Димитър Ганев е български политолог, доктор по политология и автор на книгата „Пътят към конституцията“.
Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. През февруари 2013 г. е приет за редовен докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет и защитава дисертация през ноември 2016 г.
Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“.
През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“ заедно с политолога Анастас Стефанов и социолога Евелина Славкова.

 

 

През последните 30 години не е имало такава истерия в държавата. Винаги е имало взаимна регулация между институциите, но никога не сме били свидетели на нещо подобно, не са се казвали такива остри думи. Какво става в държавата?

Да обобщаваме 30-годишен преход и да казваме, че ситуацията е безпрецедентна, е малко пресилено. Имали сме моменти на много сериозна поляризация, спомняме си 1997г. Но няма никакво съмнение, че тонът между титулярите на институциите (на президентството и Министерския съвет) действително е в много ниска точка. Трудно може да се направи съпоставка с такава ситуация. Надявам се, че в рамките на този мандат на Народното събрание и на това правителство, ако няма предсрочни избори – още година, вътрешнополитическите борби няма да се отразят и на позицията на България на международната сцена.

Всяка една външнополитическа линия, всяка една позиция по външната политика трябва да бъде синхронизирана между президента и кабинета, защото държавният глава има правомощия във външната политика. И не трябва да оставяме впечатлението в другите държави, които имат интерес от прокарване на свои собствени интереси в България, че няма пълен синхрон във външната ни политика, защото те могат да се възползват от това.

Имаме нов много енергичен и амбициозен главен прокурор. Никога досега неговите предшественици не са влизали в политическите дебати. Изведнъж вчера той нападна и премиера и президента. Защо?

В изказването си г-н Гешев, освен, че нападна президента и премиера, се разграничи от лидера на опозицията и от няколко български бизнесмени. Целта на това изказване е да покаже, той няма зависимости нито от изпълнителната власт, нито от президентството, нито от някакви бизнес кръгове. Или по друг начин казано – Гешев се опитва да покаже пълна независимост и еманципиране, ако някой си е мислил, че той има подобен тип зависимости.

Имайте предвид, че г-н Гешев е в началото на своя мандат. Вероятно ще продължи тази линия. И, ако успее да я наложи в публичното пространство, той ще се оформи като нов политически център. Казвам не случайно „политически”, защото той дава политически интерпретации на определени събития.

Например, той обобщава нашия 30-годишен преход като криминален. Трябва да се има предвид, че това са популярни твърдения. Доста българи биха се подписали под това. Друг е въпросът дали това е само политическа интерпретация, с цел популярност, или зад това се крие нещо друго. Самите му действия предполагат, че когато той говори за криминален преход, той по някакъв начин иска да прекрати това и да сложи край на тази криминална хронология.

Как ще завърши тази политическа патаклама? Управляващите „бият” президента, президентът „бие” управляващите, а главният прокурор „бие” и президента, и премиера. Като комедия или като хорър ще завърши всичко?

Не виждам много забавни моменти в това. Надявам се институциите, въпреки всички противоречия, да запазят някакви отношения, били те и формални. Все пак трябва да се работи в страната, а затова е нужен синхрон между институциите.

Колкото до премиера и президента конкретно, аз не смятам, че ще има някакво подобрение в техните отношения до края на мандатите им – тоест, мандатът на премиера Борисов и до края на първия мандат на президента Радев.

Оттук нататък ми се струва, че те ще бъдат политически опоненти, поне в краткосрочен и средносрочен план. В дългосрочен никой не може да предвиди. Но не виждам някакви основания оттук нататък да има подобрение в отношенията им. Вероятно ще има още задълбочаване, макар че сме ударили доста ниска точка в отношенията.

„Тренд” днес публикувахте ново изследване. Оказват ли проблемите в държавата някакво влияние върху обществените нагласи?

Специално, когато става дума за прокуратурата и президентството, отчитаме някаква динамика, но тя съвсем не е кой знае колко сериозна. Индикаторът ни за институциите прокуратура, съд, армия, полиция и прочее, са мерени на три месеца. За последно измервахме прокуратурата през ноември. От тогава се отчита ръст на положителната оценка за работата на прокуратурата със 7-8 процента, има спад в негативната оценка с няколко процента. Това означава, че акциите на г-н Гешев дават някакво отражение върху оценката за работата на прокуратурата. Трябва да се има предвид обаче, че когато постъпи нов титуляр на пост, винаги има тласък на доверие към тази институция. Вероятно на тези два фактора се дължи този ръст при прокуратурата.

При президентството наблюдаваме спад, но съвсем лек – с пет процентни пункта спрямо миналия месец. Вероятно това се дължи на скандала около извадените СРС-та и разговора между Радев и командира на Военновъздушните сили. Президентът обаче не минава под някакви безпрецедентно ниски нива на подкрепа. Имали сме месеци, когато президентът е по-скоро със сходен на този резултат, дори и малко по-нисък от сегашния.

Как си обяснявате тази яростна атака срещу еврозоната? Кой и какво мотивират Стив Ханке да е такъв яростен противник на влизането в еврозоната? Защо Борисов даде назад толкова бързо и лесно?

В началото за Ханке. Той е титулувал себе си (не съвсем коректно, според мен, защото познавам историческия процес тогава) като баща на Валутния борд.

Валутният борд е работещ механизъм в страната и ни е прекарал през тези 20 години, и то доста успешно. Стив Ханке е критик на еврото и еврозоната. И като „баща” на валутния борд той казва: „имате работещ механизъм, защо отивате там”. Това е логиката. Колкото до даване назад от страна на Борисов, то се дължи на възникналия дебат. Грешка направиха в бюджетната комисия в парламента. Тези поправки на г-жа Стоянова бяха внесени в последния момент, без обществено обсъждане и прочее. Това беше грешка и остави впечатление у хората, че нещо се крие и ще има едва ли не промяна на курса лев-евро, от което много хора биха пострадали, например. Такова нещо няма да има. Ясно е, че ще се влезе при този курс в еврозоната.

Ние обаче имахме възможността да тестваме тези въпроси за друга организация. Доминиращото мнение е, че българите не искат да приемат еврото. Причината е много просто. Те смятат, че цените ще се повишат. Много е трудно да се обясни, че това няма да стане, въпреки че имаме опита на други държави, които са приели еврото и инфлацията не се е повишила. Въпреки това, има такива страхове.

Според мен, Борисов, в традиционния си стил – когато има обществено напрежение в някои ресор, дава заден, докато не се успокоят страстите. Аз лично съм привърженик на членството на България в еврозоната.

Не съм икономист, икономистите имат аргументи „за” и „против”. Аз коментирам като политолог. В рамките на Европейския съюз, най-мощните интеграционни процеси ще започнат през следващите години и ще се провеждат в рамките на еврозоната. Европа ще се развива на две скорости. Ако България остане извън еврозоната, ще бъде на втората скорост. В случая ми се струва, че за нас като страна е по-добре да бъдем в първата, а не във втората скорост.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!