Доц. д-р Дилян Николчев е изследовател в областта на църковното право и устройство и управление на БПЦ.
Роден на 18 март 1961 г. в гр. Плевен. Завършва Богословие в ДА „Св. Климент Охридски“ (1986). Специалиира Римско право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (1996–98). Правни науки в ЮЗУ.
Специализира в Института за изучаване на източните църкви в гр. Регенсбург, Германия (2002).
Ръководител на Катедра по практическо богословие (2007); председател на Общото събрание на БФ (2007–11; 2015 -); технически редактор и литературен сътрудник в Синодално издателство; член и главен редактор на редакторската колегия на сп. „Богословска мисъл“; член на СУБ. Награда от СУБ за принос в науката (2009).
Миналият ден прогнозирахте, че визитата на руския патриарх Кирил ще е политическа, а не духовна. Днес можем да кажем, че бяхте абсолютно прав. Каква беше визитата?
Разбира се, че посещението на предстоятеля на РПЦ бе изцяло политически натоварено – за това както нашите църковници, така и родните ни политици трябваше единствено да си държат очите и ушите отворени през последните няколко десетилетия. Ако те са действително политици и йерарси, то нямаше да бъдат изненадани, защото в Руската Федерация отношенията между политика и религия, между държава и църква не са се променили много от времето на Съветския съюз. В този смисъл с посещението на п. Кирил/ известен и като агент на КГБ „Михайлов станахме свидетели на една тотална национализация на Православието в Русия, както и използването на РПЦ за прокарването на геополитически интереси на Балканите и специално в България, а от агресивното поведение на руския патриарх за пореден път се убедихме, че РПЦ е възприела функциите на полкови военен свещеник, който изпълнява задачи на командването, разбирайте на Путин. В църковен план посещението на Кирил означава ни повече ни по-малко „равнение по строя“ и „говорит Москва“, а що се отнася до въпроса за статута на Македонската православна църква в схизма, по който Св. Синод се опита да вземе отношение, то той за мен вече приключи – край на тази тема!
Между другото, невероятно, но факт! Тази сутрин о. Николай Георгиев, началник „Връзки с обществеността“ на Св. Синод на БПЦ, информира зрителите на „Денят започва“ на БНТ, че БПЦ се управлявала съборно – което действително е така – с всички положителни и отрицателни моменти в най-новата ни история, за разлика от РПЦ, която се управлявала еднолично от руския патриарх Кирил. Не знам дали о. Николай си дава сметка, но казаното от него означава, че БПЦ в прав текст заявява, че РПЦ е НЕЩО КАТО ЦЪРКВА, НО НЕ И ЦЪРКВА, ЗАЩОТО ДВА СА ОСНОВНИТЕ КАНОНИЧНИ ПРИНЦИПИ ПО ОТНОШЕНИЕ ЖИВОТА, УСТРОЙСТВОТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА – БЕЗ КОИТО ПОМЕСТНАТА ЦЪРКВА НЕ Е ЦЪРКВА – СЪБОРНОТО НАЧАЛО/И ИЗБОРНОТО НАЧАЛО. Другите моменти от интервюто на о. Николай – мой добър познат от много години, с взаимно уважение помежду ни – не коментирам, тъй като те бяха перефраза на казаното от Кирил в интервюто му за БНТ преди инвазията му в България.
Държаха ли се президентът, патриархът и другите български институции достойно с руския патриарх Кирил или позволиха той да се държи патерналистично?
Най-унизителното поведение по времето на тази руска църковна визита демонстрираха българските политици и най-вече президента и вицепрезидента. Не липсваха и гафове от страна на президента. Така например се обърна вчера към руския патриарх с думите:
„Убеден съм, че със своето дело православните църкви на двете държави ще продължат да допринасят за нашето културно и духовно сближаване“.
Изказване, което от богословска, а и от конституционна гледна точка е доста странно – православни църкви на държави! Тук дори не коментирам липсата на каквато и да е реакция от страна на президентството в отговор на нахалните и агресивни нападки към български институции и политици от страна на руския патриарх. Това беше недопустимо. Прочее, тези дни се замислих дали ще се намери депутат да се обърне към държавните институции и да попита колко финансови средства и други ресурси е похарчила държавата ни за посрещането на руския патриарх, както и на какво право основание? На какво основание Кирил беше пазен и от гардове на руските специални служби, … нали сме държава членка на ЕС. На какво основание МВР е следяло критично настроени към посещението на Кирил български граждани? Защо са им съставяни предупредителни протоколи? Прочее, вече имах възможността да коментирам, по тази МВР акция твърде много ми напомня за средата и края на 80-те години на миналия век – точно в този комунистически период службите действаха по този начин. Казвам го като човек, който се занимава с темата за ДС и чете архиви в Комисията по досиетата, вкл. и за тази период. Означава ли това одиозно събитие, че България се връща към онези времена!
Не е ли крайно време да спрем да празнуваме 3 март като национален празник и като всички уважаващи се народи по света да празнуваме своята независимост – ден, който ще обединява, а няма да разединява българите?
От гледна точка, че 3 март исторически насочва не само към края на руско-турската война и все още илюзорното в пълния смисъл на думата освобождение, както и факта, че до 1908 г. страната ни все още не е свободна страна, както и в контекста на факта, че Санстефанския договор е само един прелиминарен, т.е. предварителен договор, моето мнение е, че трябва да се помисли за вбъдеще този празник да отстъпи първенствуващо място и да се отбелязва по-скромно, за сметка на 22 септември – обявяването на независимостта на България. Това не означава разбира се, че не трябва да се почитат жертвите от войната от 1977/78 г. – украинци, руси, финландци, поляци и пр., но истинското освобождение започва винаги тогава, когато ти наистина си независим във вътрешната и външната политика. Тази дата за българската държава и народ е именно 22 септември 1908 г., когато родината ни обявява независимост.
Свързани статии:
