Димитър Гърдев е роден на 17 ноември 1968 г. в Сливен. Завършил е УНСС със специалност “Международни икономически отношения”.
Експерт е по международна сигурност и информационни войни. Бивш дипломат, член на УС на Центъра за мирни изследвания и политика за сигурност.
ДЕБАТИ.бг потърси Димитър Гърдев за коментар след срещата на върха ЕС-Турция.
Г-н Гърдев какво си казаха президентът на Турция Реджеп Ердоган и лидерите на ЕС на вчерашната среща във Варна, срещнаха ли се някъде?
Това, което основно си казаха беше, че споразумението за бежанците остава. Това е платформата, върху която се срещнаха позициите на двете страни. Препотвърди се ангажиментът от страна на Турция за изпълнението на това споразумение. По същия начин ЕС заяви, че парите, които бяха обещани, ще бъдат дадени, a ще бъдат заделени и още 3 млрд. евро, което е част от споразумението. В същото време обаче ще искаме мониторинг за това как се изпълняват досегашните ангажименти. Това е една основа, която е важна и за Турция, и за ЕС, защото Турция също се нуждае от тези пари, а ЕС естествено се нуждае от една стабилност. Това е мястото, където много от интересите се преплетоха и на двете страни, които бяха участници в срещата.
Какво тогава остана неизказано, но може да бъде прочетено „между редовете”?
Всъщност няма неизказани въпроси, има въпроси, които нямат решение. Тези въпроси също бяха препотвърдени. Това е на първо място спазването на човешките права. ЕС не отрече, че не е изпълнил една част от споразумението, а именно либерализацията на визовия режим. Същевременно бяха отправени основателни критики към президента Ердоган за това, че обстановката в страната след опита за преврат от 2016 г. коренно се е променила. Ние виждаме, че над 100 хил. са хората, обвинени в съучастие в този преврат, което е много голяма цифра. Имаме съмнения, че зад това се крият политически стремежи и репресии спрямо опозицията. Това всъщност вече не са само съмнения, това са факти, тъй като 13 депутати от опозиционната партия Демократичен съюз са в затвора.
Съвсем естествено тези критики, както и неколкократното поставяне на въпроса за връщането на смъртното наказание в Турция не могат да бъдат приети от ЕС. На базата на тези съмнения за изпълнението на условията за човешките права е естествено, че либерализацията на визовия режим ще се отложи.
Ердоган постави искания за отпадане на визовия режим, както и за това да се направи следващата крачка към членството на страната в ЕС, но в същото време не отстъпи пред критиките на Блока – само на предизборната обстановка в страната ли се дължи тази неотстъпчивост и може ли тези конфликти да доведат до ново остро разваляне на отношенията между ЕС и Турция?
Предизборната обстановка в Турция е много важен момент. Това са най-важните избори за президента Ердоган, включително в личен план. До момента, когато се явяваше на избори, той можеше да получи само и единствено политическа загуба. Сега въпросът е изключително сложен за него като личност и за неговото семейство. Така че този важен аргумент сам по себе си е достатъчен. Президентът Ердоган се опитва по всякакъв начин да легитимира това, което в момента е постигнал – държавата се управлява в режим на извънредно положение и той ще задържи този режим до самите избори. Много е важно ЕС да не направи остра обструкция на изборите в Турция и да се съгласи с резултатите. Това е първото условие за неговото легитимиране.
Неговата неотстъпчивост е по два аспекта. Първият е във външен план, а вторият е, че той ще използва резултатите от тази среща основно във вътрешнополитически план. Много от нещата ще бъдат интерпретирани като негова победа за това, че той не е отстъпил от една от заявените преди това позиции. Нямам никакво съмнение, че връщайки се в Турция, той ще започне точно с това: „Ние не отстъпихме, както ви бях обещал, така се случиха нещата”.
