Ваня Кашукеева-Нушева е доктор по политология от 2015 година. Понастоящем е програмен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“.
Госпожо Нушева, какво показа докладът на „Прозрачност без граници” според индекса за възприятието на корупцията. Стана ясно, че България има 43 пункта. Какво означава това?
Това е индекс за възприятие на корупцията. Едно изследване, което отразява оценките на представители на бизнеса, външни експерти, представители на авторитетни изследователски институти. То измерва оценките, относно нивото на разпространение на корупцията в публичния сектор. Изследването на „Прозрачност без граници” за 2019г. показва, че България е на дъното на общоевропейската класация. Това е устойчива позиция, която държавата ни заема през последните години. За разлика от стойности от 66 пункта за ЕС и държави като Норвегия, Швейцария, Исландия, България има 43 пункта.
Какво е мястото на страната ни спрямо другите държави, с които традиционно се измерваме, от Централна и Източна Европа?
Изключително високи стойности на индекса отбелязват държавите от Балтийския регион – Естония, Латвия, Литва са държави, чиито индекси бележат непрекъсната тенденция за повишаване през последните години. Това показва ефективни действия по организирани и модернизиране на публичните институции, прозрачно функциониращи институции, ефективно електронно управление, липса на проблеми в изборния процес. Това са важни характеристики за държавите от Балтийския регион.
През последните 15 години се мерим с държави като Чехия, Полша, Унгария, Словакия. За съжаление и там разликата е сериозна, и за съжаление, не в наша полза. Полша има индекс от 58 пункта, който през последните години стабилно стои на тази стойност. Чехия, със стойности от 56 пункта, непрекъснато повишава индекса си през последните няколко години. Унгария е единствената държава, която прави изключение – тя показва негативна тенденция през последните години, като нейният индекс се приближава до този на България.
Какво е мястото на България в Балканския регион?
Ние заемаме една междинна позиция, между високите стойности на индекса на Гърция (48), на Хърватия (47), на Черна гора, която ни изпреварва, и същевременно едни много ниски стойности на Македония, Албания, Турция. В тези държави, през последните години, стойностите на индексите по различни причини, се намаляват. Румъния ни изпреварва само с един пункт – 44.
Какви са причините, които стоят основата на тази относително ниска оценка на страната ни?
В две големи области са очертани дефицитите, както в международното изследване, така и в изследването на България. Едната проблемна област е почтеността в изборния процес и финансирането на политическата дейност. Другата е, че ние все още нямаме правила за лобистка дейност, за интегриране на гражданите в консултативния процес по вземане на важни политически решения. Върховенството на закона, възможностите за ефективното прилага на политика за разкриване и наказване на корупция от висши длъжностни лица и политици, също са важна проблемна област, която дава своето негативно отражение върху стойността на индекса.
Необходими са действия по ограничаване влиянието на „големите пари” от бизнеса в политиката. Ако искаме да имаме ефективно ограничаване на корупцията в публичния сектор, ако искаме да имаме процеси, в които важните политически решения се вземат в защита на обществения интерес, е много важно да наложим съвременни, ефективно прилагани правила за контрол над финансирането на политическата дейност. Тук е мястото да отбележа, че през 2019 г. бяха извършени промени в Закона за политическите партии и Изборния кодекс, които позволиха на практика неограничено и безконтролно навлизане на пари, включително на пари с неясен произход, в политическия живот на страната. С тези промени, България се оттласна назад от прилагането на международните стандарти в тази област.
Друго много важно измерение е почтеността на изборния процес и системните практики за купуване на гласове, за натиск върху избирателите, за финансиране на предизборните кампании, чрез заобикалянето на правилата или чрез прякото нарушаване на тези правила – това са проблеми, с които ние трябва да се справим, ако искаме да имаме обективно противодействие на корупцията.
Споменахте честността на изборния процес, направиха се няколко опита да бъде въведено машинното гласуване, но сякаш политиците се опитват да го отменят. Много експерти смятат, че при него няма да има носене на чували с бюлетини, няма да има сгрешени бюлетини и протоколи. Смятате ли, че чрез машинното гласуване може да се гарантира честността на изборите?
Машинното гласуване е един от инструментите за ограничаване на манипулациите в изборния процес. Това, което обаче искам да подчертая, че, за да имаме съществено подобряване на демократичните стандарти в изборния процес, е необходимо да не гледаме на парче на промените в изборното законодателство, а ги да разгледаме в тяхната цялост. Къде е необходимо да насочим вниманието си? Дали ще е машинно гласуване, или преброяване в преброителни центрове, дали ще се използват скенери за сканиране на хартиените бюлетини – това са технологични решения, които трябва да бъдат поставени в рамките на една дискусия. Но наред с този въпрос, ние имаме много други нерешени проблеми. Искам да отбележа, че това е формирането на избирателните списъци. Все още нямаме избирателен регистър, който да е създаден само и единствено за целите на изборния процес. На второ място е начинът, по който се създават избирателните комисии, особено секционните, начинът, по който се обучават СИК. Всъщност, има големи проблеми на това ниво, които в последствие предопределят незадоволителното качество на организиране на изборния процес.
Контролът върху финансирането на политическата дейност вече го отбелязах като съществен проблем. Равнопоставеният достъп до медиите по време на предизборната кампания, а защо не и безплатен достъп до медиите. Когато говорим за обществени медии, има много добри практики и във Великобритания и в Германия, които осигуряват плурализъм на мненията и възможност на избирателите да се информират за всички предложени политически алтернативи.
Това са насоки, в които трябва, не само да се мисли, но и да се действа, и за разработването на едно адекватно законодателство, и за неговото прилагане в последствие, ако искаме да имаме прозрачен и честен изборен процес.
Друг акцент от изследването на „Прозрачност без граници” е активното гражданско участие във взимането на важни политически решения. В много страни, например, има практика главният прокурор да се избира пряко от народа. Споменават се и идеи за пряко избиране на омбудсмана. Тези идеи биха ли подобрили състоянието на демокрацията у нас?
Аз не бих се ангажирала с подобна позиция. Това, което бих искала да отбележа по отношение на гражданското участие е, че е необходимо установяване на рамка, първо за лобистката дейност в България, тъй като ние нямаме правила, по които всякакви субекти, било то икономически заинтересувани субекти или различни социални групи или организирани интереси могат да участват както в законодателния процес, така и в процеса на формиране на политики от страна на институции на изпълнителната власт и на тяхното изпълнение. Един от големите проблеми, когато говорим за гражданското участие, за участието в консултативни програми е, че при нас липсва рамка: кой може да участва, по какъв начин са поканени в институцията, какво е влиянието на предложенията, по които неправителствени организации, които граждани и представители на местните общности формулират и отправят към институциите. Това са въпроси без ясен отговор в България. Знаете, че обществените обсъждания са една от големите теми, които на местно ниво са много важни и пряко засягат гражданите. Ако подобни обществени обсъждания се провеждат формално и няма последици, ако гражданите не знаят какво се случва с техните предложения и не са консултирани в процеса на вземане на важни политически решения, това невинаги води до добри резултати, задоволяващи общността, към която са насочени.
Вчера беше публикувано глобално изследване на „Иконъмист“ за демокрацията в различните държави. България там също не постигна много задоволителен резултат. Всъщност изследването показва, че през последните 3 години стоим на едно и също място, а Вашето изследване показа, че не се е променило нищо и по отношение на справянето с корупцията. В изследването на „Иконъмист“ корупцията бе един от ключовите фактори, които показват какво е състоянието на демокрацията. Вие как смятате – какво може да са промени в тази насока, развива ли се демократизацията в България и корупцията ли е основен фактор, ако не се развива?
Всъщност това, което говорих до този момент, много пряко асоциира с изследването, което Вие визирате. Изследванията на „Иконъмист интелиджънс юнит“ са възприети като един от източниците на информация при формиране на индекса и всъщност това, за което говоря до този момент, пряко кореспондира. Качеството на демокрацията е резултат и от начина, по който се организира изборният процес, и от начина, по който се организират политическите партии, и от участието на гражданите, от отчитани на мнението на гражданите по отношение на важни политически решения, които се вземат, от поставянето на ясна рамка върху лобистката дейност в рамките на една държава, от отчетността на институциите при гражданите, така че много пряко си кореспондират тези изследвания – на „Прозрачност без граници“ и на „Иконъмист интелиджънс юнит“.
