Димитър Димитров е политолог и социолог. Има професионални интереси и в промените на изборното законодателство.
Той е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите му в начуната сфера са в областта на демократичните институции и избори.
Г-н Димитров Народното събрание гласува на първо четене промени в Изборния кодекс, които засягат машинното и дистанционното електронно гласуване. Защо толкова време вече ЦИК не въведе машинно гласуване, при положение, че това беше регламентирано в законодателството и как си обяснявате опита на ГЕРБ и ОП, които са вносители на законопроекта, да ограничат машинното гласуване само в големите секции?
Широката публика или поне хората, които се интересуват от изборите, имат впечатлението, че като се въведе машинно гласуване ще бъдат изместени комисиите, в частност отброяването, за да се избегнат всякакви възможни манипулации, шмекерлъци и прочеие, които са свързани с тази част на процеса.
Така както у нас е въведено като опция, като избор на избирателя, няма да се промени нищо, независимо дали се инсталира машина във всяка секция. Избирателят може да реши да гласува с хартиена бюлетина или машинно.
Когато съществува тази опция, всички избиратели, които по принцип са се включили в някакъв вид гласонабирателна схема, няма да използвам много рязкото „купуване на гласове” или каквото и да е друго, те разбира се ще използват хартия и ще останат лоялни на ангажиментите си към схемата. По тази причина харченето на 10-15 до 50 млн. лева не мисля, че е разумно.
Да, използва се машинно гласуване, но то би изглеждало различно като единствената опция. Въпреки че и тогава разбира се ще има някакви саботажи, тъй като комплексите за гласуване трябва да бъдат обслужвани от квалифициран персонал.
Блокирането на тяхното функциониране, както впрочем и на всички останали технически устройства, не е толкова сложно, което автоматично би върнало избирателите към хартиените бюлетини. Технически проблеми не бива да прекъсват процеса.
Така че намирам това за екстравагантно решение с излишно висок бюджет, от който полза ще има най-вече този, който ще произведе машините, тъй като той ще приключи операцията с положителен финансов резултат. Всичко останало е въпрос на някакъв вид недобре премислени очаквания.
Винаги съм го казвал и пак ще повторя примера: ако в една секция, в която има някакви съмнения за това, че се извършва някакъв вид манипулация, като се сложи машина и половината хора гласуват с машина, където се счита, че ще бъде сигурен резултатът, в останалата половина от гласовете ще се случи същото, което би се случило, ако нямаше машина.
Идеята, че машинното гласуване ще ни предпази, поне в този му вид, няма смисъл.
Ако все пак има само машинно гласуване в секциите, това не е прави ли изборния процес по-честен, тъй като все пак се избягва грешката, причинена от човешкия фактор, носенето на чували, преброяването и т.н.?
Да, разбира се. Само че инвестирането в 12 хил. машини и, повтарям, условието да се ползва само машина. Изключвам случаите на технически проблем или някакво прекъсване на процеса. Това обаче няма да е налице.
Част от депутатите желаят да бъдат премахнати и номерациите пред имената и абревиатурите на партиите. Това обаче среща силната съпротива на ДПС и на всички, които разчитат на гласоподаватели с, да кажем, по-ниска социална и всякаква друга компетентност. А това са повечето и основните партии.
Как си обяснявате това, че от един месец насам БСП и ДПС застанаха в полза на машинното гласуване, въпреки че представителите им в ЦИК гласуват срещу въвеждането му на различните заседания?
Ние в момента знаем само някакви публично изразени становища. Не съм наблюдавал отблизо дебатите в Правната комисия. Обръщам внимание, че първо трябва да има приемане в Правната комисия и след това на първо и второ четене.
Целият този процес крие изненади, разбира се. Случвало се е примерно в Правна комисия ДПС да подкрепи едно предложение, след което в зала – не. Само че в зала нещата изглеждат по-трудни за контролиране, тъй като има присъствие, отсъствие, падащи мнозинства и пр. и там могат да се случат и изненади.
От направените предложения най-малко смислено ми се струва видеонаблюдението, много малко страни си позволяват нещо подобно.
Руската федерация е една от страните, в които има видеонаблюдение, защото всичко трябва да е „прозрачно”. Само че то е извор на едни клипчета, в които се вижда как двама от членовете на комисията гледат в тавана, а третият тъпче бюлетини в избирателната урна. Това се документира, не знам дали има някакви последствия.
Всъщност начините за наблюдение сега са много, защото техническите средства са лесно достъпни и се наричат мобилни телефони.
Ако се въведе стандартно такова оборудване, то ще има значение в съда. И до сега сме имали анекдотични случаи, няма да се връщам назад, при които заради това, че има камери класните стаи, а това са обикновено и секциите, в които се гласува, се е виждало как се правят някакви фокуси, маймунджалъци и прочие, само че това няма как да послужи за веществено доказателство за манипулиране на процеса, защото за да ползвате този тип технически средства в съдебния процес, трябва да имате разрешение от прокурор.
Т.е според Вас ще доведе ли видеонаблюдението до по-голяма прозрачност?
Известна дисциплина със сигурност ще въведе, но това не е универсално решение. Ако нещо трябва да се случи извън обсега на камерата, то ще се случи, или пък камерата ще бъде изключена.
Ако зависи от Вас, как бихте гарантирали прозрачността и независимостта на изборния процес?
Има много конвенционални методи с ниски разходи или с никакви разходи. Те са свързани с това точно как ще се организира работата на една комисия.
Най-простият би бил на практика да има две комисии – сегашните състави да се разделят на две. При това едната част през деня ще обслужи избирателите, в смисъл да събере подписи и да раздаде бюлетини, а втората ще пристигне в 8 часа и свежа, обучена по друг начин ще отвори урната и ще провери дали първата част, която първата половина от комисията е описала и отразила в протоколите, съответства със съдържанието. Добре е втората част от комисията да бъде теглена с жребий.
Това е едно универсално решение, което н довежда до никакъв разход. Ако има и добро човешко наблюдение, манипулациите биха се свели до минимум. Да не говорим, че и първата част на комисията, и втората ще имат малко различни отговорности и взаимно ще се контролират.
Много по-надеждно е например броенето в преброителни центрове, вече е правен такъв експеримент. Става малко по-бавно, защото е правено само веднъж, но ако се помисли върху добрата организация, забавянето ще е само с час-два или нещо такова. В края на краищата нека не поставяме като приоритет скоростта на оповестяване на резултатите, още повече, че те могат да бъдат оповестени като предварителни.
В Холандия, където броенето е сложно, бюлетината е от 17 страници, всичко се прави ръчно. Много време холандците го правеха с машини за гласуване, откъдето впрочем идваха и машините, които ние ползвахме под наем. Холандското правителство забрани това да се прави. Техният съответстващ на ДАНС орган към Министерството на вътрешните работи реши, че това е прекалено рисково, предвид хибридните атаки върху устройствата и пр. и че не си заслужава. Просто рискът е толкова голям, че по-добре да се брои три дни и всички да са сигурни в това, което се преброява, отколкото да се произведат разпечатки от машините, които по някаква причина няма да съответстват на хартиените отрязъци, които остават като гаранция, защото тогава проблемът е нерешим.
