СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ, Антоний Гълъбов: Да не допускаме комплекс за малоценност във външната си политика (ВИДЕО)

Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.

Гълъбов е научен сътрудник ІІ степен в Института по социология към Българската академия на науките в периода 2005–2008 г. Доцент в Департамент Политически науки на Нов български университет. Ръководител е на Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет в периода 1997-2001г.

Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003).

Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA – Лимож, Франция (2004) Председател на Управителния съвет на Институт за публични политики и партньорство (2005). Член на редакционния съвет на списание „Лидер“ (2005–2006).

Член на редакционния екип на списание BM „Business Magazine“ (2008).

Доц. Гълъбов, през последните дни напрежението между България и Турция отново се засили заради едно  спорно изказване на посланика в България Хасан Улусой относно изучаването на турски език. Извадено ли беше от контекста това изказване и как го тълкувате Вие, тъй като се появиха доста противоречиви тълкувания.

Да, смятам, че беше извадено извън контекст. От друга страна, свърши много добра работа, тъй като успя да освети всички предизборни кампании, които се движат на автопилот, които се движат като безмоторно летене, разчитайки на всеки повей на вятъра в една или друга посока.

Прочетох внимателно думите на посланика. Очевидно е, че той е имал предвид възможността за наемане на български граждани в предприятия, които са резултат от инвестиции на турски предприемачи. Всъщност онова, което бе интерпретирано като предложение за въвеждане на задължително изучаване на турски език, не съществува. Лично мен ме притесни нещо, което, за разлика от първото, съществува: ясното разграничение, което прави посланикът, между „нашите сънародници“ и гражданите на Република България. Това разграничение е два или три пъти ясно повторено в думите на посланика, което говори за нагласа, отношение, че има български граждани и техни сънародници, които са две различни групи.

Разбира се, че опитът на чуждестранните инвеститори е различен. В началото, преди десетина години, смятахме, че френските инвеститори са по-склонни да наемат хора с френски език. Оказа се, че те наемат хора с английски. Очевидно е, че над определено равнище на чуждестранни инвестиции вече познаването на езика на страната на произход на инвестициите не е определящо. Но явно е, че в конкретния случай, поне засега, поне на това равнище на инвеститори от страна на Турция, които идват в България, има нужда от добро познаване на турски език. Съвсем друг е въпросът как да гарантираме правата на българските граждани, работещи в тези предприятия. Това е въпрос както към българските институции, така и към българските синдикати. Ние имаме опит с различен тип инвеститори от Турция в България, където не винаги активността на синдикатите е била достатъчна, за да защити условията на труд  правата на българските граждани.

Темата за изучаването на турски език в България е изключително чувствителна. Вие казвате, че това изказване освети  политическите кампании, които се движат от само себе си. По какъв начин се отразява това в условията на предизборна кампания?

Преди всичко през хиперболизирането. През превръщането му в тема за серия от изказвания. Веднага „светнаха“ наистина кампаниите, които отдавна очакваха нещо да се случи, за да привлекат вниманието. За съжаление „светнаха“ и други институции, които решиха също да кажат какво си мислят по въпроса. Разбира се, това предизвика официална среща на турския посланик във Външно министерство. Това е нормална дипломатическа практика, в нея няма нищо изключително.

Въпросът за турски език в българското училище отдавна е регламентиран. Нито ще настъпи някаква промяна, нито има предпоставки за това. Това, което на мен ми направи впечатление, не мога да определя добро или лошо, е съществуващото разделение между „нашите сънародници“ и българските граждани. Имаме досега крупни инвестиции на турски предприемачи, които в част от случаите показват, че се избират служители, че няма равнопоставеност между онези, които търсят работа и притежават съответната квалификация. Затова казвам, че смисленият държавнически и публичен отговор на това е да се положат всички усилия за гарантиране на правата на българските граждани, независимо какъв е собственикът на едно предприятие, и разбира се, по-висока и по-равномерна активност от страна на синдикатите.

Има разпространено мнение, че високопоставени представители на Турция от време на време проектират турски имперски интереси върху държави, които в миналото са били част от Османската империя. Вие виждате ли нещо такова и с каква цел се прави то?

Ако мога да направя обобщение – през последното десетилетие се събудиха много стари имперски амбиции. За съжаление и в Европа, но и в Азия. Режимът в Турция понякога се опитва да се възползва от това, но същото прави и Руската Федерация. Общо е усещането, че като че ли има някакъв ренесанс на носталгия по империите. За съжаление всичко това преминава през геополитически  декларации и през обяснения за тава къде са им границите, кое им е близко до сърцето и т. н.

Ако оставим това настрани, същественият и  важен въпрос е да бъдат удържани прагматичните отношения с Турция, защото тя е наш съсед и ще продължава да бъде. Важно е да се изглаждат дългосрочни линии на партньорство, включително между българския и турския бизнес, които да надхвърлят границите само на българските турци. Това е важно, защото ще създаде устойчивост на процеса и ще го направи по-малко зависим от подобен тип политически „завихряния“. Не бива да губим от поглед това, че Турция в момента се намира в една доста оспорвана политическа борба, в която, както чухме преди месец и половина, едно изявление на външния министър на Турция си приписа заслуги, които няма, по отношение на българския законодателен процес. Ще има такива изказвания. Големият въпрос е да не сме толкова болезнено и комплексирано чувствителни по отношение на това.

Разбира се, че българските граждани, живеещи в Турция, особено знаещите руски език, са много търсени там. В това отношение езиковата подготовка без всякакво е плюс за съвременната работна сила. Важно е да се предпазваме от прекалено емоционални и до голяма степан базирани на комплекс за малоценност реакции.

Как ще коментирате реакцията на управляващите? Днес Посланик Улусой бе извикан във Външно министерство да обясни какъв е бил смисълът на изказването му. Може ли то да се счита за намеса във вътрешните ни работи?

Не, не смятам. Аз предполагам, че след срещата във Външно министерство ще бъде сложена точка на тази част от историята. Важно е да се разбере, че изказването на посланика се вписва в конкретно събитие – откриване на предприятие на турски инвеститор в Кърджали. С други думи, нито нивото е такова, че да говорим за намеса, нито имаме основание да смятаме, че Турция сериозно се кани да прави това. Затова казвам, важно е да правим разлика между обезпокояващите знаци в поведението на нашите съседи и онези, които просто биват конюнктурно употребени за предизборна кампания.

Днес има и друго интересно събитие – унгарският премиер Виктор Орбан отива на посещение в САЩ. ще го посрещне Доналд Тръмп. Какво означава това за Унгария, която също е в предизборна кампания? Знаем, това посещение се случва на фона на много критики.

Примерът на Унгария е важно да бъде разбран добре. Това, което се случва там в момента, е резултат от политически процес, който не беше добре представен и изучен в нашите условия. Той започна с частично затваряни и изолиране на страната. Партията „Фидес“, която бе от поколението на СДС в България, загуби рязко влияние, след което се върна през един много отчетлив националистически прочит на перспективите на Унгария. Страната установи много активни отношения с Русия и  колкото по-активни бяха те, толкова повече тя се отдалечаваше от европейската политика. Сигурен съм, че Орбан ще се опита да извлече дивиденти от тази среща, да обясни, че Унгария е алтернатива на поведението на част от централно- и източноевропейските страни. Но истината е, че тя няма никакво желание да напуска ЕС. Голямата новина на кампанията е, че всички партии, които само допреди месец настояваха, че ще изведат страните си от ЕС, на фона на Брекзит престанаха да говорят за това. Полските, унгарските и френските националисти спряха да говорят за напускане на съюза. Целта им е той да бъде променен, което в известен смисъл е цел на всички ни. Така че не виждам възможност тази визита да бъде интерпретирана като ясно изразено противопоставяне срещу европейската политика. Разбира се, унгарските представители ще имат същото значение и тежест в ЕП като всички останали представители на страните-членки.

Противопоставянето на политиката на Доналд Тръмп на ЕС е по-скоро недоразумение. Тръмп следва изключително внимателно собствената си предизборна кампания и всеки, който я познава, не се изненадва от ходовете му. Той е изключително последователен и като че ли това европейската политика се затруднява да разбере. Целта му е да ограничи външните разходи на САЩ и да ги реинвестира в самата страна. Това, което иска Америка в момента, е да търгува с ЕС и нищо повече. Така че хоризонтът, в който администрацията на Тръмп мисли за отношенията с ЕС, не е на международна политика и външни отношения, а е строго и единствено на икономическа основа. Така че опитите за създаване на напрежение от двете страни на океана няма да успеят в средносрочен план, защото те не са основани на реална политика и от двете страни.