Даниел Смилов
на снимката: Даниел Смилов
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”.
Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика.

 

Г-н Смилов, знак за какво са новите министри? Очаквате ли те да предложат нови политики или ще бъдат просто пешки, сложени на предни места ?

Смилов: Приемам, че това е знак за приемственост. От самия факт на назначенията не мога да стигна до заключението, че ще става дума за промяна на политика, напротив, като че ли съдържателно нещата остават по същия начин, но лицата се сменят. Фактът, че ресорите се поемат от заместник -министър в същия кабинет, от главния секретар на МВР и от депутат на управляващото мнозинство е ясна демонстрация, че не става дума за някаква съдържателна ревизия на политиките на правителството,а по-скоро за персонална промяна.

Премиерът наистина ли трябваше да уволни Нанков, Радев и Московски или всичко беше театър за пред избирателите?

Смилов: Аз не разбирам докрай логиката на всички действия до момента. Предполагам, че поисканите три оставки са били опит да се намали трупащото се напрежение вътре в коалицията и да се даде отговор на настроенията, които се създават в обществото. Последните няколко месеци не бяха добри за управляващото мнозинство. Случиха се поредица от скандали, някои с лобистки характер, а други – показващи некомпетентност, като срива на Търговския регистър. В този смисъл, тази по-голяма промяна – смяната на трима министри наведнъж – е била направена, предполагам, за да се даде отговор на този тип притеснения у хората, премиерът да каже спираме до тук, правим промени и ще продължим по друг начин. Начинът обаче по който беше изпълнена тази промяна, като че ли я обезсилва, защото не се виждат съдържателни промени в политиката от една страна. Също така мен ме учудва, че се държи отворен въпросът за други министерски оставки. Правят се подмятания, че и други министри могат да бъдат сменени, което създава допълнително усещане за нестабилност; че предстоят реформи на кабинета. Учудващо е и още нещо – че се разигра този театър – първо обявени три оставки, последва реакция  на парламентарните групи, на коалиционните партньори, после анонс, че може би няма да са три, а днес вече имахме и Коалиционен съвет, който пък потвърди тези оставки. Този театър също не допринася особено за ефективността на промяната.

Очаквате ли да има изненади по време на гласуването в четвъртък на министерските оставки или всички парламентарни сили ще помагат да се запази статуквото? Анализатори продължават да подсказват, че Нанков може да не бъде сменен. Дали е възможен подобен сценарий?

Това би било изключително странно. Борисов не може да позволи такъв тип поведение от страна на парламентарното си мнозинство. Лично аз бих бил много изненадан от подобен вид развитие. Ако все пак имаше възможност да бъде запазен някои от министрите, предполагам, че това трябваше да стане днес на Коалиционния съвет. Ако това стане в пленарната зала, вече би било знак за сериозни противоречия вътре в самата коалиция и в ПГ на ГЕРБ . Не очаквам подобно развитие. Ако това се случи, би било знак за сериозни проблеми.

Искрен ли беше днес преди Коалиционния съвет Волен Сидеров в защитата си към премиера или просто изпълняваше заръка на Борисов да напада тези, които го критикуват?

Трудно мога да вляза дълбоко в мотивите на Волен Сидеров. Очевидно той беше един от основните играчи през лятото, които създаваха впечатлението,че в коалиционния партньор „ Обединените патриоти” има сериозно напрежение.Неговите размени на реплики с вицепремиера Валери Симеонов караха мнозина да се замислят за бъдещето на тази коалиция. В този смисъл тези три оставки, които Борисов поиска, са и опит да консолидира своето мнозинство. В самата тази процедура това мнозинство ще трябва да гласува нещо като вот на доверие. Предполагам че и затова Борисов се реши на този ход. Просто да дисциплинира тази част от своето парламентарно мнозинство. Сега дали точно Волен Сидеров се е превърнал дълготрайно в най-големия защитник на Борисов, ми е трудно да кажа. При него нещата са по-скоро в тактически план. В момента той е преценил, че това е позиция, която е изгодна за него и за партия „Атака”.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
525