Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“.
В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.
Г-н Кънев, все повече европейски държави и компании подготвят планове за т. нар. „твърд” Брекзит, или излизане на Великобритания от ЕС без споразумение. Ако това се случи, как ще се отрази процесът на икономиките на европейските държави и на ЕС като цяло?
Онези от страните от ЕС, които са исторически, географски и икономически по-силно свързани с Великобритания (най-вече визирам Франция, Германия, Холандия, Белгия), е естествено да понесат най-големия удар, защото те имат най-развити взаимоотношения с Обединеното кралство.
Особено по отношение на транспорта през първите дни и митническите декларации, които трябва да бъдат попълвани, ще се създаде някакъв невъобразим хаос и забавяне в доставките, превозите и пътуванията.
Според мен би било наистина безумно, ако се стигне до такъв вариант, защото никой не печели, напротив – всички губят страшно много.
Как ще се отрази на самата Великобритания този вариант?
По същия начин. Когато имаме блокаж на транспортни връзки, бизнес и лични пътувания, това ще бъде шок за всички. Тъй като е трудно да се обхване мащабът на проблемите, никой в момента не може да планира абсолютно рационално какво би се случило.
Ясно е, че това би се отразило изключително негативно както на европейската, така и на британската икономика и нищо чудно да доведе и до рецесия.
Какъв е стокообменът на България с Великобритания в момента и как би се отразил един „твърд” Брекзит върху икономическите ни отношения с Обединеното кралство – ще има ли според Вас налагане на търговски мита, как ще се променят профилите на вноса и износа и какви са другите фактори, които ще се променят?
Нашият износ за Великобритания спрямо останалите търговски партньори не е толкова голям, той е в размер на няколко стотин милиона евро. Въпросът е, че с Великобритания имаме позитивен баланс, което означава, че ние повече изнасяме, отколкото внасяме. С други думи: повече биха пострадали нашите износители.
Причината за това е, че ще възникнат тарифи и митнически ограничения в следствие на Брекзит. На второ място паундът ще продължи да се обезценява, което означава, че нашите стоки ще поскъпват и това ще затруднява нашия износ за Великобритания.
От тази гледна точка наистина предстоят трудни времена за нашата икономика, още повече, че това е вторият по големина партньор след Турция. Там също видяхме девалвация на лирата и респективно затруднения за износа ни в Турция. Т.е. отново ще получим удар.
Иначе по отношение на бизнеса, който не е свързан непременно с индустрията, да кажем пътуванията и туризмът, може да спечелят от това. Можем да кажем, че ще се очакват повече туристи от Великобритания у нас. Това, че сме евтина дестинация с ниски цени на услугите и на недвижимите имоти е добре за нас, предвид факта, че самите британци обедняват. За тяхната по-ниска класа ставаме не просто атрактивни, а една от малкото възможности да пътуват и почиват в чужбина.
От тази гледна точка България може да спечели. Може да спечели и по линия на това, че някои производства от Великобритания, които искат да запазят своите европейски връзки, без да ги усложняват с различни тарифи и митнически ограничения, могат да бъдат изнесени в България.
Страната ни дава едни от най-добрите условия – най-ниска цена на строителството, най-ниска цена на земята, най-ниски преки данъци и (особено важно) най-ниска цена на квалифицираните ресурси.
По тази причина също може да се окаже донякъде позитивен този процес. Но като цяло, предвид факта, че ние може да пострадаме по-малко, отколкото смятаме, фактът, че европейските ни партньори ще пострадат, също може да ограничи нашия удар. Т.е. като теглим чертата, може да се окаже, че и за нас „твърдият” Брекзит е лош сценарий.
Ако се стигне до там, как ще се отрази „твърдият” Брекзит на българите, които живеят във Великобритания – знаем, че там има много хора които учат – как ще се отрази това на образованието им, ще се оскъпи ли животът на сънародниците ни там като цяло?
Да, това е много хубав въпрос. Великобритания с право е предпочитано място за нашите студенти и ученици, тъй като освен британската култура и английския език, който е много важен в цял свят, самото качество на образованието е изключително високо. Това е едно от нещата, които се търсят.
В момента българите продължават да ползват предимствата на това, че Великобритания все още е член на ЕС, но не знаем как те ще се променят след Брекзит. Много е вероятно да има поскъпване на образованието там, загуба на някои от привилегиите и Обединеното кралство да се превърне във все по-недостижима дестинация за българите, които тепърва искат да учат там.
От друга страна може ситуацията да не се окаже толкова проблематична. Самата Великобритания няма интерес да загуби студентите от Източна Европа, които са сред най-добрите, защото често, след като завършат, те остават в страната. Зависи каква политика ще предприеме Лондон след Брекзит по отношение на образованието.
Кой дял от икономиката ни ще пострада най-много и какво пък можем да направим, за да извлечем ползи от ситуацията?
Най-много ще пострадат експортните производства. Например, ние експортираме някои видове метали, химически суровини, козметика (има голям производител, който изнася сериозна част от продукцията си във Великобритания) и като цяло всички стоки, които са на конкурентен пазар.
Ние в момента продаваме, защото ползваме предимствата на единния пазар, но след Брекзит цента на българската продукция ще се окаже много по-скъпа от турската, индийската и т.н. Тези страни така или иначе сега имат двустранни споразумения с Великобритания и за тях няма да има промяна, но нашите стоки ще поскъпнат спрямо цените, които са имали, когато Великобритания е била в ЕС.
Всички тези стоки, които се продават на база ценова конкурентоспособност, е възможно да не могат да бъдат продавани повече или поне не в същия обем.
Както вече казах, много европейски компании започнаха да се подготвят за варианта „твърд” Брекзит. По Ваши наблюдения правят ли го и българските фирми, които имат икономически отношения с Великобритания и какви са най-важните мерки, които трябва да се предприемат?
Зависи много какъв е бизнесът. Ако пак се върнем на темата за индустриалните предприятия, които изнасят (и ние имаме такива клиенти, които търсят начин да построят фабрика във Великобритания или да създадат бизнес „на зелено”) търсят начин да изнесат част от своето производство на място, като по този начин да избегнат и тарифните ограничения, и в по-малка степен да пострадат от обезценката на паунда.
Това е тенденция. Когато един пазар реално поевтинява и затруднява вноса, по-добре да се изнесат производствата в тази страна. Между другото в България, понеже е по-евтина дестинация идват повече производства.
Може да се окаже, че е по-изгодно да се произвежда на място – да се зарежда със суровини и там да се произвежда, отколкото примерно да се произвежда тук и да се изнася там. Много зависи каква е характеристиката на самия бизнес.
Всички, които изнасят нещо за Великобритания трябва и да хеджират риска с валутата. Например, ако има сключен договор за продажби за една година напред, но се смени курсът на паунда, естествено, че търговците ни ще пострадат.
Това означава, че те трябва да сключват някакво хеджиращо споразумение, т.е. да гарантират риска срещу обезценка на валутата. Другото е да установят по-тесни контакти със съответния пазар, ако държат на него.
Знаем, че след като Великобритания излезе от единния европейски пазар, ще се налага всяка страна да води преговори за сключване на двустранни споразумения за търговия. Може ли България да пристъпи към това преди Великобритания да излезе от пазара?
Не, не мисля така. Така или иначе, ние сме част от ЕС и рано или късно ще има общо европейско споразумение, което винаги ще бъде по-изгодно, отколкото ако България започне да преговаря с Великобритания.
Принципът винаги е, че когато си част от нещо по-голямо и преговаряш с нещо по-малко за изгодни условия, резултатите са по-добри отколкото ако преговаряш сам с нещо по-голямо от теб. Няма база за сравнение между България и Великобритания.
Сигурно е, че рано или късно ще има споразумение между Великобритания и ЕС и е по-добре ние да сме част от общото споразумение. Но това е само при хипотезата, че има „твърд” Брекзит. Аз смятам, че това е по-малко вероятният вариант.
По-вероятно е да има отлагане на сроковете, за да има предоговаряне на някои части от споразумението, така че то да удовлетворява всички.
Ако пък няма „твърд” Брекзит, а, както казвате Вие, има удължаване на сроковете и предоговаряне за споразумение, какви биха били най-благоприятните за България и за Европа условия и какво ще спечелим от това?
Най-добрият вариант изобщо е, ако няма Брекзит – ако се оттегли намерението за напускане, което е абсолютно възможно. Това също е възможно, но не е толкова вероятно. Най-вероятно е да има някакво споразумение, например сегашното, но с лека промяна по него, плюс удължаване на срока за приемането му от двете страни.
Знаем, че г-жа Меркел, която продължава да е канцлер, не е от хората, които обичат рисковете, а Германия определено ще бъде доста засегната. Същото важи и за президента на Франция Еманюел Макрон, както и за премиера на Холандия Марк Рюте. Все си мисля, че никой не би предпочел да има „твърд” Брекзит и поради тази причина е малко вероятно да се случи.