Наистина абсурдно
През 2007 бях главен редактор на сравнително голям вестник. (Няма да казвам кой, че някои хора мрат да ме иронизират). Президент беше Георги Първанов, измислител на „Българската Коледа“.
И реших да направи експеримент. Дадох 200 лева на една репортерка и ѝ заръчах да иде в президенството и да ги дари на „Коледата“. Но да вземе разписка. Кой ги е взел. И за какво.
Върна се след половин час и рече – не ги искат. Само по сметка.
Поразрових се и установих, че „Българската Коледа“ няма регистрация по нито един закон в България.
И тогава попитах, чрез вестника – кой приема даренията. Кой разпорежда за какво се харчат парите. Кой решава за какво? Лично президентът на Републиката? Или служител от неговата администрация? На какво основание? Закон, вътрешен акт?
Нери Терзиева, която имаше в семейството си човек със страдание, ми се обади и вика – Жоро, недей. Не знаеш какво е.
Знам.
Събирали сме пари за близки деца, давал съм, в единия от случаите въпреки събраните пари детето умря. В другите се спасиха.
Не за това е думата.
А че под предлог благородна кауза и понеже е президентът на държавата, законът няма значение. И каузата – от добра идея да се подпомагат хора в нужда, все повече се изражда в лична на президента PR-акция.
Тогава почти не ми обърнаха внимание. Някак си не върви да се обявяваш срещу благородния президент и – още повече – срещу благородните хора, дето даряват.
Сега Методи Лалов, alias на Лозан Панов, написа:
„Всеки път докато гледам Българската Коледа, се убеждавам, че ние сме общество на абсурдите. Ограбените бедни да даряват за ограбените болни! Какъв цинизъм само!“
Което си е така.
Гледам страницата на „Българската Коледа“. Там все още – 2018 – няма информация дали инициативата е юридическо лице, кой я представлява (чисто технически, освен президента), кой подписва сметките и кой разпорежда плащанията.
Но парите си текат.
Рейтингът – и той върви нагоре.
Наистина е абсурдно.
