Служебният премиер Огнян Герджиков направи амбициозната заявка, че ще подаде заявление за влизане във Валутно-курсовия механизъм (ЕРМ-2), известен като „чакалнята“ на еврозоната, но след това стана ясно, че в кабинета му няма единомислие по въпроса. Така подаването на заявка за членство в еврозоната, за което се говори от доста време, беше прехвърлено като задача към новия кабинет на Бойко Борисов. В хода на обясненията се разбра, че БНБ и МФ, двете институции, които имат ключова роля в процеса, от 2015-та подготвят Националния план за въвеждането на еврото. За коментар потърсихме Десислава Николова, главен икономист на Института по пазарна икономика(ИПИ).
Г-жо, Николова, трябва ли България още да отлага членството си в еврозоната?
България рано или късно трябва да влезе в еврозоната, защото това е ангажимент, поет по договора за членството ни в ЕС. Така че въпросът дали да станем член на еврозоната не стои. Големият въпрос е кога точно да се случи това присъединяване и кога точно да започне самата процедура, тъй като тя в никакъв случай не е кратка.
Факт е, че от голямата криза през 2009-та, никоя страна в ЕС не е започнала процес на присъединяване към еврозоната. Реално този процес спря и страните, които през последните години са присъединявани, всъщност за започнали преговорите много отдавна.
Трябва да се има предвид и че самата процедура не е кратка. При страните, които са се присъединили наскоро, тя се движи от порядъка на 6, 7, дори и на 10 години.
Дори и сега да подадем заявление, ще мине доста време, докато ни одобрят.
Да, става въпрос за дългосрочен процес, който се планира от далеч във времето и за който и двете страни трябва да предприемат действия: и страната членка, която иска да се присъедини, както и – да има готовност от страните членки на еврозоната да започне този процес. Моето впечатление е, че към момента от страна на еврозоната, няма желание и готовност за по-нататъшно разширяване.
Защо?
По много обективни причини -едната от тях е включително и Брекзит. Влияние оказват и процесите, които започнаха в еврозоната по отношение на икономическото управление след кризата, а именно: създаването на банков съюз, по-детайлно разписаните мерки за икономическо управление, като процедурите по макродисбаланси, по свръхдефицитите и др. Тези процеси за заздравяване на самата еврозона и за подкрепа на общата валута, оставиха на заден план по-нататъшното географско разширяване. Фокусът в момента е върху задълбочаване на интеграцията в еврозоната, преодоляване на вътрешните дисбаланси и проблеми по линия на дълговата криза в ЕС и по-конкретно – в еврозоната, така че според мен моментът просто не е дошъл и за самата еврозона да се разширява.
Българската икономика готова ли е да се включи в еврозоната?
Зависи как гледаме на въпроса за готовността. Ако се гледат формалните критерии за членство в еврозоната, ние сме ги изпълнили. България няма проблем с критериите за дефицит, за инфлация, лихвени проценти. Единственото, което още не сме изпълнили, е да се приемат промени в Закона за БНБ, които формално доуреждат членството ни, но и няма как сега да ги въведем, защото това се прави на финалната права. И няма смисъл да се приемат по-рано, предвид неясния хоризонт.
Има и друг въпрос, чисто технически. Преди да станем членове на еврозоната, трябва да се включим в т.нар. Валутно-курсов механизъм, познат като „чакалнята“ на еврозоната. За приемането на която и да е страна в него няма критерии. И това е голямата неизвестна пред процесите по предприсъединяването към ерозоната.
Предвид на това че няма критерии, целият процес е политически.
На първо място става въпрос за дипломация. Това включва интензивни срещи между страната член на ЕС, която иска да започне процедура и останалите страни членки, ЕЦБ, ЕК. Тази дипломация, предшества поканата за присъединяване към Валутно-курсовия механизъм (ERM-2). На този начален етап от процедурата по присъединяване към еврозоната, става въпрос повече за политически решения, не за спазване на каквито и да е икономически критерии. След като страната престои поне 2 години във Валутно-курсовия механизъм, започват да се гледат и Маахстритските (икономически) критерии.
Има ли реално желание от страна на България за присъединяване към еврозоната – така и не се престрашихме да подадем заявка?
Желанието като че ли се засили след фалита на КТБ. Тогава обществото и политиците осъзнаха, че у нас има проблем с надзора над банките. Възлагат се надежди, че надзорът над банките в България ще стане по-обективен, по-ефективен, ако България се присъедини към еврозоната.
Въпреки това бяхме свидетели на скандала около фалшифицираните финансови отчети на италианския кредитор „Монте Пачи“.
Далеч съм от мисълта, че банковата система е застрахована от проблеми и от фалити, ако станем член на еврозоната. Предвид на нашата институционална слабост, в България има упование, че някой друг трябва да поеме нещата във финансовата сфера. Първо беше МВФ, след това прехвърлихме надеждите си върху европейските институции.
