Само за 4 месеца – от началото на годината насам цените на бензина и дизела у нас са се повишили чувствително, като средната цена за бензина в началото на януари е била 1.94 лв. според картата на специализираната платформа Fuelo, а сега е 2.20 лв. При дизела за същия период увеличението е от 2.14 лв. на 2.30.
До края на седмицата, когато са дните на голямото великденско пътуване, бензиностанциите очакват още едно поскъпване, особено на бензина, свързано с промяна на доставните цени. Отричат каквито и да било вътрешни (предпразнични) спекулации.
По последни данни най-ниска сега е цената на бензина на единични бензиностанции в Ботевград и Поморие – 2.00 лв.на, а най-висока – 2,41 лв., е в района на Калотина.
„Последните 2 месеца цената на дизела, посочват доставчиците, се е увеличила със 60 долара, а на бензина – много повече“. Припомнят, че при ценовия рекорд с бензина, достигнат през есента на 2018-а, когато имаше и бунтове срещу оскъпяването на горивата у нас, цената на литър бензин А-95 бе 2,40 лв. на литър. Зимните месеци цените тръгнаха надолу, като най-ниски те бяха в края на януари тази година.
От газовата и петролната асоциация обясняват, че поредното поскъпване на бензина и на дизела и в България е заради цените на международните пазари. По техни данни само през последния месец готовият бензин е поскъпнал на международните борси „Ротердам“ и „Средиземноморска“ с около 7 евроцента, което се отразява и на цените на колонките по бензиностанциите тук.
Последните промени нагоре при тези горива в Европа, а и в света, са последица от поредното затягане и налагане на нови санкции срещу компании, които оперират в Иран и едновременно поради свиване на шистовия добив зад Океана. Световният тренд на поскъпване на световния петрол, трудно ще се обърне скоро, сочат експертите.
Международните анализаторски центрове и агенции припомнят като причина за обрата последното решение на САЩ да прекратят изключенията от санкциите срещу Иран, от които се ползваха осем страни.
Изключенията позволяваха на Китай, Индия, Италия, Турция, Гърция, Япония, Южна Корея и Тайван да продължат да купуват ирански петрол въпреки американските санкции, които влязоха в сила през миналия ноември. Отстъпките от санкционния режим изтичат на 2 май. Три от осемте страни от специалния списък- Италия, Гърция и Тайван спряха да внасят петрол от Иран още след ноември, Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Турция обаче продължават и лобират изключенията да бъдат удължени, припомни преди дни Асошиейтед прес.
„Действията на САЩ имат за цел да бъде сведен до нула износът на ирански петрол, като се отнеме на режима основния му източник на приходи“, обясняват от Белия дом.
Санкциите са част от кампания за оказване на натиск срещу Иран, който, според президента на САЩ Доналд Тръмп стои зад повечето трудно разрешими проблеми в Близкия изток.
Санкциите започнаха през ноември, едновременно с решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли САЩ от споразумението за иранската ядрена програма, сключено през 2015 г. между Техеран и САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Русия и Германия.
Споразумението поставяше строги ограничения на ядрената програма на Иран с цел да му попречи да се сдобие с ядрено оръжие. Ислямска република прие сделката в замяна на вдигане на санкциите, наложени по-рано.
Санкциите на Вашингтон вече лишиха Иран от милиарди долари, които той би използвал за финансиране на терористични организации, разработване на ракети и подкрепа за бунтовниците в Йемен, обяви американският държавен секретар Майк Помпейо, аргументирайки сегашния ход на Съединените щати.
Саудитска Арабия, ОАЕ и САЩ предлагат на държавите, досегашни партньори на Иран, те да заместят доставките от Иран.
Саудитска Арабия обяви, че има готовност решително да подпомогне стабилизирането на пазара след решението на САЩ да сложат край на изключенията, които позволяваха на осем страни да купуват ирански петрол.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху изрази задоволство от решението на Тръмп. Според Нетаняху то е изключително важно, за да се засили натискът върху „терористичният ирански режим“.
Досега американските санкции срещу енергийния сектор на Иран са лишили Техеран от приходи, значително превишаващи 10 милиарда долара, конкретизират последно световните агенции.
„До 40 процента от доходите на режима (в Техеран) идват от продажбите на петрол. Това е главният източник на налични средства за режима. Преди да влязат нашите санкции срещу Иран, режимът там е получавал годишно до 50 милиарда долара от петрол“, обявиха от Белия дом.
