изборната технология
на снимката: доц. Антоний Гълъбов
Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е научен сътрудник ІІ степен в Института по социология към Българската академия на науките в периода 2005–2008 г. Доцент в Департамент Политически науки на Нов български университет.
Ръководител е на Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет в периода 1997-2001г. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). 
Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA – Лимож, Франция (2004) Председател на Управителния съвет на Институт за публични политики и партньорство (2005). Член на редакционния съвет на списание „Лидер“ (2005–2006). Член на редакционния екип на списание BM „Business Magazine“ (2008). 

 

 

 

Доц. Гълъбов, какво ни каза президентът след днешното заседание на КСНС и искрена и принципна ли е позицията му срещу корупцията?

Нека да започнем с това, че КСНС не беше свикван от една година, което е нарушение на закона. Освен това това заседание беше извънредно. Обиновено тази фигура е предвидена за изключителни условия, в които има съществен риск за националната сигурност.

Всъщност президентът повтори до голяма степен основните си тези от 2017 г. В този смисъл можем да бъдем сигурни, че той не е променил позицията си. Той смята, че някаква комисия за борба с корупцията трябва да създава паралелен наказателен ред.

С други думи неговият проект, върху който той продължава да настоява, е той еднолично да назначава председателя на тази комисия и тя да има паралелни на официалните съдебни институции функции.  Разбира се, това е нещо, което не срещна подкрепа нито в НС, нит, убеден съм, в българското общество.

За първи път от много години аз не си спомням в края на КСНС президентът да е излизал сам. По същество това беше обявяване на институцоналната самоизолация, в която се поставя президентската институция веднъж през това извънредно заседание, втори път – през очевидното нежелание да бъдат чути, както обяснения на представителите на КПКОНПИ, така и на представител на парламентарната комисия за контрол върху антикорупционния орган.

В това отношение имахме някакво усещане за самодостатъчност. Лично за мен усещането е потискащо от липсата на капацитет за институционален диалог.

Защо президентът не покани никой от представителите на т. нар. „Антикорупционна” комисия?

Аз нямам обяснение на този въпрос. Още повече, че по същество не бяха изяснени и някои други линии. Това, което президентът три пъти повтори като „апартаментгейт” – нещо, което не е на нивото на институцията – не е доказана корупция.

Второто, което не се изясни, е защо се прави оценка на дейността на една институция без тази дейност да е била предмет на сериозно институционално изследване. В този смисъл усилията на хората, работещи в тази институция, заслужават нещо повече от мнението или нагласата, съществуваща в президентската администрация.

Много са обаче критиките срещу тази комисия и срещу нейните членове. Не по-малко са и критиките срещу самия антикорупционен закон, за който често се говори, че е бухалка в ръцете на властта. Трябва ли все пак да се мисли за нов закон?

Собственият ми изследователски опит от почти 20 години в изследвания на корупцията показва, че ние се провалихме във възможността да създадем ефективна координация между съществуващи институции.

В крайна сметка се стигна до политическа воля за самостоятелна паралелна институция това беше отстъпление. Усилието трябваше да продължи по посока на ефективния диалог между съществуващите институции.

Там, където има изолирано самостоятелно антикорупционно звено, това винаги говори за провал в координацията между съществуващите институции. Всяка една от институциите на съдебната власт разполага с необходимия капацитет, за да противодейства ефективно на корупционни престъпления, така че беше въпрос на общо съгласие.

Големият въпрос е, че липсва смислена оценка на дейността на комисията, която да излиза извън мащабите на конкретната предизборна ситуация. За мое голямо съжаление както и с историята с апартаментите, аз тогава казах пред вас, че сме чули присъда без да сме чули обвинение. По абсолютно същия начин днес чухме, че тази комисия не си върши работата без да сме изследвали какво всъщност върши.

Самият КСНС започва да губи институционалната си тежест. Ще дам само един пример. В началото на тази седмица страните членки на НАТО обсъждаха едностранното оттегляне на Руската федерация от Договора за ограничаване на ракетите със среден обсег. Всяка страна, която макар и индиректно през Черно море е съседна на Руската федерация би трябвало да има отношение към този едностранен акт. Нищо подобно не чухме като тема на КСНС.

Само преди няколко месеца имаше съмнения за нерегламентирана противозаконна разузнавателна дейност на територията на България. Нямаше КСНС по тази тема. Следователно самият инструмент на КСНС започва да губи тежест, започва да губи смисъл. Още повече, когато бива употребен къде за изява на лично становище, къде за сцена на предизборна партийна активност.

Как се оказа така, че председателят на БСП Корнелия Нинова и президентът Румен Радев излязоха с едно и също предложение – нов антикорупционен закон? Допускате ли да е имало предварителни договорки между тях?

Трудно е да се каже, но съвпаденията са много и трудно биха могли да бъдат случайни.

Много обезпокояващо е това, че най-голямата опозиционна партия, която е извън парламента предлага нов закон. Още по-обезпокояващо е, че президентът, който няма законодателна инициатива, предлага на народното събрание нов закон.

И в двата случая решението да се приеме нов закон, защото някой смята, че тази комисия не дава резултат, не е сериозно.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!