Десислава Николова е главен икономист на Института за пазарна икономика.
Притежава докторска степен по икономика от Университета за национално и световно стопанство, магистърска степен по икономика, специалност „Международни икономически отношения“ от същия университет и магистърска степен по икономика от Централноевропейския университет.
Преди да се присъедини към екипа на ИПИ Десислава Николова е работила като макроикономически анализатор в отдел „Инвестиционно банкиране“ на Райфайзенбанк, съветник по икономическите въпроси в Британското посолство в София и старши анализатор и редактор в „Интернет Секюритис“, дъщерна компания на Euromoney.
Десислава Николова е член на Българската макроикономическа асоциация.
Г-жо Николова, правителството прие план за присъединяването на страната ни към механизма ERM II. Предвиждат се някои законодателни промени, както и други мерки. Какво точно предвиждат те?
Добрата новина е, че реално в момента правителството изпълнява ангажиментите, които пое с изпращането на едно официално писмо през юли месец до еврогрупата. В него то заяви и получи политическо съгласие и одобрение за бъдещото присъединяване на България към чакалнята на еврозоната и паралелно с това влизане в европейския банков съюз и по-конкретно в двата му стълба – единният надзорен механизъм и единният механизъм за реструктуриране на проблемните банки в еврозоната.
В момента ние вече се движим по трудния път към еврозоната, като това са всъщност първите стъпки, които се очаква да предприемем, за да можем да бъдем допуснати до чакалнята на еврозоната. В момента стоим в чакалнята на чакалнята на еврозоната ,ако можем така да кажем, и предвид тежката криза в ЕС и конкретно в еврозоната от 2008-2009 г., очакванията към новоприсъединяващите се членки вече са други.
Преди няколко години при последната вълна на присъединяване към еврозоната (2004-2005 г.) нямаше изисквания, за да може една страна да влезе в чакалнята. Изискванията бяха вече за присъединяване към еврозоната след като страната е изпълнила своя минимален 2-годишен престой в чакалнята. След това трябва да се изпълнят Маастрихтските критерии, които са много ясни количествени показатели.
В момента вече, поне към България, са поставени условия и очаквания за това тя да бъде допусната в чакалнята на еврозоната, т.нар. ERM II. Едно от изискванията беше България да се присъедини към европейския банков съюз. В момента договорката и консенсусът, който беше постигнат, е да се цели едновременно присъединяване и в чакалнята, и в банковия съюз. Именно затова и голяма част от ангажиментите, които България пое и в писмото, и които вече са детайлно разписани в Плана за действие, касаят именно банковата система и съответно небанковите финансови институции.
Планът за действие предвижда един много широк и в същото време конкретен списък от мерки в няколкото основни направления. На първо място по отношение на банките се предвиждат редица законови промени, включително и в Закона за БНБ. Вече виждаме, че част от тях бяха публикувани от Министерството на финансите.
В тези промени се цели именно да се отговори на очакванията на ЕЦБ и на ЕК по отношение на БНБ и да се уеднаквят законовите изисквания към Народната банка в хармония с европейските правила.
Това, което на мен най-вече ми направи впечатление в промените в Закона за БНБ, е, че се въвежда по-висока степен на независимост на управителните органи. Ако трябва да бъдем по-точни, такава степен на независимост, каквато се очаква от ЕЦБ и от европейските документи в тази сфера. Въвежда се възможност ако например член на УС на БНБ е уволнен, той да може да потърси правата си и да потърси защита пред български съд. В случая се предвижда това да бъде административният съд.
Всъщност тези мерки както за банковия, така и за небанковия сектор, който обхваща застрахователните дружества и пенсионните фондове, ще ни помогнат ли да избегнем случаи като този с фалита на КТБ и ЗК „Олимпик”?
Рискове на пазара винаги има, но това, което ние можем да направим с тези законови промени, ще го направим. Бихме могли да очакваме минимизиране на риска, който произтича от недобър надзор, или от надзор, който умишлено или не си затваря очите. При тези редица промени в методики, в закони, в наредби, които се предвиждат с плана за действие, всъщност се цели точно това – да се затегне работата на надзора, да му се дадат нужните инструменти и съответно пък поднадзорните лица да бъдат поставени в един друг режим на надзор.
По случая, който имахме с клона на застрахователната компания от Кипър, там трудно можем нещо да направим ние тук като надзор. Говорим за клон, който е изцяло подвластен на законодателството, пък и на надзора на съответната страна, където е регистрирана компанията майка. Това важи за всички клонове.
Що се отнася до дъщерните дружества, до местните институции, моето очакване е с тези промени по плана за действие, но вече и с бъдещото присъединяване към еврозоната, рискът от некачествен надзор да бъде намален.
Правителството си даде срок за изпълнение на този план до юли следващата година. Според Вас това изпълнимо ли е в този срок по-малък от година и очаквате ли да има някаква вътрешна съпротива – знаем, че доста време отне да изпратим формално писмото до финансовите министри на страните от еврозоната?
Да, така е. Всъщност самото писмо е върхът на айсберга. Ние не знаем какво точно стои зад това писмо и какво се е случвало като разговори, като обмяна на кореспонденция и на документи преди да се стигне до заседанието на еврогрупата и съответно до политическото решение.
Пътят е много труден, трудно беше и това, което изминахме до момента като скрита дипломация. Сега има по-малко от година, както казахте, в която ние трябва да си свършим домашното. За мен радостното е, че в относително кратък срок беше изготвен един добър план за действия с отговорници и конкретни мерки във всички направления.
На мен лично това ми дава увереност, че би трябвало да спазим този срок, дори да приключим по-рано с няколко седмици от крайния срок и да покажем, че ние наистина можем да правим реформи и положителни промени, когато имаме крайна цел – еврозоната.
Ще се промени ли с нещо животът на обикновените граждани или на бизнеса с въвеждането на тези промени?
На бизнеса със сигурност. Особено на бизнеса, който е обхванат от тези промени. В конкретния случай това са банките, това са и небанковите компании – застрахователи и пенсионни дружества.
Със сигурност за тях правилата на играта ще се променят поне частично, но все пак целта е да имаме един надзор над местните финансови компании, били те банкови или небанкови, и да сме достигнали стандартите, които се очаква от нас да достигнем, за да влезем в банковия съюз и след няколко години в еврозоната.
Очаквате ли у нас да има заинтересовани лица, които да не искат да се изпълняват тези мерки и да не искат да се продължи пътят към еврозоната?
Има например мерки срещу изпирането на пари, които директно касаят фирми и хора, които се занимават с този тип бизнес. Те със сигурност те ще бъдат повлияни от мерките.
Разбира се, когато има положителни промени, винаги има реакционни сили. По отношение на промените и в банките, пък и в небанковия сектор това означава едни много стриктни правила, които те ще трябва да следват и това може да не се хареса на всички. Особено на тези, които имат проблем със спазването на правилата или целенасочено не ги изпълняват, обслужват конкретни интереси и т.н.
Но това е пътят и аз си мисля, че ако наистина това, което сме обещали в плана за действие и е заложено като мерки, се изпълни, това ще означава един много силен сигнал към ЕК. Този сигнал би ги успокоил, би ги убедил, че България е готова да загърби лошите практики и в надзора, и по отношение притесненията за пране на пари.
