Антоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София. Завършва средно образование в 9-а Френска езикова гимназия и международни отношения във Висшия икономически институт в София. Доктор на политическите науки с дисертация на тема „Политическото участие: Граждани, партии и избори в българското общество“.
Член-учредител и програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията. Редактор във в. „Култура“. Главен редактор на списание „Български наблюдател“. Старши съветник в отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание.
Председател на Управителния съвет на Българската асоциация по политически науки.

 

Миналата неделя се проведе конгреса на ГЕРБ. На него управляващата партия даде заявка за пълен мандат с „Обединени патриоти”. Какво ни показа този конгрес?

Като съдържание и стилистика, конгресът не показа нищо ново. ГЕРБ остава същата лидерска и централизирана партия с нищожни вътрешнопартийни демократични механизми. Показателно е, че освен това национално събрание, ръководният орган е изпълнителната комисия от 11 члена, липсва по-широк колегиален орган, който да се събира между конгресите.

Колкото до заявката за пълен мандат, това може и да се случи, най-вече заради две основни причини. Опозицията все още не може да убеди публиката, че е способна да измести ГЕРБ и да управлява. А нито в ГЕРБ, още по-малко сред „Обединени патриоти“ има интерес от предсрочни избори. Това, изглежда, се споделя и от публиката, поне засега. Заявката по-скоро трябва да се чете като желание за взаимни компромиси, за да се задържи управляващата коалиция на всяка цена.

Лидерът на „Атака” Волен Сидеров каза, че никой не може да събори правителството, освен самите те. Добра формула на управление ли се оказа коалицията ГЕРБ – „Обединени патриоти”?

Показателно е, че говорител на конгреса на ГЕРБ от името на „Обединени патриоти“ е именно Волен Сидеров. Той изглежда направи нещо като публично извинение за много негови остри и критични изказвания за ГЕРБ и Бойко Борисов преди. Смисълът на изказването му е, че „патриотите“ са склонни на компромиси, за да се запази коалицията. Вероятно те не смятат, че едни предсрочни избори ще им донесат повече гласове.

Формулата за управление сигурно е добра за „патриотите“, защото иначе те не биха могли да участват в правителството. Но ако погледнем отблизо, участието на националистите в управление едва ли би могло да се приеме като нещо добро за България и нейния международен публичен образ. ЕС се отнася засега търпеливо, но то е заради желанието да избягва допълнителни проблеми – Брекзит, Каталония и други подобни са достатъчни.

Липсва ли Реформаторският блок във властта?

Въпросът може да се зададе иначе – какво успя да направи Реформаторският блок, докато беше във властта? Той загуби много от коалицията си с ГЕРБ, а ГЕРБ, обратно, всъщност спечели, най-вече легитимност. Спорът за това, кой представлява истинската (намирам за смешна думата „автентична“) десница, изглежда приключи. ГЕРБ представлява десницата в България, партиите от бившия Реформаторски блок изглеждат като неубедителни претенденти да изместят ГЕРБ.

Проблемът е, че „реформаторите“, докато бяха във властта, продължаваха да изграждат политическата си идентичност много повече като на най-решителните антикомунисти, а не толкова като на най-решителните реформатори. Е, на конгреса си ГЕРБ ги надмина и в това, като прие тържествена декларация, че никога няма да се коалира с БСП.

Коя формула за управление е по-сполучлива: ГЕРБ-РБ или ГЕРБ-„Обединени патриоти”?

Второто и трето правителство на ГЕРБ показаха, че за Бойко Борисов няма значение с кого се коалира, стига това да го задържа на власт. Да се прави сравнение между двете правителства все още е рано, доколкото сегашното е на власт от година. Но би трябвало да е странно за една партия, която може с еднаква лекота да се коалира с „реформаторите“ (и АБВ, да не забравяме) и с „патриотите“. Не изглежда много принципно.

Въпросът има и друга страна. „Реформаторите“ не успяха да запазят единството си, разделиха се по много линии. Дали „патриотите“ ще успеят повече, не мога да кажа. Засега избягват вътрешни противоречия, за да се запазят във властта.

През последните седмици, ДПС няколко пъти се закани, че ще отстрани „Обединените патриоти” от властта. Стабилна ли е коалицията?

ДПС има защо да се опасява от наличието на националисти във властта, но едва ли имат силите да ги отстранят. Заявлението им е по-скоро към ГЕРБ – движението се самопредлага като възможен коалиционен партньор. От страна на ГЕРБ също нямаше на конгреса декларация, че ДПС не е желан партньор, както по отношение на БСП. Така че, но не по-рано от края на българското председателство на ЕС, ако Бойко Борисов реши, че има нужда от промяна в кабинета, ДПС изглежда е насреща. Особено ако „патриотите“ по една или друга причина станат неудобни за ГЕРБ.

А на фона на оставките на здравния министър и на председателя на парламента, стабилно ли е правителството?

Оставката е от предложенията на ГЕРБ, ако беше от редиците на „патриотите“, тогава би могла да бъде симптом за разклащане на коалицията. Правителството е стабилно, защото засега съставките му нямат интерес от промяна, но и защото опозицията нито е единна, нито е достатъчно силна в обществото, за да го събори.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!