Най-напред: „свещените факти“, гарнирани с много малко осветяващи тази свещеност коментари в скоби.

„Бившият генерален директор на ЮНЕСКО и един от българските кандидати за генерален секретар на ООН Ирина Бокова е номинирана за член на Съвета на директорите на водещия производител на фосфатни торове в света – руската „ФосАгро“. Това става ясно от официално съобщение на сайта на компанията. Дали българката ще влезе в ръководството на дружеството ще стане ясно на 26 февруари 2018 г., когато Съветът се събира на извънредно заседание.

В него е описана кратка биография на Бокова ( която иначе има дълга предистория на една от принцесите на режима на Живков, изкласила до „международен фактор“ по руската писта като състудентка на руския външен министър Лавров и много, много близка на руския посланик в София Авдеев от началото на 90-те години, с когото двамата „случайно“ се оказват рамо до рамо и като посланици в Париж по-късно, преди Авдеев да се стане министър на културата при Путин и водещ задкулисен фактор при формирането на руската хибридна политика срещу България – бел. ivo.bg).

Пише, че тя заемала поста на генерален директор на ЮНЕСКО за два четиригодишни мандата (2009-2017 г.). Тя беше първата жена и първият източноевропейски лидер на организацията ( така е, президентът Първанов я водеше със себе си на турнета в света, из Латинска Америка в търсене на подкрепа – с цената на дипломатически скандали дори- поради което косвено призна аржентинските претенции върху Фоклендските острови в Буенос Айрес през 2008 г., надявайки се Лондон да не разбере, с което обаче обрече напъните на Бокова някой ден да стане каквото и да било международно началство пряко британската воля – бел. ivo.bg ) .

Руското дружество пише още, че „дългата ѝ знаменита кариера включва позицията на секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция, зам.-министър и министър на външните работи на България ( министър не е била, но руснаците продължават да лъжат от нейно име и тя явно няма нищо против както в случая, когато лъжата беше изписана в сайта на ЮНЕСКО, а тя беше принудена да се дистанцира, заявявайки , че не знаела нищо за тази „грешка“- бел. ivo.bg), на два пъти член на парламента, български посланик във Франция и Монако, както и постоянен представител на Беларус към ЮНЕСКО.

„Ирина Бокова също допринесе за развитието на новата Конституция на България през 1991 г. ( как не – в тази конституция заместиха 9 септември с 3 март като нов проруски национален празник на България – бел. ivo.bg ).

Тя получи диплома от Московския държавен институт за международни отношения, продължава образованието си в Университета на Мериленд (САЩ), магистърски и докторски курсове за мениджъри в „Джон Ф. Кенеди“ – училище по публична администрация в Харвардския университет.“

Собственик и ръководител на „ФосАгро“ е Андрей Гуриев, приближен до президента Владимир Путин. Той е един от 96-те олиграси в „Кремълския списък“ на САЩ, публикуван вчера. Той е и сред най-богатите руснаци, според класация на Forbes. Само преди няколко седмици Гуриев е получил почетна грамота от президента на Русия „за постижения в развитието на бизнеса, активен социален живот и много години на усърден труд.

Компанията, начело с Андрей Гуриев, е безспорен лидер в предоставянето на всички видове торове на руския пазар и един от лидерите в производството на фосфатни торове в света“. http://www.economic.bg/bg/news/9/bokova-nominirana-za-chlen-na-rakovodstvoto-na-ruski-agro-gigant.html

Да се върна към началото: при такива факти, коментарът е като присъствието на трети човек на брачната нощ на младоженци: направо е излишен.  Обичат се староженците, врекли са на олтара на „вечната дружба“и сега пристъпват към публично консумиране на брака си ( по сметка). При тях няма място за срам- посра(ме)на отдавна е България. За смях е станала с такива клоунади на международната арена, на която табелата с надпис „България“ е станала за посмешище на онези по света, които не знаят, че българите са цивилизовали руснаците чрез своята писменост и дисциплиниращата ( донякъде) пълчищата им християнска религия, а не обратното.

Бокова е свалила от себе си дрехите на съмненията. Вече не са й нужни. Големите пари са нейният лъснал до голо приоритет.Тя отричаше витиевато, дълго и на моменти страстно любовната си връзка с руското началство.

Ето, че прелюбодейците престанаха да се крият…

Колкото до реакциите в България, авторът на тези редове коментира в интервю за „Ню Йорк таймс“ през септември 2009 г. солово, критикувайки пробутването на (про)руски кандидат на международен пост с българска русофилска подкрепа настаняването на Бокова на върха на ЮНЕСКО. http://www.nytimes.com/2009/09/24/world/europe/24unesco.html

Беше солово, но и ялово като реакция от страна на моя милост ( в немилост от доста години поради тази позиция и прочее вина пред статуквото в България).

Май и този път така ще се окаже в нашата „малка Русия“, където Бокова и подобията й минават за Голяма работа.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук