Междусъседски спорове, замразен конфликт на линия Белград – Прищина, една година антиправителствени протести в Сърбия, напрежение в отношенията между Сърбия и Черна гора, разочарование на Македония и Албания вследствие на неполучената дата за преговори с ЕС, разписване на предсрочни парламентарни избори в Северна Македония и вече трети месец политическа криза в Прищина след провелите се в началото на октомври парламентарни избори, както и проектът „Малък Шенген“ са някои от знаковите събития, с които Западните Балкани ще запомнят вече отминаващата 2019 година.
И ПОНЕЖЕ НА БАЛКАНИТЕ
политическите и регионалните кризи и конфликти са много, така и през 2019 година такива имаше в изобилие. В момента сме свидетели на поредната такава между Гърция и Турция в споровете им за сондаж на газ и петрол в Средиземно море край Кипър.
Другият, все по-задълбочаващ се конфликт на Балканите е този между Сърбия и Косово, който по всичко личи няма изгледи скоро да приключи.
След въвеждането на 100% такси върху вноса на стоки от Сърбия, тези дни се разгоря скандал между Белград от едната и Прищина и Тирана от другата, във връзка с взетото на политическо ниво решение между Албания и Косово за създаване на единна енергийна система от която е изключена Сърбия. Тя пък от своя страна има претенции върху електропроводната мрежа в Северно Косово и енергоцентралите, макар че в момента няма никакъв достъп до тях.
Още неутихнали страстите около енерготосистемата на Косово, разгоря се друг скандал между Прищина и Белград след изявлението на Александър Вучич, че убийството на 45 косовски албанци в областта Рачак през 1999г. е „изфабрикувана лъжа“. Бившият премиер на Косово, Рамуш Харадинай му отвърна, че „с подобен род изказвания, Сърбия институционално продължава да поддържа геноцидната политика на Милошевич“. В духа на взаимните обвинения, един адвокат от Прищина заведе наказателно дело срещу Вучич за „предизвикване на национална, расова, религиозна и етническа омраза и нетърпимост“ с отричането на извършените военни престъпления на Косово по време на войната през 1999г. за които се е произнесъл и Хагския трибунал. Ако бъде осъден, макар и в отсътвие по чл.147 от Наказателния кодекс на Косово, Вучич няма как да влезе на Косово, макар и като политик. Това е поредното доказателство за задънената улица на сръбско-албанските отношения.
ВЪПРЕКИ ТОВА
Белград продължава да държи на създаденият през средата на годината проект „Малък Шенген“ в който влизат Сърбия, Северна Македония и Албания а който предвижда свободно движение на хора и капитали „в рамките на обединена Европа“, и никак „извън нея“. Но, някак си Белград да е основният играч в схемата.
Зад този проект някои от държавите в региона заподозряха сръбската идея за „хегемон на Балканите“ а косовските албанци го определиха като „поредният опит за реализация на великосръбската идея“. След създаването на единната енергийна система между Прищиа и Тирина, регионалното сътрудничество към което призоваваха в Нови Сад и Охрид, тримата лидери Вучич, Рама и Заев, май ще става все по-неизвестно през следващата година.
2019г. НА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ
беше белязана с действията на френският президент, Еманюел Макрон. През средата на юли, Макрон посети Белград, където му беше устроено спектакулярно посрещане от хилядите доведини за целта членове на управляващата партия на Вучичи. После Макрон им прочете речта си на сръбски език на която те му изръкопляскаха възторжено за да чуят, че „паралелно с реформите, които Сърбия трябва да приложи по пътя си към ЕС, самият съюз трябва да се реформира, за да бъде готов за Сърбия“. Тези дни в сръбските вестници излезе информация, че Макрон подготвя план за Косово и че Франция се ангажира за намирането на „глобално и трайно споразумение“ в спора между Белград и Прищина. Така че сянката на Макрон има изгледи и през 2020г. да преследва държавите от Западните Балкани.
Макрон отложи старта на преговорите на ЕС със Северна Македония и Албания, но приветства създаването на „Малък Шенген“. Идеята приветства от Женева през ноември т.г. и заместник държавният секретар на САЩ, Матю Палмър, който е и специален представител на американският президент за Западните Балкани. Отлагането на старта на преговорите със Северна Македония и Албания за членство в ЕС, той обаче нарече „историческа грешка и лошо послание за целия регион“.
Междувременно в Северна Македония правителството на Зоран Заев си подаде оставка и предстоят предсрочни парламентарни избори, на които са възможни изненади, но не чак такива, че да се промени евроатлантическият курс на страната.
За съжаление, българо-македонската комисия за уреждаен на историческите спорове между двете страни зацикли и не доведе до видими резултати през 2019 година.
В СЪРБИЯ
обаче, въпреки заявките за еврочленство, курсът на страната си остана твърдо проруски. През юни 2019г. в Белград се проведе военно учение „Славянско братство“ с участието на Сърбия, Русия и Беларус. Русия и Беларус продават военна техника на Сърбия а на 6 декември в Народната скупщина на Сърбия се развя и знамето на Крим внесено от дошлата на посещение в Белград руска делегация от Крим. Дни преди това в същата тази Народна скупщина говори президентът на Беларус, Александър Лукашенко, съветвайки управляващите на Сърбия „как се правят избори“. След това Александър Вучич се срещна в Сочи с Владимир Путин по време на която среща руският президент отправи упреци по адрес на България за забавянето на газпровода „Турски /Балкански/ поток“, давайки за пример Сърбия, колко добре напредвала с построяването му.
Тук е важно да кажем, че през цялата 2019г., в Белград не спираха протестите срещу режима на Вучич и обществената телевизия, която е сложена изцяло под контрол на управляващата партия. На 7 декември се проведе поредният мащабен 53-ти протест срещу Вучич.
НА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ
през 2109г. не липсваха обвинения, упреци, закани, предупреждения и на линия Белград – Подгорица, най-вече заради Закона за църковното имущество който предвижда всички незаконно придобити имоти от страна на Сръбската православна църква на територията на Черна гора да бъдат конфискувани и дадени във владение на държавата. По този начин ще бъде ударена Сръбската православна църква, която е един от основните стълбове на великосръбският националъзъм в Черна гора, зад гърба на която стои сръбският държавен и политически връх.
Да не забравим и Босна и Херцеговина, в която едвам в края на тази година се стигна до създаването на колективно правителство, работата на което почти една година беше възпрепятствано от сръбският представител в него, Милорад Додик, обявил се открито срещу членството на БиХ в НАТО и за дружба на Република Сръбска с Русия.
НА КРАЯ НЯМА КАК
да подминем и въпроса с очакванията от 2020 година на Балканите. Нещата няма кой знае колко да се променят, защото политиците ще си останат същите. Кризата в отношенията между държавите от бивша Югославия ще се изостря както заради наслоената омраза от миналото така и заради намесата на външни фактори в уреждането или задълбочаването на конфликтите. Тук не трябва да изпусневм и все по-засиленото руско политическо, енергийно и военно влияние в Сърбия и Република Сръбска и намесата на Макрон в отношенията между някои от страните на Западните Балкани.
При всички случаи 2020 година ще ни поднесе големи изненади!
