Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Той е доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”.
Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003).
Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Г-н Смилов, като че ли можем да разделим претендентите за Европейския парламент в две групи: проверопейски настроени и откровено прокремълски настроени. Според Вас чий глас се чува по-силно в общественото пространство у нас?
Аз не бих ги разделил точно така. На пръв прочит наистина българската ситуация е такава, че тези, които са антиевропейски и евроскептични са по някаква причина и прокремъслки. С някои изключения – да речем НФСБ е по-сложна партия, тя е в този патриотичен спектър и е близка до национал-популистите, но тя пък изглежда не е прокремълска, макар че за другите сте права.
Проблемът не е че има много партии в патриотичното или национал-популисткото. Те в някакъв смисъл може би ще „изядат” част от гласовете си и ще получат малко представителство. Поне от социологическите сондажи, които четем до момента, една или максимум две имат шанс да пратят по един депутат.
Проблемът в България е, че част от тези проевропейски партии са всъщност с амбивалентна позиция. Тук имам предвид БСП, разбира се. В БСП стана скандалът, където проевропейското крило – това на Станишев, се сблъска с лидера на партията – Корнелия Нинова и изобщо въпросът беше дали проверопейското крило ще попадне в листите. Слава Богу, попаднаха.
Но все пак при БСП този проблем стои. Дори имаше разговори дали няма да напускат ПЕС. Надявам се, че това не са сериозни разговори, но самото наличие на такава дискусия показва, че поне в БСП линията между проевропейско и евроскептично е размита.
По отношение на ГЕРБ нещата стоят като че ли по-стабилно в тази позиция. Проблемът там е, че Борисов е позиционен играч. Той винаги гледа да балансира. И когато другите отидат твърде много в евроскептична посока, той като балансьор се измества натам.
Това сме го виждали многократно, ГЕРБ е правил отстъпления. Да оставим настрана Истанбулската конвенция, която беше типичен пример. Има много такива ходове – Аферата „Скрипал”, например. Вие говорите за много проруски или проевропейски партии – по аферата „Скрипал” кои бяха проевропейските партии всъщност?
Проблемът в България не е толкова наличието на множество шарени (кои просто безполезни, кои направо вредни) патриотични формации, но влиянието им върху мейнстрийма, върху тези европейски уж утвърдени политически партии, които заемат твърде много, ако не от съдържанието на политиките, които тези партии предлагат, то от реториката им и начина им на позициониране в политическите дебати.
Днес лидерът на партия „Воля” Веселин Марешки събира в София лидерите на някой от националистическите партии в Европа. За част от тях се знае, че получават финансиране от Кремъл, но може ли да имаме доверие, че когато такива хора отиват в Европейския парламент, ще водят активни, градивни проевропейски политики, или те отиват там, за да рушат?
Вярно е ,че тези партии получават финансиране от Кремъл или поне такива твърдения имаше в западната преса. Това не означава, че тези партии са прокремълски, просто има съвпадение на интересите.
Ако една партия иска, ако не да разтури ЕС, то поне да го направи по- слаб, Кремъл има същия интерес. Така че съвпадението на интереси там е очевидно.
Брекзит все още не е приключил, ние не знаем и как ще приключи, но след всичко, което става като че ли в Европа има известна консолидация. Вярно е, че тази националистически партии, част, от които ще дойдат в София по покана на Марешки, ще бъдат по-добре представени в следващия парламент.
Спори се дали ще имат 1/3 (от местата в ЕП, бел. ред), дали по-малко или малко повече. С 1/3 те няма да могат да преобърнат политиката в ЕС, но могат да направят политическия живот доста по-сложен.
Да речем, биха повлияли при съставянето на коалиция, може да не са достатъчни гласовете на ЕНП, и на социалистите и демократите, ще трябва да се обърнат към други либерали, „Зелени”. Става още по-сложна коалиция и това ще бъде ефектът от нарастването на влиянието на националистите.
Не мисля, че пред ЕС ще стои някакъв екзистенциален проблем като дали да съществува, или не. След Брекзит имаше известно консолидиране и сега като питате хората, мнозинства от всички държави, вкл. Великобритания, отговарят, че не искат да напускат.
Тази консолидация е на лице, но ако се окаже, че проевропейската политика е неефективна или неясна поради сложността на коалицията, която се е получила – национал-популистите пак ще имат силен аргумент за по-следващите избори. Това е по-тревожното.
Между другото, проблемът в Западна Европа е по-сериозен, отколкото в Източна Европа. Тук имаме наистина знакови фигури като Орабан, Качински, сега Марешки им подражава в умален мащаб. Но хората в Източна Европа като цяло са по – европейски настроени.
Тези жестикулации са по-скоро насочени към гласове или търсене на подкрепа. Би било много учудващо, ако Унгария или Полша започнат реално да подкопават устоите на ЕС. Нещата са малко по-сложни в Западна Европа – там тези настроения се налагат от дълго време.
Много е интересна държава е Италия, защото този национал-популизъм на практика управлява. Ако в Италия се види, че по-скоро става дума за повече пушек, отколкото за явен огън, мисля, че този политически балон ще започне да се пука и да спада.
Ако Веселин Марешки е от едната страна на политическия спектър у нас с антиевропейското си популистко говорене, то в другия край са формации като „Демократична България”, които имат ясна демократична, проевропейска насоченост. Кой от двата полюса според Вас ще спечели повече от доверието на българските граждани?
Това ще е едно от интересните неща, които трябва да наблюдаваме. Според първоначалните сондажи, „Демократична България” ще е добре позиционирана, с шанс да вкара депутати.
Много е важно, че тези партии успяха да застанат отново заедно след това, което се случи през 2017 г. – едно безпричинно разцепление, което отчужди голяма част от електората им.
Има доста хора, които са разочаровани от ГЕРБ, те стоят в център-дясно, в спектъра, който е проевропейски, десен в българския смисъл. Дясното на Прехода, на либерализацията, на налагането на ценности, на пазарната икономика на свободния живот, на българското общество.
Това е дясното в българския контекст и в този смисъл има много хора извън ГЕРБ, които не се чувстват представени от тях и търсят такава партия или коалиция, която да ги представлява. „Демократична България” очевидно по съдържание е това. Сега трябва да убеди тези хора, че ще бъде ефективна и за представителство, че няма да се стигне до вътрешни крамоли и прочие.
Засега стоят добре, но ще им трябва силна кампания, за да реализират този потенциал. Ясно е, че на тези избори прагът е по-висок – 5,88%. Много зависи каква ще е активността, те трябва да мотивират и своите избиратели да гласуват, което няма да е лесно в тези дълги празнични дни с възможности да се пътува. Но това са чисто практически задачи, които трябва да бъдат решени.
При патриотите националисти от най-различен тип твърде много играчи станаха там, вкл. и БСП в голямата си част се опитва да се намърда в тази ниша. Ще видим какво ще стане. Струва ми се, че все пак БСП ще сгреши, ако твърде много влезе в тази ниша, защото ще загуби центристките си избиратели, които са ядрото на една такава партия.
Тя може да спечели част от тези, които гласуват за по-маргинални формации, но пък ще изгуби от традиционните им ,по-центристки настроени избиратели. Това е тяхната дилема.
Може би един от най- интересните моменти на предстоящите европейски избори е да видим какво ще се случи с ГЕРБ, които, както знаем, много загубиха от корупцията и скандалите, свързани със съдебната система. Очаквате ли БСП да изравни резултата с тях или дори да постигне по-добри резултати и ако това се случи, ще има ли предсрочни парламентарни избори?
Това, което социологическите проучвания показват е, че БСП и ГЕРБ са изравнени, дори с малък превес за БСП. Това показва, че тези скандали удрят ГЕРБ. И наистина, ако се вгледаме в данните, БСП не привлича нови избиратели, просто част от тези на ГЕРБ са се отдръпнали.
ГЕРБ не влезе добре в тази кампания – с поредица от скандали, не могат да излязат от тях. Започна се с апартаменти, къщи за гости, пейки.
Тези скандали не показват, че БСП е алтернатива, но основната отговорност е на управляващата партия, която е била на власт през по-голямата част от последните 10 години. По- голямата отговорност за липсата на достатъчен контрол като например в случая с къщите за гости.
Това е безобразие, това са пари , които са дадени безвъзмездно от ЕС, за да се повдигне жизненото равнище на най-бедните български райони, да се създадат работни места, те да станат атрактивни за туристи. Вместо това, някакви хора са направили скъпи вили с тези пари, което е безобразие откъдето и да го погледнете.
Така че не е учудващо, че има отлив на гласове от ГЕРБ. Интересна е тази стратегия, която Борисов избра с масови оставки дали ще проработи. Тя като че ли до един момент даваше резултат. Хората си казваха: „Да, Борисов не е замесен. Тези, които са виновни отпадат един по един”.
Проблемът е обаче, когато тези оставки не спират. Всеки ден възникват нови въпроси за нови включени в тези кръгове. Вече на хората им става ясно, че проблемът е системен. Не е на някой министър или на шефа на земеделския фонд, проблемът е системен. За системата отговаря на практика министър-председателят и шефът на най-голямата партия в страната.
Това е динамиката, която работи в момента и ще видим как ГЕРБ ще излезе от нея. Това, което е в тяхна полза е, че БСП не може да бъде разпозната като антикорупционна алтернатива. Ако видите и водача в тяхната листа Елена Йончева, тя по същия начин има проблеми в семейството с къща за гости, най-вече самата тя е свързана с историята КТБ по доста компрометиращ начин.
Тук не говорим дали обвиненията на прокуратурата срещу нея са обосновани. На мен тези обвинения за организирана престъпна група ми изглеждат изсилени, но е факт, че всъщност тя е работила много тясно с Цветан Василев, взимала е пари от него и то по начин, който е трябвало да бъде таен през офшорни сметки. Тя е била част от тези журналисти, които са обслужвали империята на Василев.
Ако все пак БСП успее да изпревари на изборите ГЕРБ, очаквате ли да има оставка на правителството и предсрочни избори?
При всички случаи ще има много силен трус, самите ГЕРБ казаха, че ако в един момент излязат втори, ще подадат оставка. Досега това е била и практиката на Борисов – когато загуби изборите, да подаде оставка.
Така че по-скоро да. При един такъв сценарий най-вероятно ще имаме две в едно избори наесен.
