СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Евгений Кънев: Популистите в Европа може да попречат на влизането ни в еврозоната (ВИДЕО)

Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“.

В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.

Г-н Кънев, правителството прие План за действия за приемане на България към механизма ERM II. В него се предвиждат както законодателни промени, така и други мерки, засягащи банковия и небанковия сектор. Какво ще се промени с тези мерки?

Първо е похвално това, че правителството успя да организира подготовката за приемането ни в чакалнята на еврозоната. На първо място с това, че изпрати писмо с намерения до ЕК и за това, че успя да получи нещо като пътна карта, която предхожда самото влизане в чакалнята.

За да се организира тази подготовка, са необходими много мерки, които включват работа на две нива. Първото ниво е подготовка за банковия съюз, което се оказа условие за приемането ни в чакалнята за първи път в историята на еврозоната. Ролята на надзирател в този процес е на Европейската централна банка. Тук говорим за промяна в законодателството, касаеща банковия надзор, касаеща въобще работата на надзорните органи и най-вече подготовката още веднъж на активите на банките.

В този процес имаме вече някакъв изграден опит. Аз се надявам тук бързо правителството заедно с БНБ да организира още веднъж такава проверка, тъй като механизмът е изграден. Най-вероятно ЕЦБ има някои условия, които предния път не бяха изпълнени.

По отношение на сроковете всъщност това е най-голямата неизвестна – дали ще успеем да направим навреме такива проверки на първо място, На второ място те трябва да бъдат удовлетворителни за ЕЦБ, след това да бъдем приети в банковия съюз и едва тогава да бъдем приети и в чакалнята. Тук се наслагват няколко процеса.

Другата важна тема, за която говорим тук, е промяна в законодателството и няколко конкретни мерки за по-добро макроуправление на нашата икономика. Тук говорим за процеса на несъстоятелност, за управление на държавните предприятия. Така че тук не виждам някакъв проблем.

Големият проблем е, че първо, от институционална гледна точка, дори да приключим до юли месец, което е пожелателно и в идеалния вариант, както обичаме да казваме, към този момент вече ще бъдат проведени европейски избори. Съответно ще тече подготовка за формирането на нова Европейска комисия.

Това означава де факто, че картбланшът, който ни е даден, е даден от тази ЕК с ясната идея, че членовете й няма да бъдат тези, които ще одобрят или не приемането ни в чакалнята на еврозоната. Това е много важно за отбелязване.

На второ място, дори ЕЦБ да каже, че всичко е наред, ние не знаем всъщност каква ще бъде реакцията на следващата ЕК, особено предвид факта, че се засилват популистките гласове и е много вероятно популистите да имат много по-силно присъствие в европейските институции, отколкото имат в момента. Те реално в момента почти нямат присъствие.

Третото важно нещо е, че неслучайно постоянно се вкарва темата за правосъдието. Защо? Защото България и Румъния единствени бяха приети под условие в ЕС. Не говорим даже за еврозоната, говорим за ЕС. Всички ваши зрители ще си спомнят, че имахме период от три години, през които да направим реформа в съдебната система, така щото тя да бъде на нивото на ЕС. Това не се случи – ние бяхме под наблюдение и към ден днешен продължаваме да сме под наблюдение.

Ако си представим образно влизането в еврозоната като изкачването на етажите в един блок, всъщност еврозоната се намира на последния етаж. Ако блокът е ЕС, първият етаж се нарича Шенген. В Шенген реални ние не можем да влезем преди да направим тази правосъдна реформа, защото ЕС е съюз на сигурността, а тя има много измерения. Ние до сега с вас говорихме за финансовата сигурност, каквато е членството в еврозоната, но преди да имаме финансова сигурност, трябва да имаме физическа сигурност.

Физическата сигурност е свързана с преминаването на хора – не само мигранти и бежанци, но и престъпници. Те не се заловяват само с огради, а и чрез обмяна на информация между службите на ЕС за тези престъпници. Ако партньорите на България нямат сигурност къде тази информация се споделя и колко е достоверна тя предвид факта, че нямаме съдебна реформа и не се наказват престъпленията, то няма как да бъдем приети и в Шенген.

А не сме ли приети в Шенген, това означава ние да се качим на последния етаж на блока преди да сме минали през първия етаж. Интеграцията минава през тези етажни кръгове – първо ЕС, после Шенген, след това трябва да влезем в банковия съюз, след това в чакалнята на еврозоната и едва тогава в самата еврозона.

Виждате, че има една много ясна логика и много често в България се говори за това, че нарочно ни поставят нови и нови условия, въпреки че сме изпълнили техническите критерии. Въпросът е, че ние сме изпълнили техническите критерии, но не сме изпълнили политическите критерии.

Това се случва за втори път, тъй като в началото ние също бяхме изпълнили всички критерии за членство в ЕС, но не бяхме изпълнили политическите критерии – съдебната реформа и Копенхагенските критерии за върховенство на правото, ни ние не ги изпълнихме. Бяхме приети чисто технически без да сме приети политически.

Сега излиза така, че ние отново искаме технически да изпълним условията, но реално политически да не го направим. Това е причината да има технически и политически критерии. Политическите критерии са консенсусът между отделните държави за това, че ние реално сме достоен партньор.

В този смисъл нашето членство е под условие и за да можем да вървим напред, трябва да се направят не само поредните мерки на хартия, а трябва да има видни резултати. Аз се притеснявам, че е много възможно в един момент точно проблемът с правосъдието да ни спъне за пореден път.

По какъв начин ако бъдат приети тези мерки, които са заложени в плана, ще се отразят на т.нар. банки „гнили ябълки”, които има у нас?

Ние не можем да знаем към настоящия момент как ЕЦБ – дали пряко, или чрез нейната методология, ще бъде сигурна в резултатите, които ще покаже тази поредна оценка на активите. Реално в зависимост от това как се провежда проверката ще стане ясно кои банки имат проблеми. От там ще стане ясно дали тези банки с проблеми биха били пречка за приемането ни в банковия съюз и чакалнята на еврозоната.

Дори при предишната проверка имаше две банки, които показаха такива проблеми. Ще се види дали те са адресирали тези проблеми и респективно дали няма някоя друга банка, която при по-строгите изисквания да покаже проблеми.

Истината е, че при тези ниски лихви, които има на пазара, е прекалено трудно да бъдеш конкурентоспособен ако не си голяма банка с мощна подкрепа отвън. Така че пътят на българските банки, за да е оцелеят, е сливането им или продажбата им. Най-вероятно това ще излезе от тази проверка.

Оттук нататък можем да гадаем, но най-вероятно тези банки, които най-често се споменават в медиите и са обект на проверки, ще има някакви промени при тях. Аз очаквам да има сериозно разместване на пластовете било то по отношение на сливане, по отношение на смяна на смяна на собственици или най-малко на по-голямо доверие към общността в България, касаещо тяхното състояние.

Споменахте, че Шенген е първата стъпка на присъединяването към еврозоната. Защо тогава въпросът за присъединяването ни в Шенген остана на заден план?

Той остана на заден план, защото не е приятен, тъй като трябва постоянно да се връщаме на темата за съдебната реформа. В интерес на истината ние направихме правосъдната реформа, но тя е една котка, която не лови мишки. Правим поредни промени в законодателството, разместваме – ВСС, Съвет на прокурорите… И какво от това?

Нищо не се случва. Грам напредък няма в борбата с корупцията. Нали всъщност причината да искаме правосъдна реформа не е за да правим правосъдна реформа. Искаме правосъдна реформа, за да може да се бори ефективно организираната престъпност, корупцията, прането на пари и т.н.

Ако няма факти, които да показват, че това се случва, значи реално става преместване от пусто в празно. Идеята на Шенген е, че трябва да се видят конкретни резултати в борбата с тази престъпност, за да имаме шанс да ни приемат. И това е мнение реално на една-две държави.

Не искам Вашите зрители да останат с впечатлението, че никой в Европа не ни иска, напротив. Принципът за консенсус всъщност е този, който ни държи извън Шенген. Ако беше с мнозинство, до сега да сме влезли, както беше и с ЕС.

Тогава имаше съпротива и ни приеха на доверие, ние не оправдахме доверието. Отново искаме сега да ни приемат на доверие без правосъдна реформа. Една от държавите, които ни възпират е Холандия – тя винаги е резистирала и в по-малка степен Германия и Франция.

Очаквате ли да има съпротива вътре в България от определени кръгове хора срещу тези мерки, които правителството възнамерява да изпълни и които са заложени в плана за действие.

Със сигурност. По принцип има противници на влизането в еврозоната. Въпросът е, че те не се афишират, защото не е добре да бъдеш опозиция на властта по много причини, особено когато зависиш от тази власт от много години.

Тук въпросът е за саботаж. Саботажът може да приеме много форми, но най-често той се случва чрез някои представители в банковата система, дори ако щете в правителството. Или не се правят нещата, които трябва, или се правят не както трябва, или просто се подготвя обществеността чрез скрити политически партии или организации за това колко е лошо да си в еврозоната.

Дори ако отидете сега пред „Шератон”, ще видите събирането на гласове за референдум за еврозоната, което е абсурд. Вашите зрители знаят, че ние като член на ЕС сме длъжни да влезем в еврозоната някой ден, когато сме готови.

Няма как да правим референдум за еврозоната, без това да означава излизане и от ЕС. Въпреки това постоянно се нагнетява напрежение от определени стани. Опозиция има, има хора, които се притесняват и е естествено когато има повече светлина, когато има повече ред и прозрачност, това да доведе до неприятности за определени хора, които са свикнали по определен начин.

Кои са тези хора?

Това води до разрушаването на бизнес модели, които разчитат на „непрозрачност”, на „нашите хора”, на лостове, които са невидими. Едно е, когато контролът е в България и ти си решаваш проблемите, друго е, когато е извън България.

Естествено, че ще започнеш да се притесняваш, когато си решавал своите проблеми с контакти, познанства, политически или финансови лостове. Но ако тези лостове спрат да действат, това е сериозен повод за притеснение. Може би това ще е и част от причината за процесите на консолидация в банковата система.