на снимката: Красен Станчев

Състояние на дебата

Похвално е, че чрез Дебати и БТВ единият от кандидатите за кмет на София обърна внимание на размера и начина на изразходване на бюджета на града. Настоящият кмет отговори със забележката, че дълговете са за дългосрочни инвестиционни проекти, обслужването им е под 15% от собствените приходи на града, който е с висок кредитен рейтинг.

Независим обзор по темата даде и Мила Кисьова във в-к Сега, отбелязвайки, че дълговете на община София са 52% от общинските. От първия анализ на ИПИ от 2013 г. местната данъчна политика е известно, че собствените приходи са относително малък дял в бюджета на общините. Актуализираните данни за 2007-2018 г. показват, че тяхното равнище остава около 20% – останалото е с източник централния бюджет и оперативни програми на ЕС.

София и нейният бюджет

Тук няма задълбочаване на тази зависимост. Видно е от статистиката на общинските приходи и разходи на министерството на финансите.

Сред големите общини София води с 61% собствени спрямо общите приходи за 2019 г. Също за тази година (второто тримесечие) тук покритието на разходите за местни дейности със собствени приходи е 123%. Тук динамиката е сезонна: към края на същия период за миналата година покритието е 141%.

От 2008 до 2018 г. разходите на Столична община са се увеличили с 29%, а на собствените приходи – с 36.3%. Т.нар. „изравнителна субсидия“ е намаляла с 21%.

В числово изражение положението с разходите се изменя така:

  • през 2008 г. те са 940.9 млн лв,
  • през 2012 г. те достигат най-ниското равнище за периода – 804.4 млн лв;
  • нивото от 2008 г. е възстановено през 2015 г.;
  • през 2016 г. е премитат прага от 1 млрд лв;
  • през 2018 г. те са 1.213 млрд лв.

Приблизително паралелна е и динамиката на собствените приходи:

  • през 2008 г. те са 520.5 млн. лв;
  • към края на 2009 г. те рязко (т.е. с над 10%) спадат до 461.5 млн лв;
  • също през 2015 г. достигат и надминават отправното си равнище – 556.9 млн лв;
  • и през 2018 г. достигат 709 млн лв.

През 2019 г. общите приходи (без тези за делегирани дейности) са по бюджет 1.65 млрд лв, а целият бюджет 1.75 млрд лв. Бях помолен през юли от Калин Манолов да коментирам приликата на софийския с бюджета на Брюксел. Разликата е, че там инфраструктурата е изградена отдавна и е разходите са предимно за осъвременяване и поддръжка, не малка част от нея съществува и е платена с приходи от домакинството на учрежденията на ЕС и в Брюксел няма свиване на приходите по време на рецесията от 2009 -2010 г.

София и нейните дългове

София е с голям дял в дългове на общините, но това е само част от истината. Бюджетната страница на общината дава възможност да се реконструира картината на управлението на нейния дълг.

С новия дълг от т.г. той е за тази година е 720 млн лв, което е 49.8% от общите приходите за годината.

По-важно е обаче да се знае какви са разходите по обслужване на дълга от общите приходи на общината: в зависимост от това, коя обща сума на дълга се вземе за основа на изчисленията, разходът (17.7 млн лв) е или 1.224, или 1.225% от приходите (1.445 млрд лв).

Разходите по обслужване на дълга намаляват от 19.2 млн лв през 2018 на под 18 млн лв, с над 7% от годишния разход. По-важно е обаче да се знае какъв е разходът по обслужване на дълга спрямо собствените приходи на община София. Това е сумата събирана на година по местни данъци и такси, управление на имущество и други приходи, но без трансферите от националния бюджет (с изключение на т.нар. „изравнителна субсидия“) и този на ЕС. Както стана дума тези приходи нарастват съществено и за целия период след 2008 г., и за последните четири години.

Прието е, че тези разходи не трябва да превишават 15% от собствените приходи на общините. За София общите разходи по обслужване на дълга като процент от собствените приходи и общата изравнителна субсидия през 2019 г. вероятно ще бъдат около 1/3, приблизително 5%. (Собствените приходи са планирани да възлезнат на 353.3 млн лв.

Най-висок е този процент през 2008 г. – 7.2%, а най-нисък в годината на излизане от рецесията, 2011 г. – 3.9%. Най-„скъпо“ след 2008 г. е обслужването на дълга на София през 2018 г. – 6.96%.

Разходната структура на бюджета на София е относително добра, т.е. не би трябвало да предизвиква особени тревоги. Общинските разходи за администрация са около 7.2% от общите приходи – приличен стандарт дори за управление на фирми. Дългосрочен разход е образованието, което е с най-голям дял в бюджета за 2019 г. (и по традиция) – 469 млн лв или приблизително 32.5% от общите приходи, след него идва разходът за битово и комунално строителство (който е по-бързо възвръщаем) – 367 млн лв или 25-26% от приходите.

Всички тези, а вероятно и други, основания са мотивирали кредитната агенция S&P да даде през 2017 г. кредитен рейтинг равен на този на страната (ВВВ-, по-висок е нелогичен и невъзможен), който в началото на 2019 г. е препотвърден с положителна перспектива.

Струва ми се, че както и да се тълкува тази статистика, изводът по-скоро е, че финансите на София се управляват добре и в съответствие с глобалните стопански цикли. Дори и да настъпи нова глобална рецесия, вероятно е в най-лошия случай да се повторят някои от практиките на управление общинските финанси на София от периода 2009-2015 г.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!