Борис Касабов е завършил Техническия университет в София, специалност „Хидро и пневмо задвижване и управление“. Работи като инженер-конструктор в продължение на 13 години.
От 1989 г. е футболен коментатор в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. От 1992 г. до 1999 г. е репортер, редактор, коментатор и водещ в Българската национална телевизия.
Отразява световните първенства по футбол през 1994 и 1998 г., Европейското през 1996 г., както и Зимните олимпийски игри (1994, 1998) и Летните олимпийски игри (1996).
От 1999 до 2010 г. е главен редактор в RING, от 2010 г. е спортен коментатор в „Евроспорт“ (България),а в последствие – и в bTV Media Group.
Преди десетина дни завърши родния шампионат. Получи се може би най-оспорааното първенство в последните години. Титлата се реши в последния кръг.Как бихте коментирали. Дали Левски и ЦСКА-София бях по-силни тази година, или Лудогорец показа колебания?
По-скоро второто. По никакъв начин не бих казал, че ЦСКА-София и Левски са били по-силни. Просто Лудогорец последните две години даде назад. Определено, там може би има пренасищане от успехите. Инженерите му казват „умора на материала”. Едни и същи футболисти играят вече доста време.
Те наистина са добри футболисти и го показаха във времето с влизането в Шампионската лига и Лига Европа. С постоянните титли на България, които при всички положения бяха заслужени. Истина е обаче, че винаги има един момент, в който се достига лимит, който много трудно може да бъде прескочен. Пак казвам, силни футболисти, много от тях с доста по-широко амплоа на терена, но очевидно вече има едно пренасищане от успехите.
Това обаче го има навсякъде, не само в Лудогорец. В цял свят е така. Когато един отбор спечели много, много, много, те няма за какво да играят. Има такива случаи даже, ако щете и в топ първенствата. Ето Байерн Мюнхен сами усетиха, че нещата започнаха да не им се получават. Какво от това, че са шест или седем пъти поред шампион на Германия, като основната им цел да вземат европейската купа, някак си не се получава. Давам само като пример, същото нещо е горе долу и в Барселона. Същото неще се получи и то много ярко в Реал Мадрид. Тези футболисти за какво толкова да играят, като имат всичко, даже по няколко пъти.
Така че това е истината. Опитват се и Левски, и ЦСКА-София да се доближат до Лудогорец, но се доближават, само защото Лудогорец става по-слаб. Иначе да, като цяло първенството беше много оспорвано, някои казват, че е било много интересно. Според мен беше интересно, защото отборите показаха слаб и посредствен футбол, в който доминанти нямаше. Хубаво е, когато всеки може да победи всеки, нали за това хвалим големите първенства, че няма лидери и аутсайдери, само че при нас идва от друго, от ниската класа като цяло. Много малко бяха мачовете, които човек може да отбележи, че е гледал.
Виждаме даже и дербито на София при какъв „интерес” върви. 8-9 хиляди души за мен е обидно. Обидно е, защото знам как е било години наред, още когато бях дете. Стадионът се пръскаше по шевовете. Тълпите тръгваха още от улица „Оборище” и се събираха 50-60 хил. на стадиона. Сега просто няма интерес,защото хората виждат за какво става дума. Те просто не очакват да видят нещо. Футболът е от много ниско качество. Има доста нерви и простотии по трибуните, които продължават вече доста години.
И сякаш се акумулира едно примиренчество у самите футболисти. Те излизат на терена просто да поритат топка час и половина. Да, искат да спечелят това е вън от съмнение, но и възможностите им не го позволяват, и затова нивото им така спада. Да не говорим за другите отбори по-надолу.
Има проблясъци, Ботев (Пловдив) направиха хубави неща тази година. Пловдивският финал за Купата на България е най-позитивното и трябва да се отбележи. Поне на мен ми беше страшно приятно, защото преди години, когато пловдивския футбол е бил на високо ниво, това е било добре и за българския футбол. Преди години имаше отбор Спартак Пловдив, който беше шампион 1963 г., да не говорим за Ботев и Локомотив. Това правеше първенството много по-интересно. Всички мачове бяха равностойни, всичко се случваше в тях. Сега е хубаво, че малко поизплувха, макар че и те не играят кой знае какво реално погледнато, но самият факт, че се стигна до пловдивски финал е добре за българския футбол, малко разнообразие.
Дали този спад на качеството не се дължи на закупуването на много чужденци със съмнителни качества от отборите и пренебрегването на юношите. И в този ред на мисли, България е държава от чергата на Сърбия, Хърватия например, но те произвеждат страхотни футболисти. Ето, последния пример Лука Йович, който подписа с Реал Мадрид. Защо ние вече не можем да изкараме такива футболисти?
Единият въпрос крие веднага и отговора. Наистина България се напълни с чужденци, които не са стойностни. Много малко са играчите, които като го погледнеш да ти хване окото.
Винаги ми се е струвало, че мога да преценя, без да съм мениджър или специалист, за един футболист какво мога да очаквам от него, когато видя, че топката отива към него. Тук няма такива. Просто всички, които идват очевидно получават добри заплати за Западна Европа, това е самата истина, защото иначе те няма въобще да идват. Мениджърите им си взимат комисионните, а отборите страдат, защото на тези хора някак вътрешно не им идва това първенство да е нещо, което биха обикнали. Защото, за да играеш тази игра, трябва да я обичаш, да обичаш отбора, за който играеш, както е при феновете. Докато те идват тук да отбият номера за две или три години. Ако успеят след това някой да го продадат е добре, но това вече се случва все по-рядко.
От друга страна, въпросът с младите е много сложен. Защо? Нашата работа в школите е лоша като цяло. Първо няма база. Това нещо си го говорим от 25 години, от СП в САЩ. Как трябваше да акумулираме успеха оттогава. Как трябваше да развием футбола. Да се почне от децата, младежите, които постепенно да се интегрират в тимовете.
Нашите млади футболисти, когато станат на 17-18 години, те казват, много млад, супер талантлив. Той влиза и ти му виждаш физиката, тя е като на дете, в сравнение с другите футболисти. Ще ви дам за пример Кай Хаверц. Футболист на германския Байер Леверйузен. Той е на 19 години и има 100 мача в Бундеслигата. Ние тук като станат на 22-23 години, казваме той е млад, ще го пускаме по малко. Ходят на някакви лагер-сборове, тренират с големите и като дойде първенството биват отсвирени.
Има някои позитивни моменти, ето това момче от Черно море Мартин Минчев например. Левски също опитаха да наложат няколко момчета , но те просто, както се казват от зор, защото и публиката го изисква това нещо. Иска да идентифицира Левски с младите си футболисти. Това, което винаги е било верую на тима.
Истината е, че те не са подготвени добре и тук вече ги разбирам треньорите до голяма степен, защото младите първо не са физически подготвени, второ влизат в една различна за тях обстановка, защото разликата между младежкия и мъжкия футбол е доста сериозна. И в крайна сметка не може да искаш от един юноша на 18 години да влезе да вкара два гола, и да стане звезда. Вижда се, че трябва постепенно да му се дава повече време, повече мачове, даже като титуляр,
Имаше такъв случай в това първенство със Станислав Иванов, който от четири години е на лагер-сборове с мъжете, но не получаваше никакво време. Първите два мача, в които го пуснаха, той не игра нищо. Просто не беше в кожата си. Но после с третия, четвъртия мач, момчето показа, че има качества и трябва да получава повече доверие. Отделно, както казах трябва да се работи за физическа подготовка и за всички тези компоненти, които в съвременния футбол са абсолютно задължителни за всеки един.
Така че много чужденци наистина, в което няма лошо, но да са качествени, а те не са. Ще дам пример с ЦСКА-София. Те привлякоха доста чужденци с визитки, но те са еднотипни футболисти.
Може би изключение беше Габриел Обертан от Левски?
Да, толкова класен футболист не е идвал със сигурност, с такава визитка. Говореха се най-различни неща, че заплатата му е много висока, но тя не може да е ниска, за да дойде да играе тук. Казват, не вкарва голове. Той, ако вкарваше щеше да играе за Манчестър Юнайтед. Това му е проблемът. Но когато той беше в игра се чувстваше, че Левски е съвсем различен отбор. Вярно е, че в много моменти се криеше по терена. Някой път мързелуваше, въпреки че е страхотно подготвен физически и се поддържаше непрекъснато. Но понякога и той виждаше за какъв футбол става дума и не си даваше много зор. Но когато вземеше топката можехме да очакваме нещо различно, да се случи нещо.
Споменахте Мартин Минчев от Черно море. Появиха се информации, че днес ще започне като титуляр срещу Чехия. Националния отбор има вече нов треньор – Красимир Балъков. Той направи много хубави неща в Етър. Смятате ли, че може да приложи същото и в националния отбор?
Разликата в работата в един клуб и в националния отбор е много голяма. По принцип си има треньори, които са специалисти да работят с национален отбор, други които с клуб. Малко са случаите, в които един специалист е бил успешен и като клубен треньор, като национален селекционер.
Специално аз много уважавам и обичам Краси Балъков, защото знам, че е изключително трудолюбив. Той между другото беше направил нелоши неща и в Черноморец, вярно с доста пари тогава, но Черноморец играеше много хубав футбол по негово време. Екипът му беше много добър с Илия Груев и Йончо Арсов, който сега разбрах, че ще поеме детската школа на Левски, което е много важно. Немски възпитаници, хора които са работили там знаят за какво става дума и дано по някакъв начин да помогнат на България, да внедрят тези идеи.
Много се надявам Балъков да успее, един интелигентен човек. Беше велик футболист. Имал съм случаи не само на световни първенства, а и в Щутгарт, знам как гледат на него. Просто трябва да има и малко късмет.
Проблемът обаче е, че ние нямаме материал. Няма какво да се заблуждаваме. Някой като каже, „националите, дано бием”. С кого да бием? Ние просто нямаме футболисти, които да са на ниво. Вижте къде играят косоварите, които да не казвам голяма дума, но ни успаха направо в първия мач. Стигнахме до едно много комично положение, България да се брани 45 минути.
Обвиняват Хубчев, но той не е виновен за това нещо.Те толкова могат футболистите. Какво можеш да направиш с тях? Кой играе в топ първенство? Десподов, който не е хващал ръка в Каляри. Той, откакто го взеха незнам колко минути общо записа. Всички други играят в първенства, които са на по-ниско ниво.
И Косово е най-фрапантния случай, защото това е една млада държава с млади футболисти, но както и вие казахте, просто хората умеят да си развиват младите футболисти и умеят да ги продават.
Ако един футболист излезе от България и е талантлив като Лука Йович, ние ще го продадем за 2 милиона евро. За което тук ще се говори две седмици, какви добри сме взели. Лука Йович е тръгнал от 10 млн. нагоре. За това става дума, хората имат изградено реноме. Знае се, че така наречената сърбо-хърватска школа е от много високо качество и те продължават да произвеждат футболисти, за съжаление за разлика от нас.
Преди седмица коментирахте финала в Шампионската лига. Сякаш феновете останаха разочаровани. Не се получи типичния финал в Шампионската лига. Какво е вашето мнение?
Аз поне, не си спомням по-безизразен финал в Шампионската лига. Не казвам слаб, защото все пак става въпрос за големи отбори. Но финалът наистина не беше интересен, няма какво да се заблуждаваме, особено първото полувреме. Да ви призная имаше моменти, в които се чудех какво да говоря, за да направя мача по-интересен първото полувреме, и въпреки че не съм любител на статистиката, поднесох някои информации, които бях събрал специално за такива случаи.
Не знам, дали този ранен гол повлия. Има разбира се и обективни причини. Три седмици тези отбори не бяха играли. Първенството им свърши три седмици преди финала. Когато не поддържаш игрови ритъм, когато нямаш мачове, ако щеш всяка седмица, не както е при тях сряда-събота, неминуемо ритъмът се нарушава. Другото, което според мен ги оправдава, беше много топло в Мадрид. В тези няколко дни, в които бяхме там, температурата не падна под 32-33 градуса, а в деня на мача достигна 36. Тук можем да ги разберем футболистите, защото от една страна са изморени от изключително тежкия сезон, от друга, както казахме са позагубили игрови ритъм и тази жега като ги натисне може да се разбере. Но мачът определено не беше качествен и не отговаряше на определението финал на Шампионска лига.
Който и да вземем от последните финали, беше по-интересен. Не говоря само за головете. Мачът може да завърши 0:0 и пак да е безкрайно интригуващ. В крайна сметка обаче, кой в Ливърпул ще си зададе въпроса след 10 години, „Абе ние защо играхме толкова слабо?”, като са станали шампиони.
Какви са очакванията ви за предстоящите два мача срещу Чехия и Косово?
За националния отбор съм умерен песимист в момента. Преди бях умерен оптимист, защото сърцето ми казва едно, а разумът друго. Много се надявам да не паднем от Чехия, ако не загубим в Чехия мача, мисля че ще се появят шансове. И при задължителна победа срещу Косово след три дни, тогава вече можем да мислим за класиране. Ако загубим от Чехия, не че няма да имаме шансове, но те просто ще намалеят.
