доц. Виктор Йоцов
На снимката: Експертът от Института за икономически изследвания при БАН доц. Виктор Йоцов
Доц. Виктор Йоцов е роден през 1961 г. Завършва магистратура по социално-икономическо планиране в УНСС, а по-късно придобива доктоска степен по Макроикономика и иконометрия в Икономическия институт при БАН. 
В периода 1995-2003 г. е директор на дирекция „Икономически изследвания и прогнози“ в БНБ, а след това седем години е съветник на изпълнителния директор на Международния валутен фонд.
Понастоящем е главен асистент в Института за икономически изследвания на БАН. Доц. Виктор Йоцов има десетки научни публикации.

 

 

Доц. Йоцов, според прогнозите на БАН ръстът на БВП на България ще се задържи между 3 и 3,5% през следващите години. Как оценявате тези резултати и какви политики трябва да се въведат, за да се подобрят тези прогнози?

В сравнение със средния за Европа този растеж изглежда добър – 3-3,5%. Само че нашите цели са по-амбициозни, тъй като ние сме изоставаща страна, знаете, за съжаление сме на последно място в Европа по доходи. За да се оттласнем от това място, ще ни трябва по-висок растеж.

Това може да се направи само със структурни политики. Те са в две посоки. Едната е по отношение на увеличението на производствения капацитет, а другата посока е оптимизация на разпределението на ресурсите. Ако това не се направи, растежът ще си остане в този диапазон, което предвещава, че ние ще си останем на последно място в Европа за дълги години напред.

На фона на това обаче икономиката на Румъния расте около два пъти по-бързо от нашата. Откъде идва тази разлика и има ли добри практики, от които ние можем да се поучим?

Румъния успява да привлече повече инвестиции. В България за съжаление през последните няколко години наблюдаваме сериозен спад на преките чуждестранни инвестиции. Те дори вече по обем са по-ниски от това, което получаваме под формата на доходи от мигранти, които са напуснали България, работят в други страни, пращат на свои близки, а това е изключително неблагоприятно. Икономическото обяснение на този феномен е, че ние изнасяме не стоки и услуги, а изнасяме работна сила. Никоя страна не иска да се окаже в такава ситуация. Трябват ни структурни реформи, трябват ни повече чуждестранни инвестиции, с което и икономическият растеж може да се ускори.

В доклада, който Вие и Вашият екип сте изготвили, като предложение е въведена отмяната на плоския данък, тъй като според Вас той вече не върши работата, за която е бил въведен. Какво се е променило от тогава и няма ли въвеждането на прогресивен данък да увеличи дела на фирмите или някои от техните дейности в сивия сектор?

Очевидно има едно вкоренено неразбиране за какво всъщност става въпрос. Едно е формата, под която се налага данъчното бреме – дали ще бъде прогресивно, или пропорционално – и съвсем други са ставките.

Тъй като когато на времето, преди около 10 години, беше въведен т.нар. „плосък данък” (не обичам тази дума, защото това не е точно, това е пропорционален данък, плосък данък в икономиката означава нещо съвсем различно), той дойде в пакет с много ниски данъчни ставки. Сега по инерция хората считат, че пропорционалното облагане, или плоският данък, неминуемо означава нисък данък.

Вие сега ме питате ако се въведе прогресивен данък, няма ли фирми да минават в сивия сектор – защо? Та нима ако запазим пропорционалния данък, само че да не е на 10%, а на 30%, това, че е пропорционален ще ни спаси ли нещо? Не.

Преди всичко са важни ефективните данъчни ставки, а формата на облагане е по-различен проблем.

Това, което ние предлагаме всъщност, е да се направи дебат. Тъй като през 2008 г., когато беше въведено пропорционалното облагане с ниски ставки, тогава беше оправдано. В икономиката имаше много инвестиции, особено от чужбина. Близо 30% от БВП идваше под формата на инвестиции. В момента за сравнение са около 5-6%. Тогава имаше възможност силно да се намалят данъчните ставки и това беше направено в пакет с пропорционално облагане.

Това, което искаме ние сега да видим е: добре, 10 години минаха, какви са резултатите? Имаме ли повече инвестиции в момента? Ускорихме ли икономическия растеж като въведохме такъв начин на облагане? За съжаление отговорите на тези въпроси не са положителни. Не можем да кажем, че с тези данъци сме постигнали желания резултат. Тогава възниква следващият въпрос – да обмислим какво да направим. Дали трябва да променим ставки, дали формата на облагане, дали пък да не помислим за някакъв вид прогресивност?

На този етап това, което ние предлагаме като първа стъпка, е да се въведе само необлагаем минимум. Хората с най-ниските доходи, които са на ниво минимална заплата, да бъдат освободени. Това веднага внася прогресия. Данъкът вече няма да е пропорционален.

За другото искаме дебат. Т.е. ние не викаме „давайте сега да се отказваме от пропорционалното облагане и да вкарваме прогресивно”. Не – казваме, че трябва да анализираме кое е най-добре за страната. Това е, което искаме.

В доклада си Вие сте разгледали и банковия сектор, където се наблюдава слаба кредитна активност въпреки ниските лихви. На какво се дължи това?

Когато говорим за обемите на кредитирането, винаги трябва да разгледаме и двете страни – кредити се търсят от населението, кредити се предлагат от банките.

В момента има огромно предлагане на кредити. Няма банка, в която ако отидете с един хубав проект, било то бизнес проект, било то някакво финансиране на физическо лице, да не ви отпусне кредит. Въпросът е, че няма търсене.

Защо няма търсене вече е по-сложен въпрос. Обикновено той се свързва не толкова с лихвите, тъй като в момента лихвите са ниски. Т.е. много често, когато лихвите са високи, няма търсене точно поради тази причина. Но сега случаят не е такъв. Т. е отиваме в другата плоскост – има несигурност. Бизнесмените, за да инвестират особено такива големи суми, искат предвидима среда и сигурна печалба. Очевидно те не ги виждат. Аз не мога по друг начин да си обясня ниското кредитиране при толкова ниски лихви освен с това, че оценяваш ситуацията като неустойчива.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!