Корнелия Нинова започна кариерата си на партиен лидер с демонстрация на вярност към символа на партията Тодор Живков, на чийто паметник в Правец заведе на поклонение своето ново обкръжение.
На някои от щастливо усмихнати за снимката другари, като Михаил Миков, Атанас Мерджанов, Янаки Стоилов и Румен Гечев, днес вече не им е смешно. Но не защото внезапно са разлюбили Живков, а поради фактическия им развод с Нинова, за която явно се бяха оженили по сметка. Тя обаче им излезе крива. Както и нейната спрямо девствената преданост на „харема“ й.
Чудно „семейство Адамс“ живее на Позитано 20. И не е вярно, че това си е негова работа, поради което не трябва да се занимаваме с него. Защото то ни занимава със себе си и (не) можем да си представим какво би станало, ако се домогне до властта отново. Орелът, ракът и щуката ще ни се видят като триединството на светия дух в сравнение с „отбора на Нинова“.
Моята коментаторска работилница не работи със слухове, но изтичането на информация към медиите от партийната централа на БСП не може да бъде окачествено като слух. Това е част от вътрешновидовата война и военните коментатори имат всички основания да я вземат насериозно. Например по отношение на заявката някои мастити другари да бъдат прогонени от партията, а не просто от постовете си.
Запълването на“дупката“ в центъра на Варна от др. мултимилионер Георги Гергов с държавни пари на стойност 43 и нещичко отгоре милиона лева, стана поредната ябълка на раздора между враждуващите фракции в БСП. Въпросът от политико – технологична гледна точка е, може ли един отделен пирон да запълни дупка – в смисъл, това да се превърне в последния пирон в ковчега на политическото ръководство на „Позитано“ и лично на Нинова.
Ако питате всяка мафия, 43 милиона са достатъчно много пари за свалянето на правителства, какво остава за някаква си партийна водачка, която мнозина в партията смятат за Иван Сусанин в рокля, подобно на легендарния руския селянин , завел полските завоеватели в блатото, с което станал национален герой.
Вярно е, че „селянката“ Нинова страшно много се старае да не заведе партията в някакво антируско тресавище, но й е трудно да се мери в това отношение с почетния консул на Русия в Пловдив Георги Гергов. На кого от тях ще заложи Кремъл?
Това е въпросът, чийто отговор не знаем, ако трябва да сме честни. Защото Москва играе в България с много пешки, коне и офицери, за да държи в шах българския си противник. По формален признак България е точно това, защото е член на ЕС и НАТО, разглеждани като врагове от Кремъл.
Така че трябва да очакваме някакъв ход с троянския кон, обаче по кой точно фланг ще избере да направи това ръката на Москва ще научим както за отстраняването на Живков от кръга на приближените му в Политбюро – след свършения факт, осъществен по нареждане от днешния Горбачов в Кремъл.
Ако Нинова се окаже повалена на тази шахматна дъска, за нея остава утешителната награда да отиде на поклонение на живия Орбан. Той вече е погнал и бездомниците в своята страна, но би приютил бездомната Нинова в Будапеща стига да не се е обидила и отказала от любовта си към Путин.
