Сърбия, протести, Александър Вучич

Месец преди настъпването на календарната пролет, сръбската редакция на ВВС излезе с интересен коментар за задаващата се на Западните Балкани Балканска пролет. В Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания протестите срещу властта се превръщат в истински бунтове с искане за смяна на системата и промяна на властта. Недоволството на гражданите в тези четири държави е породено от корупция в управлението, диктатура на лидера намиращ се на чело на управляващата партия, нарушаване на човешките права, все по-често  насилие върху опозиционни водачи и журналисти и мачкане на обикновения незащитен от държавата човек.

ЗАТОВА НЕКА ДА ЗАПОЧНЕМ

със Сърбия в която протестите срещу Александър Вучич продължават  вече 12 седмици. „1 от 5 милиона“ е лозунгът който всяка събота носят хора на протестите срещу режима и диктатурата на един човек в чиито ръце е цялата държава. След първия многохиляден протест в Белград, Александър Вучич отправи заядливо послание към протестиращите, казвайки им, че и пет милиона да излезат, той няма да изпълни нито едно тяхно искане.

Наглостта му изведе по улиците и площадите на 80 града в Сърбия десетки хиляди граждани. Отскоро срещу политиката на Вучич започнаха да протестират и сърби от Косово в общините Пасяни и Грачаница. Това може би е и най-жестокият удар срещу него и политиката която води.

В момента в Сърбия протестира широк спектър от хора, всеки с проблемите си както се казва – студенти, ученици, университетски преподаватели, актьори, пенсионери, граждански и други сдружения. Прави впечатление, че хората нямат доверие на политиците и затова не допускат в първите редици на протестите даже и опозиционните водачи. Общинските съветници от опозиционните партии в Сърбия напуснаха общинските съвети и се включиха в Асоциацията на свободните общински съветници с цел да се противопоставят на контролираните от Сръбската прогресивна партия кметове и общински съвети.

В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

протестите които продължават вече 330 дни са съсредоточени главно в столицата на Република Сръбска, Баня Лука и те са срещу властта на Милорад Додик и полицията, за която има съмнение, че е укривала убийството на младежа  Давид  Драгичевич намерен убит през средата на март 2018г. Граждани, родителите и близки на младежа обвиниха властите че прикрива убийството и неговите извършители след което протестите под наслов „Справедливост за Давид“ се превърнаха в антиправетелствени демонстрации с много арести. И макар полицията да ги забрани а Милорад Додик обвини организаторите, че работят срещу стабилността на Република Сръбска, те макар и много по-малобройни не спират да се провеждат в Баня Лука в организация на сдружението „Свободните граждани на Баня Лука“.

За разлика от Сърбия, където протестите са многохилядни в Република Сръбска те са много по-скромни но са с голяма чуваемост което печели симпатиите на повечето босненци, които се солидаризират с протеста. Тези дни Милорад Додик изнервен от ситуацията обвини протестиращите че изпълнявали поръчка на „чужда агентура, и най-вече английската, която плащала за разбиването на Република Сръбска отвътре“.

ПРОТЕСТИ ВЕЧЕ ИМА И В ЧЕРНА ГОРА

където 28 години на власт е Мило Джуканович, настоящият президент. Протестите срещу него започнаха през средата на февруари с лозунга  „97 000 – съпротивлявай се“ а поводът за тях беше един видео материал от който се вижда как генералният секретар на управляващата Демократическа партия на социалистите получава плик пълен с пари от собственика на банката „Атлас груп“, Душко Кнежевич.

В резултат на „аферата „Плик“, в който имало  97 500 евро прокуратурата в Черна гора започна разследване по случая в което гражданите не вярват. Даже и самият Мило Джуканович не отрече автентичността на клипа като обвиненията му се насочиха главно към бизнесмена който дал парите и сега искал да му отмъсти след като се намирал извън Черна гора. Според повечето медийни поблукации, същият този олигарх финансирал неговата кампания купувайки избиратели на последните президентски избори  и давал пари на ръка на приближени до него хора. Според Денис Мекич, един от лидерите на протеста, недоволните от режима на Мило Джуканович граждани ще продължават да протестират защото „прогнилото от корупция управлението на страната е опасно и за Европейския съюз“.

В СТОЛИЦАТА НА АЛБАНИЯ

Тези дни също имаше протести срещу премиера Еди Рама. На 21 февруари хиляди демонстранти и приврженици на албанската опозиция обкръжиха парламента в Тирана искайки оставката на Еди Рама. Протестът започна с палнето на свещи и полагането на цетя пред сградата на Парламента с посланието, че този парламент е мъртъв. После бяха хвърлени и коктейли молотов срещу полицията която от своя страна използва сълзотворен газ срещу демонстрантите. Опозицията която се оттегли от парламента призова за разписването на предсрочни парламентарни избори, което според Рама било „лоша новина за демокрацията“.

Особено знаково беше интервюто разпространено в повечето чуждестранни медии на една гражданка на Тирана, която режима на Еди Рама нариче корумпиран и престъпен защото с други думи не можела да нарече един режим чиито високопоставени служители се занимават с наркотрафик и организирана престъпна дейност.

Запознати с политическата ситуация вАлбания твърдят, че това са най-яростните протести в Албания от 1990 г. насам.

Опозицията смята, че изборите на този етап трябва да бъдат бойкотирни, защото властта ще се опита да ги фалшифицира. Предлага преходно правителство без Еди Рама, което той отказва да приеме с оправданието, че това можело лошо да се отрази върху преговорите с Европейския съюз. Вучич също заплашва, че освен него друг не можело да реши проблема с Косово и протестите само му пречели в полезната работа която вършел за страната.

ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ

че общото на всичките тези режими срещу които протестират гражданите е едноличната власт на управляващата партия и нейния лидер, корупцията, липсата на правова държава, корумпирано правосъдие, цензура, контролирани медии и сплашвани журналисти, както и игнориране на критиците на властта.

Във всяка едно от посочените държави в региона властта управлява с парите на приближени до нея олигарси, които както се вижда от примера в Черна гора купуват даже и изборите и финансират управляващата партия.

Все пак трябва да отбележм, че в Сърбия за пръв път от 1990 г. насам толкова много хора протестират в различни части на страната. Всичките те са обединени около посланието за смяната не само на властта, но и на системата. В Черна гора за пръв път се говори за смяна на системата заради корумпираното правителство с което се разпорежда един човек. В Република Сръбска властта на Милорад Додик е подкопана с нестихващите, макари и много по-малобройни протести, а в Албания това са най-яростните протести от падането на комунизма, които също призовават за смяна на системата прогнила от корупция и престъпен бизнес.

При всички случаи нещо става на Западните Балкани. Дали това ще е балканската пролет, както я определиха от ВВС или просто протест на недоволни граждани срещу диктаторските режими прогнили от корупция, остава да видим. Пролетта при всички случаи ще донесе свежест, дано да е има такава и в политиката на тези държави.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук