Емил Кабаиванов е роден през 1961 г. Има медицинско образование, а по-късно става магистър по икономика.
От 1999 до 2003 г. е Председател на общински съвет – Карлово, а от 2003 до 2007 г. е кмет на Община Карлово. През 2011 г. печели втори мандат като кмет на града.
Член е на СДС от 1992 г. От 2007 до 2011 г. е началник на дирекция „Национална координация“ в централата на СДС в София. На 15 юли 2012 г. печели балотажа на вътрешните избори за лидер на СДС. Понастоящем е зам.-председател на партията.
ДЕБАТИ.бг потърси коментара на Емил Кабаиванов във връзка с информацията, че членове на партията искат оставката на настоящия й председател Божидар Лукарски.
Откъде дойде предложението да се иска оставката на Божидар Лукарски и какви са причините за това?
В момента в СДС върви един разговор по няколко наболели въпроса, които са важни за всички членове на партията. Според нас той трябваше да започне преди две години най-малко. Въпросите са следните: СДС накъде в следващите години? Кои са нашите евентуални партньори? Коя е границата, която СДС не може да прекрачи идейно? Какво е отношението ни към управлението сега? Защо позицията на СДС по важни за обществото въпроси липсва в публичното пространство?
Разговорът е структуриран и е по устава на нашата партия. На предишния Национален съвет във Варна се избра преговорна група от пет човека, в която влизам аз, другият зам.-председател г-н Румен Христов, председателят на Националния предизборен щаб и още двама колеги. Ние имаме задачата да проведем седем регионални срещи, да чуем мнението на членовете на СДС по тези въпроси и да подготвим доклад с анализ и предложения на следващия Национален съвет, който е на 17 април в София.
Ние вече проведохме четири срещи. Колеги, които присъстваха, поставиха въпроса за отговорността на председателя на СДС г-н Лукарски, като искането за неговата оставка не е стимулирано или катализирано от преговорния екип, а е изразено спонтанно от членовете на СДС, които присъстваха на тези срещи. Колегите казват, че когато партията не върви добре, най-голямата отговорност е на председателя и той не може да избяга от нея.
Каква политика искат членовете на СДС да се води от партията и какво ще бъде отношението ви към управляващите?
Огромната част от колегите, които присъстваха на тези срещи, представят становището, че СДС няма тези в обществото, които да бъдат чути и да стигнат до хората по важните въпроси на държавата в момента. Имаме откъслечни изяви по някои медии, но не се чува гласът на СДС.
На второ място присъстващите на тези срещи са за това СДС да бъде категорична опозиция на сегашното управление.
На трето място ние протягаме ръка за създаване на обединена десница, която да се превърне в алтернатива на сегашното управление и която даде на активната част от българското общество, на тези, които определят себе си за консервативно десни хора, да имат своето представителство в българския парламент, а защо не и тази обединена десница да поеме управлението на България. Разбира се като казвам това не си правя илюзията, че ще бъдем бързо припознати, иска се много умна и аналитична работа, защото България в момента не се развива в тази посока, в която мнозинството от българите желаят.
Разговорът ще е дълъг, но мнението на огромната част от членовете на СДС категорично е, че ние сме опозиция на сегашното управление.
Не беше ли и идеята на Реформаторския блок да обедини десницата? Очевидно този проект не се увенча с успех и СДС не е първата партия, която обявява, че ще го напусне. Какво следва оттук нататък? С кого преговаряте?
По отношение на РБ моето категорично мнение, пък и това на по-голямата част от колегите е, че явно и избирателите ни показаха, че този формат, това обединение на десницата се е изчерпало или не е довело до резултата, който десният човек в България иска. Затова се обявихме, че има нужда от обединение в по-широк формат, но и по-принципен. Не е необходимо ако нямаш достатъчен брой гласове и достатъчен брой депутати в парламента да управляваш или да участваш в управлението, защото така може да нанесеш по-големи вреди на десницата, както се получи и с РБ. Затова ние търсим ново силно обединение на десницата.
С кого сте водили преговори?
Преговори не сме водили с никого. Задачата на преговорния екип е да проведе тези седем срещи и на 17 април Националният съвет на базата на анализ и доклад, които ние ще внесем, да вземе решение с кого ще започнем официални разговори, кои са формациите, които би трябвало да формират тази десница, какви са тезите и проблемите, по които десницата трябва веднага трябва да изрази мнение, кои са политическите формации, с които не бихме искали да си партнираме, защото и това трябва да се каже. Ние сме длъжни да внесем в Националния съвет и становището на членовете на СДС по отношение на председателя на СДС какво решение ще се вземе зависи от Националния съвет.
От ДБГ призоваха останалите членове на РБ да поискат незабавната оставка на правителството. СДС склонна ли е да го направи?
СДС може да го направи. Въпрос е на политическо решение. Предпочитам това решение да бъде взето от Националния съвет, който е висшият партиен орган, състоящ се от 102-ма членове от цяла България, защото тези политически решения са важни за развитието на една партия в средносрочен план. Иначе огромната част от членовете на СДС са за това партията да бъде категорична опозиция на това управление.
