Г-н Христов, Вие имате необикновен житейски път. Можете ли да ни разкажете накратко за него?
А.Х.:Според мен не е много необикновен. Емигрантският живот е нормата в момента, така че не знам дали е толкова необикновен.
М.Д.: Обикновен или необикновен зависи от ъгълът, който ги гледаш. Погледнат след време всеки житейски път изглежда съвсем нормален.
Вие сега се завръщате в родината си. Днешният живот в България по-различен ли е от България от 80-те, когато сте я напуснали?
А.Х.: Няма нищо общо. Има някои неща, които не са се променили в положителна посока, но България си е станала цивилизована държава.
Вие създавате в момента академия за дигитални изкуства. Доколкото разбрах тя ще бъде алтернатива на настоящия модел на образование, тоест ще залагате повече на практиката, отколкото на теорията. Разкажете ми повече за нея.
М.Д.: Първо е хубаво винаги хората да имат алтернативи. В нашата академия се набляга повече на практичните знания, тъй като преподавателите ни са изцяло практици. Хора, които идват от индустрията и предават знанията си на хората, които искат да се учат. Има алтернатива и с по-теоретично образование, в зависимост от това кой какво иска да прави по-нататък в живота.
Вие смятате ли, че всеки добър професионалист в сферата на дигиталните изкуства може да бъде добър преподавател?
М.Д.: Да бъдеш преподавател не случайно е призвание. Истината е, че можеш да бъдеш добър преподавател, ако си стигнал до това осъзнаване, че искаш да предаваш знанията, които си натрупал с времето. Ние избираме преподаватели по съвсем естествен подбор, т.е хора, които изявяват желание и сами са стигнали до идеята, че искат да предават познание.
А.Х: Другото е, че ние не сме образователна институция, доколкото сме център за трениране и сме платформа за създаване на професионален кръг. Учениците в академията ще се запознаят с преподавателите, ще имат възможност да ги оценят, ще разберат какви са днешните професии в индустрията и ще се запознаят с водещите компании. Там ще добият представа какво искат да правят. Нашите преподаватели не са педагози в смисъл, че не възпитаваме малки деца. Ние тренираме големи пораснали хора, които искат да станат добри в една професионална посока. При предаването на опит това дали си добър педагог или не има по-малко значение от това дали имаш опит, който да предадеш. Ако си добър учител, но си теоретик за нас това има по-малка цена.
Разкажете ни малко повече за самата академия.
М.Д.: Генерално академията е академия за креативност има програми в различни сфери. Има програми за game development, и branding, digital arts fundamentals. На практика последната ще дава основата както за гейм програмата, която стартираме тази година, така и за програмите за филми и пространствен дизайн, които стартираме догодина. Така че стартираме с три програма. С визията да създадем още две догодина.
Очевидно гейм индустрията се разраства по-бързо от филмовата и музикалната индустрия. В България тази тенденция важи ли и има ли достатъчно подготвени и квалифицирани кадри за тази индустрия?
М.Д.: Ами на въпроса има ли достатъчно подготвени и квалифицирани кадри – според проучванията броят на работещите в индустрията варира между 1300-2000 човека. Варирането зависи от това дали компаниите занимаващи се с аутсорсинг се включват в това или не. Така че официално около 1300 човека работят в гейм студия в България. В България няма достатъчно кадри просто, защото компаниите растат доста сериозно. Има студия с 200-250 човека, които планират да увеличават броя хора, които наемат постоянно всяка година. Респективно трябва да дойдат хора от някъде, за да се развива индустрията.
И двамата имате изключително богати биографии. Какво бихте пожелали на младите в България. Къде трябва да се развиват – тук или в чужбина?
А.Х.: Една от моите лични мисии е да помогна на колкото се може повече млади хора да останат в България. Това е целта на това, което правим. Ако ние разширим това, което правим, това евентуално ще доведе до повече съдържание, което да се създава в България. Когато има повече кадри, тази индустрия ще се развие, ще се инвестира повече в нея, ще има повече работни места и ще има по-голям смисъл за младите хора да остават тук. За младите хора, които искат да се занимават с нещо съвременно, модерно, креативно, няма да има нужда да излязат от България, за да го направят. Вече има чужденци, които идват да работят в тази индустрия, заради недостиг на специалисти, затова надеждата е не само, че млади хора ще останат тук, но и че ще се върнат такива, които вече са излезли. Ако ти имаш добър доход и добър професионален кръг, животът тук може да бъде много забавен и интересен. Затова ние се трудим в тази посока.
М.Д.: Ние, затова създаваме професионална платформа, в която даваме възможност на младите хора да се развиват и да получат този достъп до знания, които да им помогнат да стартират кариерите си. В крайна сметка, ако създаваш продукт, който е на глобално ниво, ти няма да имаш причина да излезеш извън държавата.
А.Х: И се запознаваш с тези хора. Това е началото на твоя професионален кръг, което е много важно. Ти, отивайки в Холандия в момента, в който излезеш училище имаш диплома. Но пак трябва да започнеш от нулата. Нашата идея е индустрията някак си да си ги въвлече още в училище. За да може тези млади хора да чувстват, че тук имат перспектива, познанства и бъдеще. По принцип е хубаво човек да поживее извън България, в това няма нищо лошо, но е хубаво да го има този избор, да не се чувства длъжен да напусне.
Вие смятате ли, че българите се чувстват по-щастливи тук, отколкото в България?
А.Х.: Не всеки, според мен това е индивидуално. Има хора, които просто са щастливи да не са тук, нищо не може да се направи по този въпрос. Аз лично винаги съм бил най-щастлив в България. Много хора напускат, защото имат чувството, че нямат бъдеще тук.
Българите креативни хора ли са?
М.Д.: Видимо са креативни, има достатъчно много доказателства, които ни заобикалят. Въпросът е за какво използват своята креативност. Нашата цел е да вземем тази креативност и да я насочим в нещо смислено, което да носи доходност и да развива този талант, така че той да добие някаква стойност.
А.Х: Точно това е. Аз по принцип не бих характеризирал нации – креативни ли са или не. Става въпрос за канализиране на тази креативна сила, защото ти можеш напълно да я загубиш, като обезобразяваш сгради и т.н. Можеш да си креативен крадец, да кажем. Мисълта ми е, че креативността може да приеме много форми и не е непременно свързано с изкуство. Ти можеш да си счетоводител и да си креативен, затворите са пълни с такива. Ние се опитваме да дадем някаква посока на тази креативна енергия, която горе-долу много хора имат. Въпреки че това отново е индивидуално.
