, на които възобновяеми източници – от слънчева и вятърна енергия – могат да произвеждат електричество. Нивата, които са постигнати близко до борсовите цени, са постигнати за централи на места със силен вятърен или слънчев потенциал. Пример е Гърция. Там наистина цените за някои от техните нови вятърни и слънчеви централи са близки до борсовите, но в Гърция слънцегреенето много по-силно и тъй като имат доста по-добро изложение на море, имат и силен вятър. Така стоят нещата и на Северно море, където е основният потенциал в Европа за производство на вятърна енергия и там потенциалът за производство на електричество от вятър надвишава почти два пъти това, което виждаме в България. Това значи, че в България на настоящия етап трябва да бъдем ориентирани повече към използване на потенциала на биомасата, което още е скъпо като технология, или към съвместяване на нуждите от топлина и ел. енергия в децентрализирани системи – на общинско ниво и на ниво къща. За съжаление сме малко далеч от такова развитие, но това е бъдещето, което може да се очаква у нас за използване на възобновяемата енергия.