Дамян Яков е съосновател /заедно с Маруся Якова/на издателство „Дамян Яков“ през 1992 г. Годишно на книжния пазар издателството представя около 80 нови заглавия. Повече от 650 нови заглавия и голям брой преиздания са публикувани с марката „Дамян Яков“.
Преди време се говореше, че бизнесът с книги е позамрял. Наблюдава ли се такава тенденция сега, или има възраждане?
Тогава, когато има проблеми с пазара на лека художествена литература, е възможно да има сериозен подем в реализацията на съвършено друг тип книги. Става дума за различни видове пазар, за различни читателски публики. Повечето от издателите имат различни ориентации. Относно тематичните направления на издателството – една голяма част от нашата продукция е „но фикшън“. Това е научна литература, популяризиране на науката и научно-популярна литература. В тази ниша аз не виждам спад. Да, когато става дума за художествена литература можем да кажем, че има известно свръхпроизводство и за човек, който не следи литературния живот в Европа и света, е много трудно да се ориентира кое си заслужава да купи, когато влезе в една огромна книжарница. Така е и тук, на алеята, тук има такова огромно изобилие, че на хората наистина им е трудно. Те трябва да намерят критерий, за да купят книга. Това липсва. То може да се появи, ако има едно съпътстващо явление, което се нарича „литературен живот“ или „литературна критика“. За съжаление, в България години наред това го няма. На достойни литературни критици не им се дава трибуна. Бих посъветвал – има прекрасни литературни критици в България – попитайте тях кое си заслужава да прочете българинът, който иска да чете съвременна художествена литература. Това е начин да дадете трибуна и на хора специалисти, които могат да ориентират читателите.
Не задавайте никога на издател въпрос „какво чете българинът през лятото“, защото може да се стигне до смешни ситуации. По този повод ще кажа, че съм готов да предложа на кмета на София с официално писмо, ще намеря съратници и съмишленици, да се забрани четенето. Преди повече 200 години един велик философ, Имануел Кант, поне на него се приписва това деяние, е написал до кмета на Кьонигсберг такова писмо – да се забрани четенето. Оказва се, че по това време немалко хора от кръга на неговите приятели се оплаквали, че обслужващият персонал – камериери, млекарки, чистачи, готвачи – не си вършат работата. Крият се в килерите и четат любовни романи. Негодуванието, че някои не си вършат работата, а четат такива четива, ги накарало да подпишат това писмо.
В многообразието на такъв тип книги българинът сигурно също се отнася от „реалиите“ и аз съм на път да стигна до заключението, че някой трябва да напише също такова писмо до г-жа Фандъкова. Това е шега, разбира се. Това многообразие, за което става дума, може да бъде видяно и на алеята и поне тези, които целенасочено търсят книги от един или други издател, могат да намерят интересните неща за себе си и тази алея може да бъде интересно преживяване.
Вие какви автори предпочитате да публикувате? Български или чуждестранни? Има ли тенденция?
Напоследък предпочитаме да издаваме повече чужди автори, но то е свързано точно с тематичната ориентация в последните години. Мога да Ви кажа някои от авторите, които публикувахме последните две-три години. Айзък Азимов, но не като фантаст, а като автор на някои фундаментални изследвания, например като „Пътеводител в Библията“. Това е изследване на Светото писание през призмата на съвременната наука, което българският читател прие много добре. Тези книги могат да бъдат по-добрият начин да се разберат текстовете на Светото писание, отколкото самата Библия. Това е мнение, което са споделяли с мен и вярващи, и невярващи.
Ние ще продължим с Айзък Азимов в ролята му на учен-енциклопедист. Малко хора знаят, че на неговото перо читателите дължат 370 книги. Това е сигурно рекорд за „Гинес“. Около една трета от тях са фантастика. Останалите са чиста наука, пропаганда на науката и популярна наука. става дума за такъв тип издания и аз се надявам, че ще намери интересни за българския читател заглавия от тази тематична ниша.
Една друга поредица е тази на Йейлския университет – „Малка история“. Първата е „Малка история на философията“, а после излезе „Малка история на икономиката“. Предстои да излязат на български „Малка история…“ на науката, езика религията и пр. И тази поредица се прие много добре.
Ако се върнем към въпроса Ви дали българинът продължава да чете – да, продължава. Има различни читателски публики, различни интереси има ниши, жанрове и сфери, за които съм убеден, че ще продължат да привличат читатели. Може да се каже, че в интереса към художествената литература има критични моменти и това е временно явление.
Да поговорим за панаира – как решихте да участвате и за коя поредна година го правите?
Участваме в тези изложения от началото но 90-те години, когато такива неща за първи път се организираха. Може да се каже, че участваме за 30-а година.
