Петър Чолаков е социолог и политолог. Доцент по социология в Института за изследване на обществата и знанието, БАН.
Магистър по политология – външна политика и национална сигурност, по политическа философия, стипендиант на Chevening/OSI) и доктор по политология. Специализира в областта на „Демокрацията и публичната политика в ЕС“
Работи като стажант в BBC, Westminster Political Research Unit, Лондон (2003 г.) и като стажант-юрист в „Action against Discrimination“ Unit, DG Employment, the European Commission (2009 – 2010).
Преподавал е в СУ „Св. Кл. Охридски“ и УНСС. Член на Изпълнителния комитет на European Society for the History of Political Thought (избран 2016 г.).
Има повече от 20г. практически опит като политически консултант и анализатор. Редовен автор във в-к „Дневник“.
Доц. Чолаков, тази сутрин осъмнахме с новината, че премиерът Бойко Борисов иска оставките или излизането в отпуск на председателя на КПКОНПИ, на шефа на Националната следствена служба и на председателя на Върховния касационен съд. Как ще коментирате това негово действие?
Бих го коментирал като критичен ПР, това е краткият ми коментар. Когато има съмнения относно една или друга публична личност, редно е тази личност да се оттегли докато съмненията се изяснят.
В случая с г-н Лозан Панов имаше изясняване на обстоятелствата. Там неговото име беше изчистено, но по един друг скандал. От известно време се тиражира друга информация за апартамент, придобит от неговата съпруга и т.н.
Не знам доколкото това не е някакъв опит да се отклони вниманието от истинските скандали, които са по върховете на властта – на изпълнителната власт, на тази комисия КПКОНПИ, скандалът с Пламен Георгиев. Така или иначе ще видим как е се развият скандалите. Предварително не е хубаво да се правят заключения.
Какъв е коментарът Ви пък за Пламен Георгиев, който минути след като премиерът призова за оставки, обяви, че излиза в отпуск – химера ли е разделението на властите у нас?
Да, много добър въпрос. Както се казва, на теория по конституция разделение на властите има. Само че на практика има доста силно изразен команден център, който е в Министерския съвет. Не е тайна, че г-н Борисов почти еднолично дирижира политическите процеси в страната.
Имам чувството, че г-н Георгиев общо взето си е бил подготвил отпуската, взел е това решение вече или му е било подсказано, че трябва да го вземе предварително. В тази ситуация това пак изглежда като една много половинчата, да не кажа малодушна, мярка.
Защото съмненията продължават да витаят. Може би в този случай трябва да се говори по-скоро за оставки, според мен това би била една по-решителна постъпка. Но отново – нека да видим как ще се развият събитията с г-н Георгиев.
Знаете, че имотната афера го споходи и него, разкритията, които има през последните дни. Аз оставам на мнението, че скандалът не е приключил. Много колеги, разбира се от ГЕРБ, но включително и анализатори отделни казаха, че скандалът е приключил в началото на миналата седмица, ето вече можем да си отдъхнем. Имаме оттеглянето на г-н Цветанов от парламента…
Всъщност аз бих казал, че това са само предвестниците на бурята, която продължава. Колкото повече ГЕРБ се пържат на този политически котлон, толкова по-зле за тях. За електоралната им подкрепа, разбира се.
Вчера президентът обяви, че свиква Консултатитвен съвет за национална сигурност с тема „Корупция по високите етажи на властта”. Дали е възможно днешните действия на г-н Борисов да са следствие и то тази новина?
Възможно е, въпреки че мисля, че г-н Борисов си дава ясна сметка, че скандалът не е спрял. Едно е това, което се говори пред медиите, едно е пожелателното мислене, но друго са фактите, друго е политическата реалност. Мисля, че г-н Борисов, трябва да му се признае, че има доста обострено чувство за реалностите, си дава сметка за това какво се случва. Дава си сметка за това, че има обществени очаквания, че има обществено напрежение. Така че това е според мен причината за тази реакция.
От друга страна президентът използва тази ситуация, за да натрупа точки. Това би бил по-критичният към него коментар, но може да се направи и друг коментар – в крайна сметка той си влиза в ролята на държавен глава, на коректив, който трябва да съблюдава начина, по който се развиват политическите процеси в обществото. Той не може да остане равнодушен, не може да не вземе отношение.
Според Вас нужно ли ни беше създаването на тази комисия КПКОНПИ при положение, че имаме нормално действаща съдебна система, или това беше действие само за пред европейските ни партньори?
Има нужда от такава комисия, защото в България има много тежки проблеми с корупцията, множество други проблеми – търговия с влияние (между впрочем това е в основата на сегашния скандал).
Не става въпрос, че някой някак си е решил да си вземе едни по-евтини апартаменти, че е платил по-малко пари. Става дума за това, че тези апартаменти най-вероятно са получени или се твърди че са получени като отплата за услуги, които са правени. Това е много по-сериозен проблем.
Алтернативната теза, която се тиражира е, че било масова практика, видите ли, хората да си плащат апартаментите на данъчна оценка, това не било хубаво, но пък било разпространено. Само че има голяма разлика между един обикновен гражданин и един председател на комисията КПКОНПИ, например.
Така че има смисъл от такава комисия. Само че ако видим начина, по който действа тя, ако видим начина, по който действаше предишната комисия, можем да си зададем много въпроси доколко всъщност тези органи фактически действат безпристрастно или са се превърнали в една политическа бухалка в ръцете на силните на деня.
За мен, за да не оставям нещата да витаят в пространството, като че ли по-скоро се налага вторият отговор. Има смисъл от такава комисия, да, разбира се трябва да се борим с корупцията, но само да не се окаже, че се борим с корупцията, разпространена сред тези, които не ни харесват, а нашите да не ги закачаме. Това е доста порочна практика според мен.
Може би в основата на това стои фактът, че тази комисия се избира и назначава от самите управляващи, които трябва да бъдат разследвани от нея?
Цялата система е изградена на параграф 22. Г-н Цацаров също е в положение на Параграф 22. Прословутата реплика „ти си го избра”… знаете, беше му зададен този въпрос на г-н Цацаров в едно предаване. Той каза, че имало разследване. Но в крайна сметка той как да се разследва сам? Това са леко трагикомични в нашия случай ситуации.
Същото нещо е и с г-н Георгиев. Председателят на КПКОНПИ се избира от Народното събрание, както знаете. Може да бъде отстранен също по решение на Народното събрание – 48 народни представители инициират процедурата и т.н.
Към настоящия момент, доколкото разбирам няма воля от парламента да се потърси по-сериозна политическа отговорност на г-н Георгиев. Но в крайна сметка, както и Вие казахте, знаем какво е мнозинството в НС, така че ако много-много не се раздуха още скандалът (което аз не изключвам), може да се окаже, че облаците над главата на г-н Георгиев изведнъж ще се разсеят.
Вие неведнъж прогнозирахте, че този скандал ще продължи да се развива, както видяхме, че се случва. Дали обаче той ще отшуми до европейските избори, ще бъде ли евровотът и вот на доверие към управляващите и ще се отрази ли този случай на подкрепата към тях?
При всяко положение европейските избори ще бъдат разглеждани като вот на доверие, респективно на недоверие към управляващата коалиция. Хубавата новина за управляващите е, че има едни два месеца.
Ако този скандал се беше случил непосредствено преди изборите на 26 май, ефектът щеше да бъде огромен, щеше да бъде много, много по-голям. Но скандалът продължава и започва да нанася според мен електорални щети.
Обаче предстои да видим дали това няма да бъде просто едно моментно колебание в политическата подкрепа за ГЕРБ (естествено негативно, става дума за спад, за ерозия), или този процес ще бъде овладян, след което отново ще се върнат към едни нормални нива.
Все още, ако трябва да бъда максимално обективен, аз не изключвам и това да стане – те да успеят да се възстановят от този скандал, който за момента изглежда най-тежкият, пред който е изправено това правителство.
Спомняме си миналата година един също много тежък скандал, когато паднаха три министерски оставки след трагичната катастрофа, която стана на пътя край Своге. Тогава също имаше известно понижение на рейтинга, на доверието, по-точно казано – в ГЕРБ.
Имаше спад на рейтинга на самия министър-председател, след което обаче успяха да възстановят нещата, успяха да закрепят положението. Аз си мисля, че не трябва да пропускаме това, че суверенът, както е популярно да се казва е изпаднал в една летаргия, няма кой да потърси сметка.
В една държава с развита демокрация, а не с такава едва напъпила, каквато е в България такива скандали сами по себе си, всеки един от тях, биха довели не до отделни доставки. Не до това някой да отиде в отпуск, на почивка, във ваканция и т.н., а биха довели до предсрочно прекратяване на мандата на целия кабинет.
България не е такава страна очевидно. Ние още не сме дорасли, не сме се развили дотам. Но ние все пак не знаем коя ще е капката, която ще прелее чашата. Може да се окаже, че този скандал ще бъде именно тази капка.
Споменахте трагичната катастрофа край Своге. Вчера попаднах на един Ваш текст за един „скрит” доклад. Разкажете ни за какво става въпрос.
Става дума за разследване, направено от Валя Ахчиева. Тя е получила този официален доклад, написан от 13 утвърдени експерти в областта на пътната безопасност, той е направен за АПИ.
В контекста на този доклад се разбира, че по начина, по който е извършена (използвам техническия термин) рехабилитацията на въпросния път, е изпълнена изключително некачествено. Знаем предварително, преди да се случи тази много тежка катастрофа, която отне 20 човешки живота, имаше сигнали от НПО за проблеми с този участък.
Имаше сигнали за това, че не се оттича водата. При това положение този участък става просто като една пързалка на смъртта. Напомням, че катастрофата стана в условията на силен дъжд. Тогава явно шофьорът е загубил контрол.
Но в момента единственият, който е поставен на подсъдимата скамейка, е шофьорът на автобуса. Възниква въпросът ще бъде ли потърсена, търси ли се отговорност на тези, които са извършили ремонта на пътя?
Тогава тази катастрофа всъщност отново постави въпроса за начина, по който се възлагат обществени поръчки в България. Дали има някакви фирми, на които силните на деня ги възлагат, след това не им търсят особено сметка за начина, по който се изпълняват?
Това са изключително сериозни въпроси. Както аз написах и както съм убеден, това е въпрос, свързан с много по-голяма обществена опасност, отколкото апартаментите. Въпреки че и там става въпрос за търговия с влияние, но тук директно е заплашен човешкият живот.
