Божидар Данев е роден на 5 ноември 1939 г. в София. Завършва с отличие висшето си образование в Техническия университет в София след това защитава дисертация в областта на управлението на социално-икономически системи. Две години провежда следдокторска специализация в Университета в Хановер по управление на системи.
За периода 1991-1997 г. е и главен изпълнителен директор на Софийската фондова борса. През 1993 г. е избран за председател на Българската стопанска камара.
Божидар Данев има над 100 научни публикации в наши и чуждестранни издания и три монографични публикации.
ДЕБАТИ.бг потърси мнението на Божидар Данев във връзка с ареста на 20 служители на НАП по подозрение, че са взимали подкупи.
Г-н Данев, какъв е коментарът Ви за арестуването на 20 служители на НАП по подозрение, че те са взимали рушвети и получавали ли сте сигнали от Ваши членове за подобни корупционни практики?
Веднага мога да Ви кажа, че сме получавали многократно сигнали за оказване на натиск от страна на служители на НАП, но дали са платени тези изискани средства, не мога да Ви кажа. Безспорно ние сме алармирани за такива случаи, както и за последващи многократни проверки ако предприемачите не са изпълнявали тези изисквания на служителите на НАП. Подавали сме подобни сигнали, но трудно мога да Ви кажа какъв е резултатът.
Прокуратурата ли сте сигнализирали?
Не, за да отнесем сигналите до Прокуратурата, ние трябва да имаме някакви доказателства, а ние имаме само твърдения на бизнесмени.
Колко често получавате такива сигнали?
Не мога да Ви кажа честотата, с която получаваме такива сигнали, но определено не може да се разграничи дали натискът не е политически и за инструмент да се ползва НАП. Има заплаха от проверки, които се правят специално на бизнеса, които не се знае от къде са провокирани. Не може една фирма да бъде няколко пъти проверявана от НАП или няколко пъти да бъдат задействани и други държавни органи. Може би трябва да се провери когато има такива многократни проверки на НАП, а това само по себе си буди съмнение, има ли и роверки от други държавни органи като например Агенцията по храните, Агенция „Митници” и т.н.
Прокуратурата трябва да започне да обръща внимание на сигналите, които й се подават. Проблемът е в това, че след сигнала на бизнесмена има абсолютна нечуваемост от страна на съдебните институции.
