Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е научен сътрудник ІІ степен в Института по социология към Българската академия на науките в периода 2005–2008 г. Доцент в Департамент Политически науки на Нов български университет.
Ръководител е на Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет в периода 1997-2001г. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-).
Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA – Лимож, Франция (2004) Председател на Управителния съвет на Институт за публични политики и партньорство (2005). Член на редакционния съвет на списание „Лидер“ (2005–2006). Член на редакционния екип на списание BM „Business Magazine“ (2008).
Доц. Гълъбов, вчера Народното събрание одобри Протокола за членство на Република Северна Македония в НАТО и то в присъствието на председателя на парламента на страната. БСП обаче отсъстваше – как ще коментирате този факт?
За съжаление това е лош сигнал за това, че процесите на изолационизъм в БСП продължават да се развиват с пълна сила.
Когато беше гласувано в Народното събрание споразумението с Македония – Договорът за добросъседство – един от народните представители от БСП – Валери Жаблянов, заяви, че не приема това и демонстративно напусна залата. Тогава тезата на БСП беше, че това е негово лично мнение. Вчерашното им отсъствие показа, че това не е било негово лично мнение.
Същият народен представител написа един текст за това, че Народния съд бил необходимото правосъдие в условно тежки времена. БСП се разграничи от него и от Александър Симов, който отказа да отдаде почит на жертвите на тоталитарния режим от съветски тип, но се оказва, че всъщност това не са индивидуални действия и те съответстват на атмосферата, която се разгръща в БСП.
Вчера имаше още едно знаково отсъствие – на президента на републиката. Неговото място в пленарната зала е запазено, но той не е влизал в нея след като положи клетва. Това не е акт на държавническо отношение към институциите, още повече когато става дума за много важен етап в процеса на развитие на Северна Македония, към който България е причастна от самото начало – още от обявяването на независимостта й.
Това преминава границите на вътрешнополитическите конфронтации. Това говори за желание да се причислят към геополитически интереси на трети страни спрямо ЕС и НАТО.
Другите две проруски партии в парламента – „Атака” и „Воля” обаче одобриха Протокола за членство на Северна Македония в НАТО. Защо те го направиха, а БСП – не?
Когато говорим за руското влияние в България, трябва да знаем, че то не е единно. Самата руска външна политика официално заяви (аз не знам дали все пак някой си дава сметка като слуша г-жа Захарова като говорител на външното министерство на Руската федерация), че присъединяването на Северна Македония към НАТО застрашава границите на Руската федерация.
Аз искам много да запитам дали БСП смятат, че границите на Руската федерация стигат до Северна Македония. Явно е, че сигналите, идващи от Москва са различни, от различни кръгове на влияние, имат различни говорители в България.
Все пак Волен Сидеров реши да вземе думата и да поясни, че Северноатлантическият пакт не е катехизис и в него няма ценности. Чухме и този друг глас, свързан със същото влияние.
Много важно беше България да излъчи единен сигнал, че в 70-ата година от създаването на НАТО и малко по-малко от месец преди ние да честваме 15 години, откакто сме част от организацията, Северна Македония ще стане 30-ата страна член на Алианса. Трябваше ясно да покажем и, че българският национален интерес без всякакво съмнение е в това нашите съседи да са сигурни и предвидими членки на същите съюзи, в които сме и ние. БСП показа, че политиката на изолационизъм и на действия извън официалните институции в БСП набира скорост.
Какво ще спечели България от членството на Македония в НАТО?
На първо място става въпрос за това, че в регионален план това ще се отрази, надявам се насърчаващо, на тези процеси, които България направи видими за европейския дневен ред по време на председателството на Съвета на ЕС.
Дългата пауза от договора между Иван Костов и Любчо Георгиевски и това споразумение се дължеше на доминирането в българската външна политика на разбирането за двустранни отношения, мисленето за отношенията с балканските страни през двустранни отношения.
В момента, в който започнахме да мислим за тези отношения като за многостранни, постигнахме немалък резултат. В момента по-голямата част от тези страни вече са в НАТО. Перспективата за присъединяването на някои от тях към ЕС започна да се изяснява именно по време на българското председателство.
Няма никакво съмнение в това, че българският национален интерес е в регионален план да имаме максимално сигурни и предвидими партньори. НАТО е институция, която далеч не се изчерпва само с военната си мощ. Тя все повече и повече е и политически съюз, гарантиращ гражданската сигурност.
Това е много важно, защото самият факт, че само по време на българското председателство икономическите отношения между България и Северна Македония се развиха много бързо, показва, че всяка следваща стъпка ще отваря нови и нови възможности в тази посока.
Ще даде ли според Вас членството на Северна Македония в НАТО достатъчно възможности на страната, за да може най-накрая тя да се откъсне от силното сръбско влияние?
Аз се надявам, че това е така, надявам се, че това ще допринесе и за техническата модернизация на Северна Македония, тъй като това е сериозен въпрос. Икономическото развитие и гражданската сигурност са неотделими части от националната сигурност.
В това отношение искрено се надявам, че тези демонстрации на БСП и на президента ще имаме една нормална и активна външна политика, че българските предприемачи ще успеят да променят това съотношение, което видях, че между първите пет страни външни инвеститори в Македония България не присъства. Това е дълбоко неразбираемо за мен, при положение че естественият процес на задълбочаване на сътрудничеството между двете страни преминава през това.
България има достатъчен потенциал да подпомогне развитието на Северна Македония и това, че не го прави е по-скоро симптом за това, че имаме проблем в собствения си патриотизъм. Чухме на годишнината от смъртта на Левски много гръмки и високопарни думи, но за съжаление патриотизмът е всекидневно явление.
Позицията на Руската федерация, изразена наскоро, е, че Западът се опитва да привлече държавите от Западните Балкани, въпреки мнението на техните граждани. Има ли според Вас силни настроения в обществата на тези страни, които искат близост с Русия, а не със Запада?
Лично аз не смятам, че е така. Това е устойчиво послание на Руската федерация и това е част от пропагандната й стратегия. Няма съмнение в това отношение.
Българското общество е достатъчно чувствително през определени групи от свои говорители към тези послания и ние сме ги чували многократно и в България. Чували сме многократно подобни тези дори от хора, заемащи авторитетни позиции. Така че в това отношение не става дума за нещо ново.
Аз отново казвам, че репликите, които имат нужда от отговор, са свързани с границите на Руската федерация. Ако някой може да ми обясни къде точно са те и да продължи да повтаря, че присъединяването на Северна Македония (към НАТО, бел. ред) застрашава руските национални интереси, това означава, че или е бил много лош ученик по география, или е учил други неща.
Как ще коментирате неспокойната политическа ситуация у нас и има ли според Вас тя нещо общо с многобройните опити на различните власти да ограничават граждански права?
Става дума за общо увеличаване на равнището на агресия на политическия разговор, за да не кажа спор. Това е свързано по-скоро с отказа на част от партиите да влязат в предизборна кампания за европейските избори.
За съжаление при БСП това отново е най-видимо. БСП не желае да говори за Европа. Сегашното развитие на партията не е в контекста на развитието на европейската левица. Това е все повече националсоциализъм и все по-малко европейска социална политика. Разбираемо е, че БСП предпочита да форсира всеки скандал, който е различен от дебата, от който има нужда българското общество за това каква траектория на развитие ще приеме ЕС и какви ще бъдат българските интереси в това.
Друг е въпросът, че за съжаление по-големите политически партии предпочитат по-скоро да има ниска избирателна активност на тези избори. За много от тях е трудно или нежелано да влязат в дебат за българския дневен ред в ЕС, най-малкото защото ще трябва да признаят, че независимо от собствените им декларации, приносът им към този български дневен ред не е впечатляващ.
От гледна точка на граждански права въпросът е принципен, защото когато става дума за промени в изборните правила, това винаги е чувствителна тема. Когато става дума за превръщането на тази тема в бойно поле за партийно противопоставяне, това влошава нещата.
Когато става дума за това частично да бъдат приети определени обратни промени и в същото време не се говори за принципа на взимане на решение с мнозинство в секционните комисии или за възможността за обжалване на решенията пред съда, това също е обезпокоително, защото когато спорът изглежда за машинното гласуване или за преференциите, по-важните въпроси за съдебната защита на политическите права или за начина, по който ще взимат решения секционните избирателни комисии, ми се струва в стратегически план по-важен.
